Определение № 1015 от 25.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр. Варна, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. С.

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100500326 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от ЗК „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Света София” № 7, ет. 5, срещу решение №421/11.12.2025г., постановено по гр.д. № 141/2025 г. на РС-Провадия, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „Агенция Пътна инфраструктура”, чрез Областно пътно управление– Варна, ЕИК по Булстат 000695089 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, сумата 13071,81 лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди на републиканската пътна мрежа, изразяващи се в увреждане на 152м предпазна мантинела /ограничителна система на пътя/ на път А2 при км. 392-800, посока гр. Варна, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 20.07.2019г. по вина на водача на л.а «Мерцедес Актрос» с рег.

№ В 9907 НА, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 09.01.2019г.- 08.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4554,30лева, представляваща обезщетение за забава за периода 18.07.2021г. до 17.07.2024г., на основание чл. 432 КЗ.

В жалбата се твърди, че са неправилни крайните изводи на съда, че увреденото имущество съставлява 152 л.м. преградно ограждение, чиято стойност следва да се определи средноаритметично от всички посочени от вещите лица стойности, при стойност на скрап, изчислена по същия начин и без да бъде съобразена съществената й амортизация в резултат от дългогодишна употреба. Твърди се, че уврежданията възлизат на 120 м., определени след извършен от застрахователя оглед на място и изготвен снимков материал. На база тези 120 м. е изчислена и стойността на извънсъдебно изплатеното застрахователно обезщетение. Аналогична стойност от 128 м. се установява и при съобразяване, че в двустранния 1 констативен протокол като увредени са посочени 32 бр. еластична предпазна ограда, а дължината на 1 бр. мантинела е 4 м. Заключенията на вещите лица по отношение на обема на увреденото имущество немотивирано приемат за достоверни единствено документите, изготвени от ищеца, включително уведомлението за щета и представената количествено - стойностна сметка.

Становището на вещите лица, че на място полицаите не винаги описват коректно и точно уврежданията, е от сферата на догадките и не може да обоснове експертен извод. Представените разходни документи не са информативни за стойността на ремонта и вложените материали в конкретния пътен участък. Стойността на щетите съдът определя като средна между посочените от заключенията стойности, въпреки че не кредитира нито едно от тях. По същия начин е определена и цената за скрап. В действителност единичните експертизи не са правили пазарно проучване и са възприели посоченото от ищеца, без аргументирана обосновка, като не са направили и оглед на местопроизшествието, въпреки че са имали задължителни указания за това. Тройната експертиза дава най-достоверна стойност, предвид че ползва реална ценова оферта на кандидата, спечелил обществена поръчка за доставка и монтаж на ограничителни системи – „А. Д. Холд“ООД. В заключение вещите лица са единодушни, че предвид значителния период от време между ПТП и сегашния момент, няма обективни източници, даващи достоверна информация за стойността на труда и материалите по този ремонт.

Следователно всяко изразено становище е хипотетично. Прави се доказателствен анализ на приетите по делото експертни заключения. Излага се, че реалният размер на щетите следва да се определи при отчитане на процента на амортизация на старата ограничителна система. След като демонтираната мантинела е била увредена и употребявана с години, не следа да се поставя в тежест на застрахователя да заплати пълната стойност на новите поставени елементи. Процесният пътен участък е въведен в експлоатация с Протокол обр. 16 от 15.01.1986 г., т.е. 33 год. преди процесния пътен инцидент. Прави се искане за намаляване на дължимото обезщетение най-малко с 10%, какъвто процент на амортизация определят вещите лица по повторната и тричленната експертиза. Акцентира се, че според вещите лица когато по мантинелата липсват корозия и увреждания, тя може да изпълнява функцията си над 50 години, но от друга страна дори детайлите да са изправни, се налага да бъдат подменяни поради настъпване на корозия, стареене на материали, атмосферни условия.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. От изготвените експертни заключения се установява механизмът на причиняване на вредата, причинната й връзка с ПТП и размера на увреденото имущество. Съгласно договор между Агенция „Пътна инфраструктура“ и ДЗЗД „ТРП Изток“ с Д-53/19.06.2019г. за възлагане на обществена поръчка са извършени ремонтни дейности на стойност 22244.48 лева с ДДС за демонтаж и монтаж на ограничителни системи (94 метра + 56 метра). Ремонтните дейности по демонтажа и монтажа са констатирани в Гаранционен протокол към Сертификат 5 от 20.03.2020г. съгласно чл.17в от Договора. АПИ – Областно пътно управление е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към МРРБ и като държавен орган е ограничен от ЗОП относно възможността за свободно разходване на средства за ремонтни дейност предмет на настоящия иск.

Сключването на договор по реда на ЗОП задължава ОПУ-Варна да възлага 2 ремонтни дейности единствено на изпълнителя по договора и на цени посочени в него. За ОПУ – Варна реалният размер на щетите представлява сумата заплатена съгласно изпълнението на описания договор за обществена поръчка. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се приспада коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

С оглед задължението на съда по чл.162 от ГПК да следи служебно за размера на доказаното по основание вземане, на ищеца – въззиваем следва да бъдат дадени указания да представи доказателства, необходими да послужат като изходни данни за индивидуализирането на вземането по размер.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца – въззиваем в настоящото производство, Агенция „Пътна инфраструктура“, в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна:

1./ да представи ценова оферта на кандидата, спечелил обществена поръчка за доставка и монтаж на ограничителни системи, въз основа на която е сключен договор за обществена поръчка №Д-53/19.06.2019г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и ДЗЗД „ТРП Изток“ и други изходящи от изпълнителя данни за ценообразуване на конкретните СМР по процесния пътен участък, като съобрази, че представената по делото ценова оферта е към договор от 2014г.,

2 . / да представи изходяща от изпълнителя ДЗЗД „ТРП Изток“ строителна документация или справка за обема и стойността на извършените по конкретния пътен участък ремонтни дейности.

3./ да уточни относимостта на представения констативен протокол №3/21.06.2019г. (л.44) към процесното увреждане.

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от ЗК „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Света София” № 7, ет. 5, срещу част от решение №421/11.12.2025г., постановено по гр.д. № 141/2025 г. на РС-Провадия.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от 3 отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4