Решение № 4445 от 06.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4445

Хасково, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕНКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР ВУНОВ

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20267260700678 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. К., чрез адвокат Г. Р. Г., против Решение № 62 от 15.04.2026 г., постановено по АНД № 41/2026 г. по описа на Районен съд – С..

В касационната жалба се поддържа, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Твърди се, че мотивите на съда били формални и не давали отговор на изложените в хода на съдебното производство възражения на жалбоподателя. Според касатора решението не почивало на събрания по делото доказателствен материал, а фактическите и правни изводи на съда били неправилни. В жалбата се сочи още, че при постановяване на решението районният съд неоснователно не отдал значение на допуснатите в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила, които рефлектирали върху правото на защита на засегнатото лице. Поддържа се, че съдът не взел предвид направените от жалбоподателя възражения, а именно, че по делото не се доказвало безспорно извършването на административното нарушение от негова страна. Освен това неправилно районният съд не кредитирал показанията на свидетеля Г. Г., от които се установявали релевантни обстоятелства, свързани с поведението на жалбоподателя преди и след проверката, включително твърдението, че не бил консумирал алкохол. В касационната жалба се излага и довод, че жалбоподателят не бил дал кръвна проба не поради съгласие с резултата на Дрегера, а защото с него било малолетното му дете, което било притеснено и имало здравословни проблеми, поради което той не можел да го остави само. В тази връзка се поддържа, че поведението му било обусловено от крайна необходимост и че поради това деянието не било наказуемо. С оглед на така изложеното жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ – С., не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Административен съд – Хасково, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 62 от 15.04.2026 г., постановено по АНД № 41/2026 г. по описа на Районен съд – С., е потвърдено Наказателно постановление № 25-0351-000634 от 20.10.2025 г. на Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ – С.. С наказателното постановление на М. Х. К. е наложена глоба в размер на 500 лева (255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24.08.2025 г. свидетелите Б. П. Б. и А. М. Ш., в качеството си на полицейски служители, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул, позициониран на първокласен път ПП I-8 при км 366+000, до метанстанцията в община С.. Около 23:00 часа те спрели за проверка лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя М. Х. К.. При извършената проверка водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN 0088, при което бил отчетен резултат 0,55 промила алкохол. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 279301, като жалбоподателят не се явил за даване на кръвна проба. За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия GA № 3863369 от 24.08.2025 г., който бил предявен и връчен лично на жалбоподателя. В акта не били вписани възражения. Срещу акта не било подадено възражение в законоустановения срок. Въз основа на акта било издадено процесното наказателно постановление.

По съществото на спора районният съд е приел, че жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС и че е управлявал процесния автомобил след употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му в размер на 0,55 промила била установена по надлежния ред с техническо средство. Съдът е счел, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, санкционирано по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наложените наказания били във фиксирания от закона размер. Съдът е обсъдил и приложението на чл. 28 ЗАНН, като е приел, че случаят не е маловажен.

Настоящата касационна инстанция, съобразно чл. 63в, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 218, ал. 2 АПК, дължи произнасяне по посочените в касационната жалба пороци на решението, като служебно следи за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон.

При постановяване на обжалваното решение Районен съд – С. не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да обосновават неговата отмяна. Неоснователно е оплакването, че мотивите на районния съд са формални и че не дават отговор на възраженията на жалбоподателя. От съдържанието на решението се установява кои факти съдът е приел за доказани, въз основа на кои доказателствени източници е формирал фактическите си изводи и защо не е възприел защитната теза на жалбоподателя. Поради това не е налице липса на мотиви, нито такъв порок, който да препятства касационната проверка.

Правилно районният съд е кредитирал показанията на свидетелите Б. П. Б. и А. М. Ш.. Същите са непосредствени участници в проверката и възпроизвеждат конкретни факти относно причината за спиране на автомобила, мястото и часа на проверката, самоличността на водача, извършената проба с техническо средство, отчетения резултат и поведението на водача след проверката. Свидетелят Б. е посочил, че на 24.08.2025 г., около 23:00 часа, на ПП I-8 при км 366 в община С., до *, бил спрян лек автомобил „*“ с рег. № [рег. номер], като причината за спирането била несветещ фар. Свидетелят е заявил още, че при разговор водачът бил попитан дали е употребил алкохол и казал, че е пил 100 грама *, след което при изпробване с техническо средство „Дрегер“ бил отчетен резултат 0,55 промила. Посочил е също, че на водача бил издаден талон за медицинско изследване, но същият не пожелал да даде кръвна проба. Тези показания се подкрепят от показанията на свидетеля Ш., който също е заявил, че водачът бил изпробван за алкохол, като техническото средство отчело 0,55 промила, както и че К. казал, че е изпил 100 грама *. Свидетелят Ш. е уточнил и че водачът не е искал да даде кръвна проба, като на въпрос на съда е заявил, че той „категорично отказа“. Показанията на двамата полицейски служители са непротиворечиви и съответстват на писмените доказателства по делото.

Неоснователно е възражението, че показанията на свидетелите Б. и Ш. не е следвало да бъдат кредитирани поради служебното им качество на полицейски служители. Само по себе си това обстоятелство не обосновава извод за недостоверност на тези показания. Същите са последователни и непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, поради което правилно районният съд ги е кредитирал при установяване на релевантните факти.

Обосновано районният съд е приел, че показанията на свидетеля Г. Г. Г. не опровергават фактическите констатации относно извършеното нарушение. Този свидетел не е очевидец на самата проверка, а установява основно обстоятелства, предхождащи и последващи проверката - че жалбоподателят е бил на събиране с други лица, че свидетелят лично не го е видял да употребява алкохол, както и че след проверката бил повикан във връзка със състоянието на детето на жалбоподателя. Тези данни не опровергават нито отчетения резултат от техническото средство, нито показанията на полицейските служители относно заявената от самия водач употреба на алкохол, нито факта, че същият не е дал кръвна проба.

От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 24.08.2025 г., около 23:05 часа, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „*“ с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол е установена с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0088 и е отчетен резултат 0,55 промила.

Не се установява нарушение на предвидения ред за установяване употреба на алкохол. На касатора е бил издаден талон за медицинско изследване, но същият не се е явил за вземане на кръвна проба. При липса на резултат от медицинско и химическо изследване концентрацията на алкохол е определена въз основа на показанията на техническото средство, чиято техническа изправност към момента на проверката е удостоверена с приетите по делото доказателства. Поради това правилно районният съд е приел за установена концентрация на алкохол от 0,55 промила и съответно осъществяването на състава на нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Неотносимо е възражението, че неявяването за вземане на кръвна проба е било обусловено от присъствието и емоционалното състояние на малолетното дете на касатора. Предмет на административнонаказателната отговорност е управлението на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а не отказът от медицинско изследване. Поради това сочените обстоятелства имат отношение единствено към причините за неявяването за вземане на кръвна проба, но не поставят под съмнение установената с техническото средство концентрация на алкохол. Наред с това от събраните гласни доказателства се установява, че след проверката при касатора е пристигнал негов приятел, който е останал при детето, а според показанията на свидетеля Б. същият дори го е посъветвал да даде кръвна проба. При тези данни не е установена обективна пречка касаторът да се яви за медицинско изследване в предоставения му срок.

Неоснователен е доводът за наличие на крайна необходимост. Сочените от касатора обстоятелства относно емоционалното състояние на детето се отнасят до причините за последващото неявяване за изследване, а не до деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Поради това тези обстоятелства не обосновават извод, че процесното нарушение е извършено при условията на крайна необходимост. Наред с това по делото не е установена непосредствена опасност за личността или здравето на детето, която да не е могла да бъде избегната по друг начин.

При извършената проверка на административнонаказателното производство не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити, нарушението е индивидуализирано по време, място, изпълнително деяние и относими фактически обстоятелства, а между фактическото описание и дадената правна квалификация е налице съответствие. Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган. Наложените на касатора административни наказания са определени в предвидените в чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП вид и размер. Приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено по силата на чл. 29 ЗАНН, съгласно който разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не се прилага за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Процесното нарушение попада именно в посочената хипотеза, поради което преценка за маловажност на случая не следва да се извършва.

С оглед изложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице наведените касационни основания за неговата отмяна, поради което решението на Районен съд – С. следва да бъде оставено в сила.