Определение № 1114 от 29.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. Велико Търново, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Станислав Стефански

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20264100500763 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, във вр. с ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е отхвърлена молба на „Ф.“ ЕАД, гр. С. за изменение на основание чл.248 ГПК, на Решение № 410/26.03.2026. постановено по гр. дело № 20254110103374 по описа за 2025 година на Районен съд – гр. Велико Търново, в частта за разноските, като: оставя без уважение молбата по чл.248 от ГПК от „Ф.“ ЕАД, гр. С. за изменение на Решение № 410/26.03.2026г. по гр. д. № 3374/2025г. на ВТРС в частта за присъдените разноски на Ф. Р. Ч. за заплатено адвокатско възнаграждение, чрез тяхното намаляване, като неоснователна.

Жалбоподателят „Ф.“ ЕАД, гр. С. счита постановеното определение за неправилно, като противоречащо на материалния закон. Счита, че ВТРС неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, като не е съобразил вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, видът и качеството на свършената адвокатска работа.

Жалбоподателят моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени първоинстанционното определение № 1081/20.05.2026г. изцяло. На основание чл.78, ал.5 от ГПК, моли присъденото адвокатстко възнаграждение в размер на 1 000,00 евро да бъде намалено поради прекомерност и определено от въззивния съд по справедливост, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен 1 отговор, с който оспорва жалбата.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е основателна и следва да бъде уважена касателно разноските за исковото производство.

Видно е, че с Решение № 410/26.03.2026г. ВТРС е осъдил „Ф.“ ЕАД да заплати на Ф. Р. Ч. сумата от общо 1 455,26 евро направени по делото разноски, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро. В мотивите на решението ВТРС се е произнесъл по направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е счел същото за основателно и е редуцирал размера на същото чрез неговото намаляване. При преценката си ВТРС е изложил, че се е съобразил с Решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело С438/22 по преюдициално запитване на СРС, взети са предвид, освен ползвания като ориентир минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, така също видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, видът и качеството на свършената адвокатска работа, предварителната подготовка за завеждане на иска, изискваща запознаване с немалък обем документи по образуваното изпълнително дело. Така от претендираните 1 278,22 евро, ВТРС е присъдил 1 000 евро. ВТРС не намерил за необходимо да преповтаря изложените доводи, като посочил, че ответникът не e признал иска, напротив, поискал е отхвърлянето му, а ищецът не е поискал постановяване на решение при признание на иска, както се твърдяло в молбата. Тоест, с процесуалното си поведение ответникът сам е станал причина за завеждане на иска, респективно същият следва да понесе отговорността за разноските така, както са определени от съда. В предвид горното ВТРС приел молбата по чл.248 за неоснователна и с обжалваното определение я оставил без уважение.

Аргументацията на районния съд не е правилна.

Първоинстанционният съд все пак правилно е съобразил задължителните указания, дадени в Решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С438/22. Съгласно това решение, националният съд не може да се ограничи единствено до безкритично прилагане на минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004г., а е длъжен да извърши самостоятелна преценка за съразмерност на адвокатския хонорар въз основа на конкретните обстоятелства по делото.

ВТРС обаче неправилно е оценил тежестта на тези обстоятелства, като е 2 завишил крайния размер на дължимото възнаграждение.

Настоящият състав на ВТОС, след като се запозна с материалите по делото, намира, че видът на правния спор и представеният писмен доказателствен материал не разкриват изключителна фактическа или правна сложност. Обемът на документите по приложеното изпълнително дело изисква стандартна предварителна подготовка, която е обичайна за този вид искови производства и не надхвърля средната за страната сложност. Проведените съдебни заседания и извършените от процесуалния представител на ищеца правни действия (подаване на искова молба и писмени становища) не се отличават със специфика, която да обоснове присъждането на сума, близка до първоначално претендираната.

Прилагайки принципа на съразмерност и справедливост, въззивният съд счита, че сумата от 1 000 евро е прекомерна спрямо действително положения адвокатски труд. Заплатеното възнаграждение следва да бъде редуцирано с още 200 евро, като бъде определено в краен размер на 800 евро. Този размер е напълно адекватен на материалния интерес, качеството на правната защита и обема на свършената работа.

Поради изложеното, обжалваното определение на ВТРС се явява неправилно и следва да бъде отменено, като молбата по чл.248 от ГПК се уважи чрез намаляване на отговорността за разноски на жалбоподателя за първата инстанция до сумата от 800 евро.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1081/20.05.2026г. постановено по гр. дело № 20254110103374 по описа за 2025 година на Районен съд – гр. Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на „Ф.“ ЕАД, гр. С., с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 410/26.03.2026г. в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 410/26.03.2026г. постановено по гр. дело № 20254110103374 по описа за 2025 година на Районен съд – гр. Велико Търново в частта за разноските, като НАМАЛЯВА сумата, която „Ф.“ ЕАД, ЕИК: ., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Т. А.“, № ., . е осъдено да заплати на Ф. Р. Ч., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. “Д. Н., за направени в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение, от 1 000,00 евро на 800,00 /осемстотин/ евро.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4