Решение № 69 от 18.07.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Плевен, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Търговско дело № 20214400900087 по описа за 2021 година

Депозирана е искова молба от К. П. Л., чрез пълномощник, против ЗАД“Алианц България“ със седалище гр.С..Твърди, че е майка на П.Г.П., починал на 26.08.2020 г. вследствие на настъпило ПТП в гр.Т., на ул.“А.С“***, като при управление на автомобил с ДК № *** марка „Ф.“, модел „Р.“, водачът П. С. АНГ. нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал П.Г.П., който управлявал мотоциклет с марка „Я.“, модел „***“ с ДК № ЕН *** К.Вследствие на ПТП П.П. е починал.По случая е образувано ДП № 169/2020 г. по описа на ОП-Плевен, което е висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт.Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от страна на П. С. АНГ. нарушения на правилата за движение по пътищата.Налице е и пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и смъртта на П.П..За горепосочения автомобил с ДК № ***, управляван от водача П. С. АНГ., има сключена „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователна полица №BG/01/120001212581, валидна към датата на събитието.Съгласно чл.380 КЗ ищцата е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, получена на 11.09.2020 г., като е образувана щета, по която ответникът не е определил застрахователно обезщетение в срока за това.Ищцата изключително тежко преживява доколкото й е възможно загубата на нейния син.Помежду им е съществувала изключително силна емоционална връзка и 1 взаимна привързаност.С причинената смърт тя е загубила необратимо моралната и физическата подкрепа на своя син, която са имали и на която са разчитали безрезервно през целия им живот.Загубата, която са претърпели, се е отразила изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние, търпи изключително много страдания във връзка с причинената смърт.Несвоевременната, неочаквана и нелепа и безвъзвратна смърт на П.П. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищцата.Мъката й е огромна и няма еквивалент, който да я компенсира.Прави се искане да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния син, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2020 г., на която дата ответното дружество е уведомено от ищцата до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

За ответника ЗАД“Алианц България“ със седалище гр.София процесуалният представител изразява становище по съществото на спора да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.Счита, че не е налице противоправно поведение, нито вина на водача на автомобил „Ф.“.От доказателствата по делото се установява изключителна вина за настъпването на ПТП на водача на мотоциклета.При условията на евентуалност, ако се приеме допуснато нарушение на норма от ЗДвП от водача на автомобила, се прави искане да се уважи направеното възражение за съпричиняване на вредоносен резултат от страна на водача на мотоциклета, тъй като приносът му се изразява в нарушение на две норми.Претендираното обезщетение е прекомерно с оглед на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД.

Съдът намира за установено следното.

Ищцата К.Л. е предявила срещу ответника ЗАД“Алианц Бълтария“ със седалище гр.С. осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв., претендирано от нея от смъртта на сина й П.П., починал на 26.08.2020 г. вследствие на настъпило ПТП на същата дата в гр.Т. на улица „А.С“***, ведно със законната лихва върху сумата от 300 000 лв., считано от 11.09.2020 2 г., на която дата ответното дружество е уведомено от ищцата, до окончателното изплащане.

Не се оспорва наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен между ЗАД“Алианц България“ и собственика на лек автомобил „Ф. Р.“ с рег.№ ***, валиден към 26.08.2020 г. датата на настъпване на процесното ПТП.

Не е спорно и обстоятелството, че починалият на 26.08.2020 г. П.П. е син на ищцата К. Л..

От фактическа страна съдът приема за установено следното.

Съставен е и е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.09.2020 г., в който като причина за ПТП е посочена неправилна маневра на заден ход.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК.Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си ( решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр.д. № 60343/2016 г., II г.о.).

За изясняване на механизма на ПТП са събрани гласни доказателства.

От допълнителното заключение на ВЛ инж.И., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че произшествието е настъпило на 26.08.2020 г. в гр.Т., обл.П., пред дом ***, на ул.“А.С“, в светлата част на денонощието, при топло и сухо време.Пътят в мястото на произшествието представлява част от прав хоризонтален участък, с предхождащ преди и към кръстовището десен завой.

На 19.40 м. след Ор№1 и на 1.05 м. в дясно от вътрешен край на дясна ограничителна линия е намерен знак, обозначаващ наличието на пешеходна пътека за движещите се в посока гр.Т..

Преди кръстовището, върху левия и десния банкет са намерени знаци, обозначаващи път с предимство за ул.“А.С“.

Мястото на първоначален контакт при удара, отразено като вертикална 3 проекция на контактното петно между челната част на процесния мотоциклет „Я. ИП 125 Е“ с рег.№ЕН***К и тилната (задна лява част) на автомобил „Ф.

Р.“ с рег.№*** е в областта на осовата линия на ул.“А.С“ в гр.Т., като разположението на двете МПС към момента на първоначален контакт при удара е отразено с позиция № 27 в приложение № 1 от заключението.

ВЛ е посочило, че скоростта на процесния мотоциклет към момента на първоначалния контакт при удара е 76,6 км/час.

Според ВЛ е технически възможно да се направи извод, че при движение с максимално разрешената за съответния пътен участък скорост (50 км/час) или по-ниска от тази стойност водачът на мотоциклет „Я.“ е имал техническа възможност да реализира спиране и да спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП.

От заключението на ВЛ д-р К., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че смъртта на П.П. се дължи на несъвместима с живота гръдна травма (с пълно прекъсване на аортата), практически е настъпила веднага.

При съдебномедицинската експертиза на трупа на П.П. е установена съчетана механична травма, включваща: глава, гръден кош, корем и крайници.От елементите на съчетаната механична травма, гръдната травма е непосредствена причина за смъртта.

Между съчетаната механична травма и ПТП е налице пряка причинноследствена връзка.

ВЛ е посочило, че пълното прекъсване на аортата е довело до незабавно настъпване на смъртта.

От показанията на свидетеля П.А. се установява, че на 26.08. е изкарал колата „Ф.“ от двора и я спрял на площадката пред портата.Разстоянието до шосето е доста голямо.Спрял е колата, затворил е портата, огледал е улицата не е имало нищо.Качил се е в колата и е започнал да потегля назад.Когато е излязъл на шосето, колата е застанала по диагонал, под ъгъл, спрял е и е започнал да навива волана наляво до пълно навиване, за да не се качи на бордюра.Превключил е на първа и е започнал да потегля и в този момент е чул, че някой го удря отзад.Спрял е колата и е слязъл, като е установено настъпилото ПТП.

4

От показанията на свидетелката Н.Н., която е омъжена за вуйчото на П., ги познава от много години, са уникални хора, много добри са.Никога не са нагрубявали, винаги помагат на човек, когато има нужда или когато те имат нужда.П. е бил човек, който е могъл да бъде за пример - грижел се е за своите родители, бил е много добър съпруг, грижел се е за семейството си е давал много добър пример на децата си в живота.П. с неговото семейство и майка му и баща му живеят в една къща.Смъртта на П. е била най-голямата трагедия за родителите му, както и за ищцата, тъй като той е единственият й син.За нея той е бил смисълът на нейния живот, опората й, нейният стълб.Нейният свят е бил той.Загубата е била ужасна.

От показанията на свидетеля С. И. се установява, че П. е бил едно спокойно и добро момче, гледал си е децата, работел е.Ищцата е преживяла смъртта му много тежко, като на нея и сега й е тежко.Няма да преживее смъртта му.

От показанията на свидетелката Н. И.а се установява, че двете семейства П. и неговите родители са живели на един адрес.П. е едно добро момче, радушен, весел, честен, изключително загрижен син, баща.Смъртта му се е отразила пагубно на неговите родители, той е единственото им дете, разчитали са на него.К. е изключително срината, не се усмихва, не говори много, плачела е постоянно.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат непосредствени впечатления от настъпването на ПТП и последвалите промени в живота на ищцата.

Въз основа на гореизложеното относно фактическата обстановка съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.432 КЗ е доказан по основание.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя.Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

5

В случая е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП-26.08.2020 г., по силата на което ответникът е поел задължение да обезщети увреденото при използването на процесния застрахован автомобил трето лице.

Спорни между страните са въпросите налице ли е противоправното и виновно поведение на водача на автомобил „Ф.“, модел „Р.“, довело до настъпване на ПТП и вредните последици, т.е. водачът му с поведението си е осъществил деликтния състав по чл.45 от ЗЗД , в резултат на което е настъпила смъртта на сина на ищцата П.П..

Ищцата счита, че нарушението от страна на П.А. е, че при извършване на маневра “ движение на заден ход“ не се е убедил, че пътят зад превозното средство не е свободен, както и поради непредпазливост към другите участници в движението, при неосигуряване на лице, което да му сигнализира за опасности по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗДвП блъсва другия участник в ПТП - П.П., който се е движел по път с предимство, който пада на земята и вследствие на това ПТП е настъпил фаталния му край.Счита, че е допуснато и нарушение на чл.20 и чл.25 от ЗДвП.

От страна на ответника е направено възражение, че не е налице виновно противоправно поведение на водача на автомобил „Ф.“.Не е налице нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП - неосигуряване на лице при маневра на заден ход, което да му сигнализира за опасности, тъй като: от момента на започване и завършване на маневрата на заден ход до приключването й, процесният мотоциклет „Я. ***“ е бил извън зоната на видимост на водача на автомобила и той не е имал възможност да го възприеме като местонахождение, посока и направление; ударът е настъпил при транслационно движение напред; към момента, когато двамата водачи са имали видимост един към друг, водачът на автомобил „Ф.“, движейки се ускорително напред, не е имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП.