Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 28.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 325/2021
Вид
Решение № 59
Подписан
28.06.2021
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.5 · Закон за лицата и семейството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пазарджик , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500325 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260020/10.02.2021г., постановено по гр.д.№1039/2019г. по описа на РС- П. е отхвърлен иск, с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, предявен от М. В. ВЛ., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“А.С.“ №19 срещу Ц. Т. Ч., с ЕГН**********, с адрес: гр.П., ул.“Л.В.“ №12, за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие на договор за прехвърляне на Н.вижими имот срещу задължение за гледане и издръжка обективиран в Нотариален акт №13, том І, рег.№293, нот.дело №6 от 2018г. на Нотариус Н.М.Т. по силата на които, Е.П.В. е прехвърлил на ответника Н.вижим самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по кадастралната карта на гр.П., с адрес на имота: гр.П., ул.“А.К. №18, ет.1, в сграда 1 построена в поземлен имот с идентификатор: *** с предназначение на обекта- жилище, апартамент на едно ниво с площ от 83кв.м., ведно с 1/2ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2ид.ч. от дворното място, в което е построен.

Унищожен е на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, договор за прехвърляне на 1

Н.вижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в Нотариален акт №13, том І, рег.№293, нот.дело №6 от 2018г. на Нотариус Н.М.Т. с район на действие РС- П., по силата на които Е.П.В., с ЕГН*** е прехвърлил на Ц. Т. Ч., с ЕГН ********** Н.вижим имотсамостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по кадастралната карта на гр.П., с адрес на имота: гр.П., ул.“А.К. №18, ет.1, сграда 1 построена в поземлен имот с идентификатор: *** с предназначение на обекта- жилище, апартамент на едно ниво с площ от 83кв.м., ведно с 1/2ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2ид.ч. от дворно място, в което е построен, като сключен от дееспособно лице- Е.В., който при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, по иска предявен от М. В. ВЛ. срещу Ц. Т. Ч..

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. В. ВЛ., с ЕГН**********, с адрес: гр.П., ул.“А.С.“ №18, да заплати на Ц. Т. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Л.В.“ №12, сумата в размер на 1241лв., представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Ч.С. Ч. от АКПазарджик, в качеството му на процесуален представител на Ц. Т. Ч., в частта в която на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД се унищожава договор за прехвърляне на Н.вижими имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в Нотариален акт №13, том І, рег.№293, нот.дело №6 от 2018г. на Нотариус Н.М.Т. с район на действие РС- П..

Твърди се, че решението в неговата обжалвана част е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед задължението на съда по чл.12, чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 от ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и да изложи мотиви за това и в частност при преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща при основателността на предявен иск по чл.31, ал.2 от ЗЗД, длъжен ли е съдът изцяло да се довери на заключенията на експертите по послесмъртните 2 експертизи /т.е. определящи са медицинските критерии/, или следва да направи преценката, съобразявайки освен медицинските, още и житейските и юридически критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент.

В тази насока се цитира съдебна практика.

Визира се, че отново в нарушение напроцесуалните правила, въпреки изричните оспорвания направени с писмения отговор и протоколирани в съдебно заседание, съдът е приел, като писмено доказателство заключение по съдебно- психиатрична експертиза изготвена от вещите лица доц.Н.М., д-р В.Д. и д-р К.Т., дадени по друго гр.д.№54/2018г. по описа на ОС- Пазарджик, което пък изцяло е поставено в основата, въпреки изричните оспорвания на приетите по делото послесмъртни експертизи.

В тази насока се сочи, че не са обсъдени и направените възражения по отношение на приетите по делото съдебни решения и определения, постановен от ОС- Пазарджик, АС- Пловдив и ВКС.

Счита се, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива несъответстващи на доказателствата по делото.

Визира се, че за да се приеме, че сдЕ.та е подписана от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си към момента на изповядването й, следва да се установи и то по един безспорен и категоричен начин, че към тази дата прехвърлителят не е поставен под пълно ограничениекоето е установено по делото, и че точно в този момент и непосредствени часове преди и след сключването на договора той е бил в такова състояниепсихическо или физическо, което изключва възможността да се възприеме, че е бил в невъзможност да проумява случващото се и да ръководи действията си, което обстоятелство не е установено по един безспорен и категоричен начин, така както изисква закона и константната практика на ВКС.

Твърди се, че втората двете предпоставки- неспособност за разбиране или ръководене на действията е налице тогава когато неспособността е несъзнавана, т.е. налице е тогава когато действалият в това състояние се е 3 намирал в състояние, изключващо постоянно или временно способността му правилно да оценява фактите от обективната действителност и да съобразява поведението си с тях.

Приема се, че именно тази предпоставка не се явява безспорно и при условията на пълно и главно доказване установена посредством изготвената и приета по делото- съдебно- психиатрична експертиза и комплексната, както отговорите дадени от експертите в открито съдебно заседание- в която се говори за вероятност.

Твърди се, че в случая констатациите на назначените по делото експерти се обосновават на косвени предположения, които поставят под съмнение медицинските документи в определени части, а в други се обосновават на тях. Всичко това обосновава извод за тенденциозност и превратност на тълкуването на медицинската документация.

Визира се, че при наличие на противоречия и вероятност са основание за отхвърляне на иска, тъй като осуетява извод за пълна и главна доказаност на неадекватността на В. към месец януари 2018г.

Не може да се приеме, че е безспорна експертизата, при условията на пълно и главно доказване, тъй като същата подлежи на съвкупен анализ в систематическата й връзка със свидетелските показания и с останалите ангажирани по делото доказателства.

Сочи се, че вероятността в заключенията на вещите лица се опровергава категорично от разпита на св.М.- Т., като обстоятелствата установени от последната кореспондират и с установеното от св.Ч. и св.Д., както и от приети писмени доказателства описани в жалбата.

Твърди се, че неправилността на изготвените експертизи намира найсетне и във факта, че изповядването на процесната сдЕ. е свързан с напълно реален, действителен, разумен правен мотив, а именно стремежа на прехвърлителя да си подсигури един нормален, спокоен и сигурен живот.

Счита се, че на 17.01.2018г., Е.П.В. е прехвърлил на Ц. Т. Ч. Н.вижими имоти, негова собственост, което действие е извършено от него самостоятелно, по негово изрично искане, при пълното си съзнание, като е 4 можел да разбира или да ръководи действията си.

Визира се, че безспорно е установено, че ищцата М.В. и нейната майка Е. В. са оказвали психически и физически тормоз върху прехвърлителя- Е.П.В., както и върху ответницата и нейната свекърва, във връзка с поетите от тях ангажименти.

В тази насока се излагат съображения.

Искането е отмяна на решението в обжалваната му част, като неправилно и необосновано и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск, с присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- М. В. ВЛ..

С Решение №260038 от 09.03.2021г., постановено по гр.д.№1039/2019г. по описа на РС- П. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №260020 от 10.02.2021г., постановено по гр.д.№1039/2019г. по описа на РС- П., като диспозитива на решението на страница 10, параграф 2, вместо: „ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“А.С.“ №18, да заплати на Ц. Т. Ч., ЕГН**********, с адрес: гр.П., ул.“Л.В.“ №12, сумата в размер на 1241лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция, следва да се чете:

„ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц. Т. Ч., ЕГН**********, с адрес: гр.П., ул.“Л.В.“ №12, да заплати на М. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“А.С.“ №18, сумата в размер на 1241лв., представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.“.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Ч., в качеството му на пълномощник на Ц. Т. Ч..

Твърди се, че същото е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед задължението на съда по чл.12, чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 от ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна 5 логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и да изложи мотиви затова.

Приема се, че то е неправилно и поради това, че е постановено при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива несъответстващи на доказателствата по делото.

Искането е да бъде отменено изцяло обжалваното решение.

В съдебно заседание, жалбоподателят Ц. Т. Ч., редовно призована не се явява. Не се явява и упълномощения от нея адв.Ч.. От страна на последния е постъпила молба, в която се изразява становище по хода на делото и по съществото на спора. Моли се за уважаване на подадените въззивни жалби с присъждане на сторените разноски, съобразно приет списък на разноските.

Ответникът М. В. ВЛ., редовно призована не се явява. Същата се представлява от пълномощника й адв.Т.К.. Последната изразява становище в насока оставяне без уважение на подадените жалби. Моли за потвърждаване на съдебното решение на първоинстанционния съд. Не претендира разноски.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по повод на подадена искова молба от М. В. ВЛ. против Ц. Т. Ч., с която са предявени обективно съединени искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД, чл.31, ал.1 от ЗЗД и чл.87 от ЗЗД.

Първото искане е да се развали договор за издръжка и гледане, за който е издаден Нотариален акт №13/2018г. на Нотариус Н.М.Т. с peг.№471, с който е прехвърлен имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по кадастралната карта на гр.П., с адрес на имота: гр.П., ***, ет.1, в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор: ***, с предназначение на обекта- жилище, апартамент на едно ниво с площ от 83кв.м. ведно с 1/2ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2ид.ч. от дворното място, в което е построен. При 6 условията на евентуалност, същия да се обяви за унищожаем, под евентуалност за нищожен.

Твърди се, че с Нотариален акт №13/2008г. на Нотариус Невяна М.-Т. с peг.№471, район на действие РС- П., Е. В.- наследодател на ищцата е прехвърлила на ответника процесния Н.вижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор:*** по кадастралната карта на гр.П., с адрес на имота: гр.П., ***, ет.1 в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор:***, с предназначение на обектажилище, апартамент на едно ниво с площ от 83кв.м., ведно с 1/2ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2ид.ч. от дворното място, в което е построен срещу задължение за издръжка и гледане докато е жива, като същата си е запазила правото на ползване.