Решение № 156 от 04.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Велико Търново, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500541 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 61/07.04.2022г. постановено по гр. д. № 20214150100713 по описа за 2021 година на С.ския районен съд, съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.266, ал.1, изр.2 ЗЗД, във вр. с чл.303а, ал.1, изр.1, пр.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД от ищеца „М & Н Д.“ ЕООД, ЕИК: ...., гр. С., ул. „33 С.п.“, № ..., срещу Д. С. Д., ЕГН: **********, гр. С., ул. „Р.“, .................., с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 12 734 (дванадесет хиляди седемстотин тридесет и четири) лева и 40 ст., с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение от договор за изработка – тапициране на дивани и табуретки, изработка на калъфи за столове и други мебели, находящи се в бар „Дуанди“, Студентски стол № 2, гр. С., ул. „Т.м.“, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.07.2021г. до 16.09.2021г. в размер на 205 (двеста и пет) лева и 17 ст.;

1 както и законната лихва върху главницата от 17.09.2021 г. до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани; е осъдил „М & Н Д.“ ЕООД да плати на Д. С. Д. сумата от 920 (деветстотин и двадесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал „М & Н Д.“ ЕООД, ЕИК: ...., гр. С. и е подадена настоящата въззивна жалба. В нея се сочи, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно.

Моли се за отмяната му.

Ответник жалба чрез процесуален представител оспорва така подадената въззивна жалба и сочи, че същата е неоснователна.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество последната се явява основателна.

Във въззивното производство съдът е обвързан да провери първоинстанционното решение само в рамките на възраженията направени от жалбоподателя – чл.269 от ГПК „Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.” Жалбата е основателна.

За да отхвърли предявените искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД районният съд е приел, че не е било надлежно доказано първото необходимо обстоятелство, което е предпоставка за възникването на вземането на „М & Н Д.“ ЕООД срещу Д. С. Д., а именно, че: между тях е било постигнато съгласие за сключване на договор за изработка – тапициране на дивани и табуретки, изработка на калъфи за столове и други мебели, срещу възнаграждение. И след като не е установен първият 2 юридически факт на вземането, предмет на делото, то е безпредметно съдът да се произнася по следващите предпоставки на облигаторното право по чл.266, ал.1, изр.2 ЗЗД.

Аргументацията на районния съд е неправилна.

Уважаването на предявените искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД предпоставя да бъде установено по делото наличието на следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за изработка; точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) за изработка – тапициране на дивани и табуретки, изработка на калъфи за столове и други мебели, находящи се в бар „Дуанди“, Студентски стол № 2, гр. С., ул. „Т.м.“ в качествено, количествено и времево отношение; предаването на извършената работа и приемането от възложителя (ответник), както и неизпълнението на насрещното задължение на последния за заплащане на уговореното възнаграждение. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. В негова тежест е да установи също и размера на претендираните вземания за главница и мораторна лихва.

По отношение възражението на ответника за липса на пасивна легитимация по иска - надлежната материално-правно легитимирана страна в процеса била „К.Л.“ ЕООД, а не пълномощникът му – Д. Д., което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ответника, но ищцовата страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, че ответникът е страна по сключеният договор за изработка.

Следователно между страните е налице спор за наличието на валидно възникнала облигационна връзка между тях въз основа на сключения неформален договор за изработка.

В исковата молба никъде не фигурира твърдение, че договорът за поръчка е сключен между „К.Л.“ ЕООД и „М & Н Д.“ ЕООД. Никъде в показанията на свидетелката Ф. /служител в „К.Л.“ ЕООД/ няма твърдение, че договорката е между „К.Л.“ ЕООД и „М & Н Д.“ ЕООД.

3

Свидетелят С. свидетелства, че ответникът Д. е приел работата без възражения, и че Д. е предоставил на свидетелката Ф. личните си данни за издаване на фактура /такива са показанията и на самата Ф./.

Напълно липсва по делото доказване на твърдението на ответната страна, че при тази поръчка Д. е действал като представител на „К.Л.“ ЕООД. Липсва пълно и главно доказване на това обстоятелство по чл.154, ал.1 от ГПК.

Всъщност се установява следното: Д. в лично качество е поръчал на ищцовото дружество тапициране на дивани, изработка на калъфи и др., подробно описани в крайна сметка във фактура № 351/13.07.21г. Няма спор по стойността на поръчаното и съответно изработеното. През целия период на изпълнение на процесния договор Д. поръчвал, контролирал и приемал изработеното /по показанията на свидетелката Ф./. При приключване на поръчката с издаване на фактура и плащане, ответникът Д. предоставил личните си данни /по показанията на свидетелите Ф. и С./ като поръчител и платец.

При това положение въззивният съдебен състав приема, че са налице необходимите предпоставки за уважаване на предявените искове: валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за изработка; точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) за изработка – тапициране на дивани и табуретки, изработка на калъфи за столове и други мебели, находящи се в бар „Дуанди“, Студентски стол № 2, гр. С., ул. „Т.м.“ в качествено, количествено и времево отношение; предаването на извършената работа и приемането от възложителя (ответник), както и неизпълнението на насрещното задължение на последния за заплащане на уговореното възнаграждение.

Постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение следва да се отмени и да се постанови въззивно решение, с което да се уважат предявените искове.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

Водим от горното съставът на Великотърновският окръжен съд 4

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Решение

№ 61/07.04.2022г. постановено по гр. д. №

20214150100713 по описа за 2021 година на С.ския районен съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.266, ал.1, изр.2 ЗЗД, във вр. с чл.303а, ал.1, изр.1, пр.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД от ищеца „М & Н Д.“ ЕООД, ЕИК: ...., гр. С., ул. „33 С.п.“, № .., срещу Д. С. Д., ЕГН: **********, гр. С., ул.

„Р.“, .................., с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 12 734 (дванадесет хиляди седемстотин тридесет и четири) лева и 40 ст., с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение от договор за изработка – тапициране на дивани и табуретки, изработка на калъфи за столове и други мебели, находящи се в бар „Дуанди“, Студентски стол № 2, гр. С., ул. „Т.м.“, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.07.2021г. до 16.09.2021г. в размер на 205 (двеста и пет) лева и 17 ст.; както и законната лихва върху главницата от 17.09.2021г. до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани, и с което е осъден „М & Н Д.“ ЕООД да плати на Д. С. Д. сумата от 920 (деветстотин и двадесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН: **********, гр. С., ул. „Р.“, .................. да заплати на „М & Н Д.“ ЕООД, ЕИК: ...., гр. С., ул. „33 С.п.“, № .. сумата от 12 734 (дванадесет хиляди седемстотин тридесет и четири) лева и 40 ст., с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение от договор за изработка – тапициране на дивани и табуретки, изработка на калъфи за столове и други мебели, находящи се в бар „Дуанди“, Студентски стол № 2, гр. С., ул.

„Т.м.“, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.07.2021г. до 16.09.2021г. в размер на 205 (двеста и пет) лева и 17 ст.; както и законната лихва върху главницата от 17.09.2021г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН: **********, гр. С., ул. „Р.“, .................. да заплати на „М & Н Д.“ ЕООД, ЕИК: ...., гр. С., ул. „33 С.п.“, № ... сумата от 1 900,03лв. – разноски за двете съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок, от връчването му на страните.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6