Решение № 199 от 17.03.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Добрич, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230103316 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Добрич, ***, чрез адв. А. Р. - АК-Варна, с която срещу „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от М. В. Л.. Исковете са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 и 11 от ЗПК и чл.23 от ЗПК. Ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че договор № 3-1-11765-302490 за потребителски кредит, тип „Кредитна линия“-решение, скл. на 11.10.2023г. между кредитодателя „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220 и кредитополучателя Р. Д. Ц., ЕГН **********, е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК и на осн. чл.19 от ЗПК.

В ИМ се излага, че на 11.10.2023г. между страните по делото, е бил сключен договор № 3-1-11765-302490 за потребителски кредит, тип „Кредитна линия“-решение, По силата на договора ответното дружество е отпуснало кредитен лимит в размер на до 4 000 лв. на ищцата, която се задължила да върне предоставената сума в срок до 08.01.2022 г. на 6 месечни вноски, при лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите 43.56 %.

Съгласно погасителния план към горепосочения договор за кредитна линия, всяка погасителна вноска била в размер на 92.30 лв., включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска била с падеж 11.11.2023 г., а последната под номер 6 - с падеж 11.04.2024 г.

Ищцата е усвоила само 500.00 лв. по отпуснатата линия на 11.10.2023г., 1 при договорна лихва в размер на 54 лв.

На същата дата, бил сключен и договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция” ЕООД, съгласно който, поръчителят „Кредит Гаранция” ЕООД се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата при условията и за срока на договор № 3-1-11765302490 за потребителски кредит, тип „Кредитна линия“-решение, скл. на 11.10.2023г. Така, всеки месец, Д. следвало да внася и вноска по договора за поръчителство в размер на 76.70 лв., или общо 460.20 лв., като общо сумата по всяка вноска била в размер на 169.00 лв. /92.30 лв. плюс 76.70 лв./.

Ищцата твърди, че договор № 3-1-11765-302490 за потребителски кредит, тип „Кредитна линия“-решение, е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК във вр. чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, като е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, чл.19, ал.1 от ЗПК и чл.10, ал.1 от ЗПК, поради следните съображения:

В ИМ се излага, че л ипсвала ясно разписана методика, относно формиране на годишния процент на разходите по кредита, т.е кои компоненти са включени в него и как е формиран посочения ГПР от 43.56 %. В ГПР следвало да бъдат инкорпорирани всички разходи, които длъжникът следвало да направи и които са свързани с кредитното правоотношение. Не ставало ясно, как стойността на лихвения процент – 36.00 % се съотнася към ГПР.

Нарушение имало и на разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като, освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължими такси за извършването им, поради което ответникът не е имал правото да формира размер на ГПР от 43.56%. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Клаузата в договора, сочеща неверен ГПР била в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.143, т.19 от ЗЗП. Нищожността на клаузи, регламентиращи основен реквизит от съществено съдържание на договора за потребителски кредит - ГПР, имали за правна последица изначална недействителност на цялото заемно съглашение на основание чл.22 ЗПК.

Твърди се, че в нарушение на изискванията на чл.19, ал.1 и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е също и невключването в ГПР на разходите за заплащане на възнаграждението по сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД, договор за възлагане на поръчителство от 11.10.2023г. в размер на 460.20 лева. Счита, че по този начин ищецът е заблуден, относно размера на ГПР, който ще се прилага, поради което и тази клауза за ГПР била неравноправна. Твърди се, че в съдържанието на договора не били включени и условията за издължаване на кредита, както и общо дължимата сума по кредита.

Договорената между страните възнаградителна лихва в размер на 40,05 % годишно надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, поради което клаузата от договора уреждаща 2 възнаградителната лихва се явявала нищожна.

Моли за уважаване на предявеният иск, като съдът постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор №3-1-11765-302490 от 11.10.2023г. за потребителски кредит тип кредитна карта, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК.

Ищецът претендира присъждане на сторените съдебни разноски по делото.

На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор, в който оспорва иска по основание и по размер, като ответникът моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Отделно от горното, в срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество е подало насрещна искова молба срещу Р. Д., като моли съдът да я осъди на осн. чл.23 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, да му заплати сумата от 407.70 лв., представляваща останалия дължим остатък от усвоената чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на насрещната искова молба до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът потвърждава сключването на процесния Договор за кредит от 11.10.2023г., по който ищецът е усвоил сумата от 500 лева, с фиксиран лихвен процент 36 %, че кредитът е следвало да се върне на 6 вноски, всяка в размер на 92.30 лв. Към момента имало само едно извършено плащане от длъжника в размер на 92.30 лв., след което, плащанията били преустановени от Р. Ц..

Оспорва изложените доводи за нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави.

Месец 12.2023г., Д. сезирала ДРС с ИМ, в която поискала процесният договор да бъде обявен за недействителен. Ако същият бъде прогласен от съда за нищожен на сочените от кредитополучателя основания, тя следвало да върне на кредитора на осн. чл.23 от ЗПК, чистата усвоена сума, без лихви и такси. От приложената счетоводна справка, било видно, че сумата от 500 лв. не е погасена, има направено само едно плащане от 92.30лв. от Ц. по първата вноска, следователно, остатъкът от 407.70 лв. подлежал на връщане, ведно със законната лихва върху сумата, което мотивирало ответникът да предяви насрещният осъдителен иск срещу длъжника Р. Ц.. Ответникът претендира присъждане на съдебни разноски.

Счита твърдението на ищеца за недействителност на договора за кредит на основание чл.19, ал.1 от ЗПК във вр.с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК, че не могат да бъдат основание за недействителност на договора, тъй като не били част от законоустановените основания за недействителност в чл.22 от ЗПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и 3 правна страна следното:

Не се спори, че на 11.10.2023г. между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор № 3-1-11765-302490 за потребителски кредит, тип „Кредитна линия“-решение, с лихвен процент по кредита 36.00 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 43.56 %.

По делото е приет като писмено доказателство горепосочения договор, от което е видно, че е уговорен кредитен лимит в размер до 4000 лв. и минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита – 300.00 лв.

Уговорен е лихвен процент при максимален срок на кредита е 36 %.

Предвидено е обезпечение – поръчителство от две физически лица, наети по безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., или неотменима безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. Начин на усвояване – по банков път, в брой или съгласно други налични способи. Отразен е годишен процент на разходите при максимален срок на кредита – 43.56 % при следните допускания: приема се, че кредитът се предоставя за срок от 6 месеца, считано от датата на първоначалното му усвояване и че окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите, когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя настъпват в рамките на период от 6 месеца; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата, съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит.

В чл.1, ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор, да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лв. или неотменима безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество, съгласно списък.

Кредитополучателят се задължава да върне при условията и срока на договора предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и други разходи.

Съгласно чл. 2.1. от договора за кредит, кредитополучателят има право да заявява и усвоява парични суми по договора до размера на кредитния лимит и се задължава да заплаща вноските за издължаването им, съгласно погасителния план, приложим към съответната сума. Съгласно ал. 4, всяка 4 сума по договора се отпуска след оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Съгласно чл. 10 от договора, същият се сключва за неопределен срок.

В чл.11, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят има право да прекрати договора с отправяне на 1-месечно писмено предизвестие, а кредиторът съгласно ал.2 може да го прекрати с 2 месечно писмено предизвестие.

Предвидено е, съгласно чл.12 от договора, право на прехвърляне на правата и задълженията по договора.

В чл. 7 от договора е визирано, че в случай на просрочие на вноска по кредита и/или на другите дължими суми, съгласно условията на договора, кредитополучателят дължи на Кеш Кредит, лихва за просрочени плащания с годишен лихвен процент в размер на стойността на съответното забавено плащания с годишен лихвен процент в размер на 10 % от стойността на съответното забавено плащане, ведно с направените, както съдебно, така и извънсъдебно, разходи за събиране на вземането, като забавата и неизпълнението по кредити се отразяват в Централния кредитен лимит (ЦКР).

Отразено е, че разходите за събиране на вземането включват разходи за изпращане на текстови съобщения и напомнителни писма, разходи за извършване на напомнителни обаждания, разходи за посещения на служител на адреса, както и разходи за ангажиране на човешки ресурс в процеса по събиране на вземането. Страните са се договорили разходите да не надвишават 100 лв. месечно. Сочи се, че за посещението на служител се съставя протокол, а в случай, че лицето не бъде открито на посочения адрес, се поставя напомнителен стикер.

В чл. 31 от ОУ е предвидено, че при забавяне на плащането с една или повече вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска, ведно с направените от кредитора разходи за събиране на вземането за телекомуникационни и куриерски услуги.