Присъда № 5 от 28.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Мотиви към присъда № 5 от 28.01.2025 година по НОХД № 694/2024 година по описа на ОС-Велико Търново

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ВЕЛИКО ТЪРНОВО обвинява И.Т.Д. с ЕГН ********** за това, че на 07.11.2022 г. в землището на с. В., община С. на път П-52, при км. 36+800 при управление на моторно превозно средство — товарен автомобил влекач, марка „Волво ФХ 4Х2Т“, с peг. № В ** ТК и прикачено към него полуремарке „Шмитц С01“, с peг. № В ** ЕН нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие, като блъснал попътно движещият се велосипедист П.Д.П. от град Р. и по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение. В хода на съдебните прения приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, изцяло призната по реда на чл. 371, т. 2 от НПК от подсъдимия. Въз основа на това следвало да бъде прието, че той е извършил престъплението, в което е обвинен и предлага на съда да определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Предлага да бъде определено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като бъде приложена разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и същото да бъде намалено с 1/3 и да се наложи наказание една години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл. 343г НК предлага да бъде наложено на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок равен на срока, за което е наложено наказанието лишаване от свобода. Съответно подсъдимият следва да понесе и направените по делото разноски.

Взема отношение и по веществените доказателства. Алтернативно изразява становище, ако съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 55 НК и те са по-благоприятни за дееца в сравнение с разпоредбата на чл. 58а НК, то при налагане на наказанието пробация, да бъде определен по-дълъг срок.

По делото няма конституиран частен обвинител или граждански ищец.

Подсъдимият И.Т.Д. поиска лично и чрез своя защитник адв. Петър Недков производството по делото да се проведе по реда на съкратеното съдебно следствие като бъде извършено предварително изслушване. След като проведе предварително изслушване на подсъдимия, съдът даде ход на съкратеното съдебно следствие.

Подсъдимият не отрича извършеното, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изрази съжаление за стореното.

Защитникът адв. Петър Недков в хода на съдебните прения приема за безспорно установено, че подзащитният му е извършил деянието, което осъществява състава на престъплението, в което е обвинен. Подсъдимият признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и проявява самокритичност към стореното. Акцентира върху наказанието, което следва да бъде наложено и пледира, че са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Сочи наличие на мнвогобройни смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, работещ човек и е единствен, който издръжка семейството. След смъртта на зет му е поел изцяло 1 грижите по издръжката на дъщеря си и нейните малолетни деца. Подсъдимият бил личност с ниска степен на обществена опасност. Направил всичко възможно за спасяването живота на пострадалия. Сочи също така, че пострадалият също е допринесъл за настъпилото ПТП – управлявал е велосипед в тъмната част на деня без да е носел светлоотразителна жилетка, извън населено място. Моли съда да наложи наказание пробация при условията на чл. 55, ал.1, т. 2 НК, като на основание чл. 55, ал.

3 от НК не наложи предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС.

Подсъдимият И.Т.Д. при упражняване правото си на лична защита изрази отново съжаление за стореното. Поддържа казаното от защитника му.

При последната си дума подсъдимият И.Т.Д. изразява искрено съжаление за това се е случило. Моли за минимално наказание.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК и разгледа делото по реда на Глава 27 „Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция” от НПК, приема за установено следното:

Производството е проведено по реда на глава 27 от НПК. Съдът като взе предвид, че подсъдимият И.Т.Д. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти и след като с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва това самопризнание, то на основание чл. 373, ал. 3 от НПК приема за установени следните факти:

Подсъдимият И.Т.Д. с ЕГН **********е роден на ** г. в гр. В. и е с постоянен и настоящ адрес в с. Л.К., общ. А., обл. В., ул. „**. Български гражданин, със средно специално образование, женен, работи като шофьор, управител на фирма „Иво транс 1979“ ООД, с Л.К..Не е осъждан. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1997 година категории „С“, „В“, ТКТ“, „СЕ“, „АМ“ и „ВЕ“., придобил правоспособност на 03.12.1997 година.

С влязло в сила на 04.05.2018 г. решение на Районен съд –В. подсъдимият Д. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Било му наложено наказание глоба в размер на 1 500 лв., платена на 16.07.2018 г.

На 07.11.2022 г. на път II-52 между с. В., община С. и с. Н., община Ц., подсъдимият Д. е управлявал товарен автомобил, влекач, марка „Волво ФХ 4Х2Т“, с peг. № В** ТК и прикачено към него полуремарке „Шмитц С01 c peг. № В ** ЕН, собственост на търговско дружество „Иво Транс 1979“ ООД, в което подсъдимият е съдружник и е негов управител. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието, по неосветен пътен участък, на дълги светлини. Асфалтовата настилка била суха, без дефекти, с дребнозърнесто покритие. Времето било ясно. Платното за движение имало две пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия. Северната пътна лента била с широчина 3,6 метра, а южната, по която се движел подсъдимият 3,35 метра. От двете страни на платното за движение, след единичната непрекъсната линия, били изградени пътни банкети с широчина около 1,5 метра, покрити с дребна, трошена, каменна фракция, на места затревени. След южния банкет била изградена отводнителна канавка, широка около 1 метър, с дълбочина 0,7 метра. Подсъдимият се е движел в посока изток, към с. Н., в полагащата му се южна пътна лента със скорост 85 км/ч. с включени дълги и халогенни светлини. Зоната на осветеност била не по2 малко от 200 метра.

В същата посока, в която се движел подсъдимият Д., пострадалият П.П. управлявал своя велосипед в дясната част на лентата му за движение, на около 0,8 метра от дясната граница на платото за движение. Поддържал 15 км/ч. Бил облечен с жилетка със светлоотразителни ивици и без каска.

В землището на с. В., при км 36+800 пострадалият бил осветен от фаровете на автомобила, управляван от подсъдимия. Въпреки обективната възможност за подсъдимия да възприеме пострадалия велосипедист от комфортно разстояние и да избегне удара, пропуснал да добие подобно възприятие и съответно да реагира и предотврати удара. Според САТЕ причината за това е, че подсъдимият като водач на МПС не наблюдавал внимателно и непрекъснато обзора на пътя пред себе си и по този начин се лишил от тази възможност, в резултат на което настигнал и блъснал отзад попътно движещия се велосипедист П.П..

По време на удара двете превозни средства се намирали на една и съща равнина, поради което той се явява фронтален, като се съприкосновили предния десен фар на автомобила и задната част на велосипеда. Пострадалият П. и управляваният от него велосипед отхвръкнали, извършвайки своеобразен принудителен полет, след което паднали. Пострадалият се установил в канавката, южно от платното за движение.

Управляваното от подсъдимият пътно превозно средство продължило движението си, като оставило спирачна следа от около 11,7 метра и на около 29,6 метра след спирачната следа преустановило движението си. В резултат на получените при удара травматични увреждания настъпила смъртта на П.Д.П..

След удара подсъдимият Д. веднага спрял. Предположил, че е ударил човек и започнал да го търси, за да му помогне. Видял го паднал в канавката. Отишъл при него, започнал да му вика „Жив ли си, жив ли си“. Пострадалият все още бил жив и стенел, казал „Ох“. Подсъдимият, притеснен, веднага се върнал до камиона си, взел телефона си и се обади на телефон 112, за да сигнализира за случилото се и потърси помощ. Сигналът бил препратен към РУ С.. След получаването му на място били изпратени полицейски служители, включително и екип на спешна медицинска помощ.

Пристигналият на място екип на спешна помощ констатирал смъртта на пострадалия.

Извършена е проверка и изследване относно употреба на алкохол и наркотични вещества от подсъдимия, която дала отрицателен резултат. Такова изследване е извършено и по отношение на пострадалия П.П., което също не е установило той да е употребил алкохол или наркотични вещества.

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на труп, изготвена от доктор Николай Гицов, при извършения оглед и аутопсия на трупа на П.П. са установени: тежка съчетана механична травма -закрито черепно мозъчна травма (разкъсно контузна рана на главата, счупване на кости на черепния свод и черепна основа, субарахноиден мозъчен кръвоизлив, мозъчен оток), тежка ший на травма (счупване на първи и втори шиен прешлен), тежка закрита гръдна травма (множество счупвания на ребрата двустранно по две анатомични линии с разкъсване на гръдна клетка, излив на кръв в гръдната клетс, разкъсване на левия диафрагмален купол), тежка коремна травма (разкъсване на черен дроб, далак и капсула на ляв бъбрек, излив на кръв на коремната кухина), разкъсно-контузна рана на лява мишница и ляв лакът, разкъсно-контузна рана на ляво коляно, охлузвания по дясна гривнена става и гърба на дясна китка. Според експертизата смъртта на П. се дължи на остра обемна кръвозагуба в резултата на тежка съчета травма. Смъртта е настъпила бързо и е 3 била неизбежна. Получените травми били в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети със значителен по интензитет сила и отговарят да са получени от удар във външните части на товарен автомобил с последващо падане и силен. Вещото лице е посочило, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между получените травми, настъпилата смърт и реализираното пътно-транспортно произшествие.

Назначената в хода на досъдебното производство съдебно техническата експертиза установява, че предният десен фар, иззет от товарния автомобил, има налични и годни за изследване осветителни тела - 6 на брой крушки - за габаритни и дневни светлини, за мигачи, за къси светлини, за дълги светлини и за халогенни светлини. По време на пътно транспортното произшествие, в режим на работа са били двете крушки за халогенни светлини; осветителното тяло - диодна лед крушка за дълги светлини и осветително тяло — диодна лед крушка и за габаритни и дневни светлини.

Останалите два броя осветителни тела (за къси светлини) не са били в режим па светене.

Назначената в хода на разследването автотехническа експертиза дава следното заключение: скоростта, с която се е движил съставът от пътни превозни средства е била 85 км/ч., а тази на велосипедиста 15 км/ч. Мястото на удара е бил в южната пътна лента, на разстояние около 14 метра западно от мерителната линия и на разстояние около 0,8 метра северно от южния край на платното за движение в пътната лента, полагаща се за движение на двете превозни средства. Според вещите лица, при навременно визуално възприемане на опасността и реакция от водача, както и приложено максимално спирачно усилие, водачът на товарния автомобил е можел да възприеме сигналната жилетка на велосипедиста с включени къси светлини на разстояние не по-малко от 110 метра, а при включени дълги светлини от разстояние не по-малко от 200 метра и доколкото по делото е безспорно доказано, че подсъдимимят е управлявал ППС с включени дълги светлини е направен извод, че той като водач е имал възможността да реализира ефективно спиране преди мястото на удара.