Решение № 458 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20231100900232 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ГРАФКАР“ ООД, ЕИК 202698246, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, представлявано от Л.Й.Х., чрез адв. Д. Т., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Д-р ********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, срещу ЕТ „К.К.” /в несъстоятелност/, ЕИК 128513530, с които се иска да бъде признато за установено, че съществуват вземания на ищеца, изключени от списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност по т.д. № 2725/2021 година по описа на СГС, VI-4 състав.

Ищецът твърди, че е предявил в производството по несъстоятелност на ЕТ „К.К.“ /н/ по т.д. № 2725/2021 г. по описа на СГС вземания в общ размер на 685 145,87 лева, както и вземане, представляващо обезщетение в размер на лихва за забава върху сумата от 662 945,87 лева за периода от датата на подаване на заявлението за предявяване на вземанията до окончателно плащане на сумата.

Сочи, че вземанията му са включени в списъка на синдика на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, но след възражение от страна на длъжника, с Определение № 133 от 13.01.2023 г., постановено по т. д. № 2725/2021 г., съдът по несъстоятелността е изключил всичките му вземания, сред които и процесните:

- 341 975 лева, дължими по договори за заем, сключен между него и длъжника;

- законна лихва върху сумата от 341 975 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателното плащане;

- 6736,87 лева (левова равностойност на 3444,51 евро) - вземане по договор за заем;

- законна лихва върху сумата от 6736,87 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно плащане на сумата;

- 155 234 лева - суми, които подлежат на връщане като получени без основание от длъжника;

- законна лихва върху сумата по 155 234 лева за периода от датата на подаване на 1 молбата за предявяване на вземанията до окончателно плащане на сумата;

- 22 200 лева - адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството по несъстоятелност на ответника.

В исковата молба се излагат твърдения, че ЕТ „К.К.“ /н/ и „ГРАФКАР“ ООД са се намирали в трайни облигационни отношения, по силата на които „ГРАФКАР“ ООД, в качеството си на заемодател, е предоставяло парични заеми на ответника. Изтъква се, че в периода ноември 2019 г. - октомври 2021 г. вкл. от ищеца са предоставени по банков път множество парични заеми на ЕТ „К.К.“ /н/, които частично са били върнати от заемателя.

Непогасени от последния останали задължения, възлизащи общо на 341 975 лева, представляващи сбор от заети суми по предоставените заеми за периода месец ноември 2019 г. - месец октомври 2021 г. вкл. с 31 броя преводни нареждания от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.

Сочи се, че заемните суми, преведени по банкова сметка на ЕТ „К.К.“, са наредени от самия К.К., в качеството му на управител на „ГРАФКАР” ООД, като между страните никога не е имало друг тип договорни отношения, по силата на които „ГРАФКАР“ ООД да е било задължено да прави регулярни парични преводи в полза на ЕТ. Твърди се, че получените заеми са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества.

Поддържа се, че с възражението си по чл. 690, ал. 1 от ТЗ от 25.10.2022 година ответникът е признал размера на задълженията си към „ГРАФКАР“ ООД, съгласно което задълженията на ЕТ „К.К.“ към „ГРАФКАР“ ООД са в размер на 332 959,31 лева, от които 210 000 лева са дължими по договор за паричен заем от 04.02.2019 година, като това изявление на длъжника съответствало на приетата по т. д. № 2725/2021 г. по описа на СГС съдебна финансова-икономическа експертиза.

Ищецът счита, че въз основа на направеното признание може да се направи извод за наличието на заемни правоотношения между страните, както по отношение на посочената сума от 210 000 лева, така и за разликата до 332 959,31 лева.

В подкрепа на твърденията си излага, че като основание за извършените преводи било посочено „по дог.“ и „по дог. за заем“.

В условията на евентуалност, в случай че не се приеме наличие на заемни правоотношения между „ГРАФКАР” ООД и ЕТ „К.К.“ - в несъстоятелност, ищецът иска да бъде установено задължение на ответника за връщане на сумата от общо 341 975 лева на „ГРАФКАР” ООД като получена без основание и след прихващане на получени по банков път от сметката на ищеца от ответника в същия период суми.

Ищецът твърди, че част от заемите, дадени в периода месец януари 2020 г. - месец юли 2021 г. вкл., са били преведени от валутна сметка в евро на „ГРАФКАР“ ООД в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по левова сметка на ЕТ „К.К.“ - в несъстоятелност, като предоставянето на всеки заем в посочения период е осъществено чрез превод по банков път, установимо със седем броя извлечения от валутната еврова сметка, където изрично е отбелязано „по договор“ като основание на превода. Сочи, че част от сумите са били върнати от заемателя в процесния период по същата банкова сметка, докато невърнатите суми за периода месец януари 2020 г. - месец юли 2021 г. вкл. възлизат общо на 6736,87 лева (левова равностойност на 3444,51 евро).

В условията на евентуалност, в случай че не бъде прието, че са налице заемни правоотношения между „ГРАФКАР” ООД и ЕТ „К.К.“, претендира връщане на сумата от общо 6736,87 лева (левова равностойност на 3444,51 евро), като получена без основание и след прихващане на получени по банков път по валутна сметка в евро на „ГРАФКАР” ООД в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в същия период.

Ищецът твърди, че към банковите сметки на „ГРАФКАР” ООД в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД са били заявени за издаване и впоследствие използвани от К.К. 2 броя 2 банкови карти, като за периода от месец декември 2019 г. до месец октомври 2021 г. вкл. К.К. извършил множество тегления на суми от банкомат, от които чрез банкова карта № ************************ от сметките на дружеството са изтеглени суми в общ размер на 63 910 лева, а чрез банкова карта № ************************ били изтеглени суми в общ размер на 31 090 лева. Поддържа, че на 15.11.2019 г. К.К. е изтеглил на гише от банкова сметка на ищцовото дружество сума в размер на 60 234 лева. Излага, че посочените суми в общ размер на 155 234 лева не са били върнати. Сочи, че тегленето на суми от банковите сметки на „ГРАФКАР” ООД от К.К. е ставало при необходимост от извършване на плащания в брой от страна на ЕТ „К.К.“.

Счита, че при липса на доказателства, че това е правено с цел присвояване, както и при липса на правно основание за подобни сделки, следва да бъде прието, че тези суми са били изтеглени без основание.

Поддържа, че във връзка с производството по несъстоятелност на ответника, „ГРАФКАР“ ООД е направило разходи в размер на 22 200 лева за правна защита и процесуално представителство в производство по т. д. № 2725/2021 г. по описа на СГС, съгласно договор за правна помощ от 29.08.2022 г., фактура № 0000006690/29.08.2022 г. и извлечение по разплащателна сметка № 125/09.09.2022 година. Намира, че тази сума неоснователно е изключена от списъка с приетите вземания с определението по чл. 692 ТЗ на съда по несъстоятелността, поради което има правен интерес да установи съществуването на това вземане.

При тези твърдения ищецът моли на основание чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ да бъде установено съществуването на част от предявените в производството по несъстоятелност на ЕТ „К.К.“ /н/ вземания на „ГРАФКАР“ ООД, които след възражение на длъжника, са изключени от съда от списъка на приетите вземания с Определение № 133 от 13.01.2023 г., постановено по т. д. № 2725/2021 г. по описа на СГС, а именно:

- 341 975 лева - вземане, произтичащо от договори за заем, сключени между дружеството и длъжника /в периода 14.01.2020 година - 28.09.2021 година/, а при условията на евентуалност като получени от длъжника суми без основание;

- лихва за забава в общ размер върху сумата 341 975 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателното плащане;

- 6736,87 лева (левова равностойност на 3444,51 евро) - вземане по договор за заем /от 07.07.2021 година/ между дружеството и длъжника, а при условията на евентуалност като получена от длъжника сума без основание;

- лихва за забава върху сумата по 6736,87 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно плащане на сумата - 155 234 лева - сума, която подлежи на връщане като получена без основание от длъжника;

- лихва за забава върху сумата по 155 234 лева за периода от датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията -23.09.2022 година до окончателно плащане на сумата;

- 22 200 лева - адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството по несъстоятелност на ответника, съгласно договор за правна помощ от 29.08.2022 година.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Ищецът моли да му бъдат присъдени разноски в настоящото производство.

От синдика на несъстоятелния длъжник - А. М., е изразено становище за допустимост и основателност на исковите претенции. Сочи, че „Графкар“ ООД е предявило 3 вземанията си с молба с вх. № 60125/23.09.2022 г. в производството по несъстоятелност на ЕТ „К.К.“ (в несъстоятелност), възлизащи общо на 685 145,87 лева в предвидения по чл. 685 ТЗ срок, като вземанията били изцяло включени в списък на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 18.10.2022 година.

Сочи, че от представените доказателства към заявлението за предявяване на вземания може да се направи извод, че страните са в трайни търговски отношения като кредиторът е предоставял на длъжника по банков път суми с основание „договор“ и „договор за заем“.

Намира, че още в хода на производството по несъстоятелност е било установено че „Графкар“ ООД има осчетоводено вземане към ЕТ „К.К.“ (в несъстоятелност) , в размер на 210 000 лева. Твърди, че безспорно е установено предаването на суми от страна на кредитора, а липсват доказателства те да са възстановени от длъжника, нито има изложени твърдения предявените суми от „Графкар“ ООД да са обслужвали други договорни отношения.

Счита за дължими и акцесорните вземания за законни лихви, начислени върху претендираните главници.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника ЕТ „К.К.” /в несъстоятелност/, ЕИК 128513530, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„********, чрез адв. А. Т. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва като недопустими евентуално заявените искове за установяване на съществуване на вземанията в размер на 341 975 лева и на 6736,87 лева, произтичащи от неоснователно обогатяване, както претендираните законни лихви върху тези суми, тъй като не били заявени с петитума на исковата молба, а едва в последяващата уточнителна молба, поради което счита, че представляват нови искове.

Оспорва исковете по основание и размер. Възразява срещу твърдението за съществуването на трайни заемни отношения между страните, въз основа на които „Графкар“ ООД да е предоставило парични заеми на ответника по банков път за периода м. ноември 2019 год. - м. октомври 2021 год. Оспорва твърдението в исковата молба за направени от ответника парични преводи, както и погашения по част от заемните суми.

Заявява, че между ищцовото дружество и едноличния търговец не са сключвани договори за заем, поради което намира претенциите за недоказани по основание и размер.

Оспорва съдържанието на представените с исковата молба 31 броя извлечения от банковата сметка на „Графкар“ ООД. Възразява срещу твърдението, че преводите са извършвани от него като физическо лице и като управител на „Графкар“ ООД. Оспорва да е налице признание на претендираните суми с възражението по чл. 690, ал. 1 от ТЗ от 25.10.2022 год. в производството по несъстоятелност.