Решение № 36 от 17.02.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. С., 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Гл.Н. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20213420200820 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят Д. ИВ. Д. от гр.С., обл.С., ул.”Г. А.” № 9, ЕГН ********** обжалва електронен фиш серия К, № **, издаден от ОДМВР- гр. С., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП.

Ответникът – ОДМВР - гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото.

Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява, вместо него- проц.представител адв.Р.Г. при АК-С.. Моли съда да отмени изцяло обжалваният електронен фиш като навежда доводи в тази насока.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване от процесуално легитимно лице- жалбоподателят Д. ИВ. Д. на 13.12.2021г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваният електронен фиш е бил издаден за това, че на 04.05.2020г. в 12,28ч. в обл.С. по път III-213 км 6+500 от с.Айдемир към бензиностанция „ОМВ“ при ограничение, въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс 3 км/ч от измерената скорост е управлявал 1

МПС- „Дачия” с рег. № ** със скорост от 103 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч.

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 130 км. ч., а според ал. 2 от същия член „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. По силата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП , в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на ЕФ – „Водач, който превиши разрешената скорост в населено място се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв“. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил със скорост в населено място над разрешената за този пътен участък. По делото са приложени снимки, снети от клип № 7251, заснет от TFR1-M № 571 на 04.05.2020 година в 12:28:35 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил "Дачия" с рег. № ** е била 106 км/ч, при разрешена за този пътен участък скорост в населено място от 70 км/ч. Според чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателният процес. Тъй като съдържанието на приложените в административно-наказателната преписка снимки не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав приема за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата МПС, управлявано от жалбоподателя се е движило със скорост над въведената с пътен знак В26 разрешената такава, което е довело до нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ жалбоподателя Д. е бил наказан за управление на МПС със скорост 103 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа с техническото средство ТFR1-M с идентификационен номер 571. Жалбоподателят, собственик /ползвател/ на процесното МПС, не е попълнил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и при това положение съдът приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата автомобилът е бил управляван именно от него.

В жалбата си Д. е изложил възражения чрез които моли съда да отмени обжалвания електронен фиш. По така изложените от страна на жалбоподателя Д. възражения, настоящия съдебен състав счита следното:

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол "TFR1-M”, 2 надлежно калибрована, тъй като е налице по делото приложено копие от последващата проверка на техническото средство, въз основа на което следва да се счита, че същото отговаря изцяло на изискванията на закона. Всеки клип, изготвен с тази система съдържа информация за дата, час, местоположение / географски координати /, измерена скорост, въведено ограничение, превишение на скоростта, посока на движение на МПС, скорост на автопатрула, режим на излъчване на радара, момент на сработване на радара, номер на радара и номер на видеоклипа. В доказателствата по делото са налице и статични снимки от посочения по-горе видеоклип № 7251, заснет от радар № 571, налице е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, визирано в Протокол № 2-42-19 от 29.10.2019г. от който е видно, че посочения радар № 571 съответства на одобрения тип измервателно средство по ЗДвП.

При процесното техническо средство измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Той следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършването на нарушението, рег.номер на МПС-то, собственика на когото е регистрирано то, описание на нарушението, нарушени разпоредби, размер на глобата, срока, сметка или място на доброволното и заплащане. Всички тези реквизити са налице съобразно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Конкретното описание на ЕФ е дадено в нормата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, съобразно което „Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“.

Относно възражението на жалбоподателя Д., че нарушението е било установено на 04.05.2020г., а той е получил обжалвания от него електронен фиш едва на 05.12.2021г., като според неговите изчисления връчването е било повече от 1 година, т.е. повече от 1 година и 7 месеца след извършването на нарушението, настоящия съдебен състав го счита за неоснователно. От дадената легална дефиниция на понятието "електронен фиш", цитирана по-горе става ясно, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно 3 решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие ( чл. 189, ал. 11 от ЗДвП ), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл. 46, ал. 3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на електронния фиш са неоснователни.

Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В тази връзка не могат да бъдат споделени и доводите относно неспазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същите са давностни и касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление, но са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по чл. 34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към наказателните постановления единствено по последиците след влизането им в сила – чл.

189, ал. 11 от ЗДвП , но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им.

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел. фиш същият е издаден от ОД на МВР-С. и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено при въведено ограничение на скоростта на движение чрез пътен знак В26 е отразено изрично в ел. фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При издаване на ел. фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, тъй като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на Д. ИВ. Д.. Разпоредбата на чл.

189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че " Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно 4 средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. " Видно от събраните по делото писмени доказателства, собственика на автомобила – Д. ИВ. Д. не е депозирал декларация с данни за друго лице, извършило нарушението, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с дата на използване 04.05.2020 г., удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 04.05.2020 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане/приближаващ/, т. е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата.