Решение № 201 от 10.11.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Силистра, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Гл. Н. като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско дело № 20233400500151 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от „ЕНЕРКО БГ“ ООД, ЕИК 201464856, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Х.О.” № 18, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителя Г. Д. Г., чрез адв. М. Д. от АК - Силистра, съдебен адрес: гр. Силистра, ул. „Х.Б.” 2, ет. З. офис 6 - адв. М. Д. срещу Решение № 133 от 15.03.2022 год., и срещу Определение № 553 от 01.08.2022г. и двете постановени по гр.д. № 713/2021г. на РС – Силистра.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното решение в частта, с която първоинстанционния съд го е осъдил да заплати на „АДЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, сумата от 5 846,40 лв., представляваща втора вноска - финална такса в размер на 70% от общото договорено възнаграждение за услуги по търсене и подбор съгласно сключен между страните Договор за подбор на персонал № 878 от 20.03.2017 год. и Поръчка от 20.03.2017 год. към него, за която сума е издадена Фактура №**********/16.05.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2021 год. до изплащане на вземането, сумата от 1779,91 лв. - обезщетение за забава за периода 01.06.2018 год. - 31.05.2021 год., както и сумата от 1435,45 лв. - разноски за производството. Намира решението в атакуваните му части за неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Жалбоподателят не е доволен и от атакуваното определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му за изменение на Решение № 133 от 15.03.2022 год. постановено по гр.д.№713/2021 год. по описа на Силистренски районен съд в частта, касаеща присъдените разноски. Намира, че атакуваното определение на СРС е кратко и лаконично, като първоинстанционният съд не е разгледал неговите възражения относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца и е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.

Въззиваемият – „АДЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 131570565, със седалище в гр.

1

София и адрес на управление гр. София, район „Младост“, „Бизнес парк – София“ сграда 4, партер, оспорва въззивната жалба, изразява становище за нейната неоснователност и моли въззивният съд да я отхвърли. Въззиваемият намира за неоснователна и частната жалба срещу първоинстанционното определение постановено по реда на чл. 248 от ГПК, като желае потвърждаването му. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира въззивната и частната въззивна жалби за допустими, предвид на това, че са подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното и въззивното частно производства, и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 и чл. 275, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения.

За да се произнесе с атакувания по настоящем осъдителен диспозитив първоинстанционният съд приел за безспорно между страните наличието на облигационна връзка помежду им основана на Договор за подбор на персонал № 878 от 20.03.2017год. и Поръчка от 20.03.2017 год. към него, сключен между страните, по силата на който ищецът е приел да извърши срещу възнаграждение изпълнението на поръчка с предмет извършване подбор и оценка на персонал чрез методите на директно търсене, търсене в база данни и търсене по обява, предварителна селекция на кандидати и консултиране на Клиента, с цел да го подпомогне при избора на най-подходящ кандидат със срок от 12 месеца. Районният съдия приел за безспорен и размерът на договореното общо възнаграждение от 10 080.00 лева с ДДС, както и че договорката между съконтрахентите била същото да е платимо на две вноски - първата, при подписване на съответната поръчка, в рамките на пет дни от издаване на фактурата и втората - от датата на започване на работа на кандидата съответно също в срок до 5 дни от датата на издаване на фактурата. Констатирал, е че според подписаната Поръчка № 1 от 20. 03. 2017 год. страните са договорили конкретните размери на двете вноски - 30 % за първата вноска и 70 % за втората вноска, както и това, че издадената за първата вноска фактура №1000002341 / 27. 03. 2017 год. е заплатена от ответника, а издадената за втората вноска фактура № ********** / 16. 05. 2017 год. е отразена в счетоводството на ответното дружество, включена в дневника за покупките и по същата е ползван данъчен кредит.

За да постанови осъдителен диспозитив първостепенният съд приел, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, поради, което същият не разполага с потестативното право да развали договора, предвид собствената си неизправност - налице е неизпълнено задължение за плащане на договореното възнаграждение, при това при ясно определен срок и при приемане на поръчката посредством сключване на трудови договори с предложени от ищеца кандидати.

Съдът отхвърлил ответниковото възражение за неизправност на ищеца, тъй, като съобразил, че от една страна договорът с единия служител е прекратен след изтичане на гаранционния срок, а последиците на самия гаранционен срок не могат да се приложат предвид договореното между страните в чл. 4.2 от договора и липсата на изпълнение от страна на ответника. Според първоинстанционният съдебен състав - именно предвид липсата на изпълнение на задължението за заплащане на втората вноска по договора, за ищеца не е възникнало задължение да представя нов шорт лист, респективно не е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна.

По тези съображения съдът приел, че договорът между страните не е прекратен и ответникът дължи изпълнение на задължението за заплащане на сумата от 5 846. 40 лева.

Обсъдено е и ответниковото възражение за изтекла погасителна давност по отношение на цялата ищцова претенция, като съдът приел, че в случая не се касае за периодични плащания, а за едно задължение, за което са уговорени различни падежи в зависимост от сбъдването на конкретни условия.

Отделно преди да постанови атакуваното по настоящем решение първоинстанционният съд в проведеното на 28.10.2021г. открито съдебно заседание отделяйки спорното от безспорното е чел нарочно определение, с което е приел за 2 установено, че издадената от ищеца фактура касаеща заплащането на втора вноска по процесния договор за подбор на персонал е осчетоводена в счетоводството на ответника през месеца, през който е издадена, включена е в дневника за покупките по чл. 124 от ЗДД, и за нея е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

За да обоснове жалбата си въззивникът изтъква, че в обжалваната част решението на СРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се още, че в решението си първоинстанционният съд не е обсъдил всички ответникови възражения, като само ги е маркирал лаконично в мотивите, към решението. Въззивникът приема, че първоинстанционният съд недопустимо е действал служебно, тъй като се произнесъл по доводи не наведени от ищеца.

Въззивникът намира, че Договорът за подбор на персонал № 878 от 20.03.2017 год. е развален, както са развалени и произтичащите от него договори, обективирани в двете издадени по него фактури, като развалянето е извършено с приетата като доказателство по делото Нотариална покана рег.№822 от 25.02.2021 год. по описа на Десислава Петрова нотариус с рег.№429 на Нотариалната камара, представена й за удостоверяване на датата на връчването, като нотариалната покана е получена от ищеца на 02.03.2021 год.

Въззивникът намира, че щом ищеца не е поискал инцидентно установяване, че развалянето на договора не е породил желаните правни последици по реда на чл. 212 от ГПК в рамките на настоящото производство и в рамките на преклузивния срок то първоинстанционният съд единствено следвало да приложи правните последици на разваления договор, без да постановява каквито и да било мотиви относно това дали същия е развален.

В жалбата се коментира семантиката на правните понятия разваляне и прекратяване на договор употребени от първоинстанционния съд в доклада по делото и в мотивите, към решението по повод едно и също облигационно отношение.В тази връзка ОС намира за уместно именно тук да коментира, че с Определение четено в открито съдебно заседание на 28.10.2021г. първоинстанционния съд изрично е допуснал изменение на доклада по делото, като е определил, че се касае не за ПРЕКРАТЯВАНЕ, а за РАЗВАЛЯНЕ на процесния договор.

Приемайки, че договорът между страните е развален с връчването на коментираната по горе нотариална покана ответника приема, че правните последици от договора са заличени ретроактивно, което според него /ответника/ води до неоснователност на ищцовите претенции за плащане на договорно основание, в тази връзка се твърди и неотносимост към спора на осчетоводяването и приспадането на данъчния кредит по издадената от ищеца фактура №**********/16.05.2017 год.

Въззивникът се позовава още на твърдяна от неговия процесуален представител договорна неизправност от страна на ищеца, изразяваща се в забавено и лошо изпълнение на договорното задължение твърди се забава в изпълнение на задължението изпълнителят да представи шорт лист с различни кандидатури, от които поръчващия да извърши подбор в срок, коментира се, че ищецът представил две кандидатури, но това не съставлява точно изпълнение на договорните задължения от негова страна тъй, като предложените от ищеца двама кандидати се оказали неподходящи за работата, за която били предложени, което наложило след време трудовите правоотношения възникнали след сключване с кандидатите на трудови договори да бъдат прекратени.

Обстоятелството, че приел твърдяното лошо и забавено изпълнение от страна на „Адеко България“ ЕООД, въззивника обяснява със спешната нужда от такива служители, като признава, че трудовите договори с тях били сключени на по-ниски заплати именно защото тези лица не отговаряли напълно на обявените критериите.

3

Тъй като трудовият договор с Пламен Стоянов Георгиев бил прекратен преди изтичане на гаранционния срок по чл.1.1. от поръчката към договора по молба на служителя на 04.07.2017 год., въззивникът намира, че за ищеца е възникнало задължението в 20-дневен срок от тази дата да предложи нов шорт лист /списък/ от кандидати (чл.4.1. от договора).

Липсата на изпълнение на това договорно задължение въззивникът възприема, като договорно неизпълнение.

Трудовият договор с Тони Димитров Тонев според въззивника е прекратен поради несправяне с работата малко след изтичането на гаранционния срок и в срока за изпитване.

В тази връзка представителят на „Енерко БГ“ ООД, в изложението в жалбата си приема, че е налице неизпълнение на договорно задължение, което му дало правото след четири години да поиска разваляне на договора изпращайки нарочна нотариална покана за това.

По така изложените в жалбата съображения въззивникът приема, че не дължи плащане по ищцовата претенция тъй, като тя е основана на валидно развален поради неизпълнение от страна на изпълнителя договор, като се сочи, че приемайки обратното районният съдия постановил неправилно и необосновано решение.

Следващото въззивно основание е развито касателно направеното в срок възражение за изтекла погасителна давност по отношение на цялата ищцова претенция. Въззивникът приема, че след, като съгласно договора плащането по него следва да се осъществи на две отделни, определени, като размер и падеж вноски то се касае за периодични плащания, които попадат в хипотезата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, и в този смисъл приема, че претендираната втора вноска с падеж 22.05.2017г. е погасена по давност, което пък би обусловило неоснователност на претенцията.

За да обори така изложените въззивни аргументи въззиваемият приема, че е изправна страна по процесния договор, и че същия не е развален от възложителя. В подкрепа на това сочи, че изпълнил коректно договорните си задължения, и че издадената за втората вноска фактура № **********/16.05.2017 е отразена в счетоводството на ответното дружество, включена е в дневника за покупките и за нея е ползвано правото на приспадане на данъчен кредит. Счита още, че ответника не разполага с правото да развали договора поради собствената си неизправност предвид неизпълнение на задължение за плащане на договореното възнаграждение при ясно определен срок и при приемане на поръчката посредством сключване на трудови договори с предложени от ищеца кандидати.