Решение № 104 от 21.04.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Варна, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20213001000730 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД срещу решение № 327/29.09.2021 година по т.д.№ 1059/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от „Юробанк България“ АД, срещу A Г Н. иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща частично вземане от общо вземане в размер на 220 000 лв. /двеста и двадесет хиляди лева/, произтичащо от запис на заповед, издаден на 27.02.2007 г. в гр. Варна, от „Гиаб -44" ООД, ЕИК 103085747 и авалиран от ответника в полза на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 10.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед No 111/16.01.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.No 16 246 /2019г. на Районен съд - Варна, 35 състав.

Решението на съда е постановено при участието на трето лице помагач 1

„Гиаб-44“ ЕООД /в ликвидация/.

Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е неправилно, тъй като съдът не прави разграничение между „предявяване на запис на заповед‘ и предявяване на записа в срока за предявяване. Нелогичен е извода на съда за неприложимост на ТР 1/28.12.2005 година по т.д.1/2004 година на ОСГК на ВКС в хипотезата на запис на заповед на предявяване. Съгласно становището на ВКС по Решение 69/05.07.2016 година по т.д.81/2015 година на ВКС, I т.о. с изтичане на срока по чл.487, ал.1 ТЗ ефекта не се прескрибира, както и непредявяването на записа на заповед за изпълнение не рефлектира върху възможността за принудително изпълнение на вземането.

Редовното предявяване на записа е изрично констатирано от съда. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът „Юробанк България“ АД, излага, че по заявление на „Юробанк България" АД е образувано ч.гр.д. № 16246/2013 г. по описа на Районен Съд - гр. Варна по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответника АТ. Г. Н., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 111 от 16.01.2020 г. и изпълнителен лист от 16.01.2020г. Образувано е изпълнително дело № 625/2020г. при ЧСИ - С К Д, с per. № 718, с район на действие ОС - гр. Варна. По делото е постъпило възражение от длъжника по делото срещу издадената Заповед № 111 от 16.01.2020 г. за изпълнение за парично задължение въз основа на документ , издадено по реда на чл. 417 от ГПК, което обуславя допустимостта на настоящия иск. Твърди, че до момента вземането не е погасено. Вземането по заповедта за незабавно изпълнение произтича от запис на заповед, издаден на 27.02.2007 г. в гр. Варна, от „Гиаб 44" ООД, ЕИК 103085747 и авалиран от ответника в полза на ищеца като обезпечение за вземанията на кредитора „Юробанк България“ АД по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ сключен между банката и „Гиаб - 44" ООД като кредитополучател. Записът на заповед е 2 платим на предявяване, като същият може да бъде предявен за плащане в срок до 27.03.2017г. и е платим без разноски и протест. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 10.12.2018г. чрез нотариална покана, връчена от нотариус П П, вписан в регистъра на Нотариалната Камара под №224, район на действие PC-Варна, при условията на чл.47 във връзка с чл.50 от ГПК. Записът на заповед е предявен за плащане и на авалиста и ответник по настоящото дело - АТ. Г. Н.- на 19.11.2018г. чрез нотариална покана, връчена лично на адресата от нотариус П П, вписан в регистъра на Нотариалната Камара под №224, район на действие PC-Варна. На всеки от тях – издател и авалист е предоставен седемдневен срок от получаване на поканата да заплати задълженията, произтичащи от ценната книга. След изтичане на този срок и неизвършване на плащане по процесния запис на заповед, всеки от длъжниците е изпаднал в забава по отношение на плащането. от длъжниците по записа на заповед, поради което за кредитора е възникнал правен интерес да установи съществуването на вземането срещу възразилия длъжник. Моли съдът да постанови решение, с което признае за установено, в отношенията между страните, че АТ. Г. Н. дължи сумата от 100 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 220 000 лева, по запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 10.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 111/16.01.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 16 246 /2019г. на Районен съд - Варна, 35 състав, като присъди и направените по делото разноски.

С Определение No 152 / 11.02.2021г. е конституирано ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника: „Гиаб-44“ ЕООД /в ликвидация/.

Ответникът АТ. Г. Н. е подал в срока по чл. 367 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Излага, че ищецът е недобросъвестен, поради премълчаване на редица факти и обстоятелства. Твърди, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение -договор за банков кредит, който е обявен за предсрочно изискуем. Именно от момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът има право да се възползва от всяко едно от дадените обезпечения, като фактът, че за падеж на записа на заповед е посочен крайният срок на издължаване по кредита при редовни вноски, не 3 променя това обстоятелство. Сочи, че приносителят на ценната книга не е извършил необходимите действия за запазване на правата по нея, доколкото записът на заповед не е предявен за плащане за срок от повече от пет години след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и след като е изтекла повече от една година от крайната дата, на която този запис на заповед може да бъде предявен. В този смисъл и менителничният ефект е прескрибиран. В случая издателят на записа на заповед е уговорил, че крайният срок, до който може да бъде предявен записът на заповед е 27.03.2017г. Издателят е определил по-дълъг срок, от посочения в текста на изречение първо на чл. 487 ал.1 от ТЗ, съобразно изречение трето на нормата, но това не променя изискването за предявяване на записа на заповед за плащане в срок от една година след посочения краен срок за предявяване.

Прави възражение, че вземането по каузалното правоотношение е напълно погасено - чрез доброволно плащане от длъжника по договора за кредит в една своя част, чрез плащане в рамките на образувано изпълнително производство – в друга, а за остатъка от кредита е погасено в резултат на изтекла погасителна давност. Цитира съдебна практика и се позовава на разрешението в нея, че дори и кредиторът да разполага със запис на заповед при уговорен в своя полза срок на предявяване от покъсен спрямо изискуемостта на обезпеченото вземане момент, щом записът е издаден за обезпечаване изпълнението на парично задължение, падежът на което е настъпил, поемателят на ценната книга следва да упражни правата си по менителничната сделка не само в кратния давностен срок съгласно чл. 537, вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ, но и преди да изтече давността по обезпеченото вземане. Моли за отхвърляне на иска по изложените съображения.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която поддържа изведените с исковата молба фактически и правни твърдения, като сочи, че не е налице недобросъвестно поведение от страна на банката.Сочи, че точно и ясно е описано каузалното правоотношение не само в настоящото исково производство, но и предхождащото го заповедно производство, представен е договор за кредит, задължението по който е обезпечен с процесния запис на заповед. Видно от договора за кредит и анексите към него първоначално отпуснатата заемна сума е увеличена, а условията за издължаването й предоговаряни, поради което несъстоятелно звучи твърдението на ответника, че цялата неиздължена част по договора за 4 кредит е равна на претендираната в настоящото производство сума от 100 000 лева, частично вземане от 220 000 лева. Действително е бил издаден изпълнителен лист в хода на заповедното производство по ч.гр.д.

№7661/2012г. по описа на PC-Варна, срещу кредитополучателя „Гиаб44"ООД за сумата от: общо: 423 352. 42 лева /четиристотин двадесет и три хиляди триста петдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/, от които : главница в размер на 328 799.04 лева /, дължими за периода 21.10.2010 год. до 30.05.2012 год.; договорна лихва в размер на 91 610.31 лева , дължими за периода от 21.09.2010 год. до 30.05.2012 год.; такси в размер на 2 943.07 лева , дължими за периода от 28.02.2009 год. до 30.05.2012 год.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението 04.06.2012 год. до окончателното й заплащане, както и сумата от 8 467.04 лв. заплатена държавна такса и 5 620.22 лева - заплатен адвокатски хонорар.

Поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат - както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Твърди, че са недопустими, в отношение на евентуалност неоснователни всички повдигнати от ответника възражения, доколкото съществуването или несъществуването на задължение по този кредит в тежест на издателя на записа на заповед е ирелевантно за съществуването на задължение на лицата, авалирали издадения от него запис на заповед, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за недобросъвестност или за злоупотреба с право от страна на приносителя. По конкретните оспорвания на ответника, сочи следното: Твърди, че е извършил всички необходими действия по запазване на правата по записа на заповед, Изискуемостта на вземането по записа на заповед е настъпила, тъй като последният е предявен редовно за плащане не само по отношение на авалиста, но и на неговия издател. Изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед е настъпила с изтичането на крайния срок за неговото предявяване 27.03.2017 г. и не е предпоставена от предявяването на записа за плащане.

Непредявяването на записа на заповед за плащане в посочения в него срок не го прескрибира и в настоящия случай, не рефлектира върху възможността за 5 принудително изпълнение на вземането, т.е. процесният запис на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. При непредставяне доказателства да е предявен записа на заповед, уговорен като платим на предявяване, специалният тригодишен давностен срок по чл.531, ал.1 ГПК тече от момента на изтичане на едногодишния срок по чл.487, ал.1 ТЗ.

Твърди, че задължението по каузалното правоотношение, което процесният запис на заповед обезпечава, не е било погасено към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на процесната запис на заповед. Специалната тригодишна давност по менителничния ефект не е изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу настоящия ответник, както и че преди предявяване на записа на заповед с падеж на предявяване /на 27.03.2017г./ и преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на ефекта, вземанията на ищеца по договора за банков кредит, които са обезпечени с процесния запис на заповед, не са погасени по давност. В действителност срещу кредитополучателя „Гиаб-44" ЕООД и издател на процесния запис на заповед има образувано и се води изпълнително дело с №20127180403117 по описа на ЧСИ С Д, същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №7661/2012г. по описа на ВРС и последващо успешно проведено исково производство по реда на чл.422 от ГПК по т.д. №2951/2012г. Решението по т.д. №2951/2012г. е влязло в законна сила на 12.08.2013г. Отчитайки законовите правила и константната съдебна практика, както и действието на ППВС № 3/1980 г., което изгубва своята сила едва с постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, то следва да се приеме, че в конкретния случай за периода от образуване на изпълнително дело №20127180403117 по описа на ЧСИ С Д до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла. Това е така, защото съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност, като за нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в" ЗЗД. В светлината на действащата до 26.06.2015г. уредба след образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.