Решение № 1820 от 08.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1820 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100514760 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2874 от 01.10.2021г. по гр. дело № 31833/2021г., СРС, І ГО, 43 състав е признал за установено по предявен от М. В. Н. против Столична Община иск с правно основание чл. 439, ал.1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 200 лв., представляваща наложено адвиминстративн онаказание „глоба” с наказателно постановление № 312163/2017г., влязло в сила на 16.07.2018г. за събиране н ак оято е обл.разумано изпълнителн одело № 202183804044505 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС поради настъпила давност. С посоченото Решение Столична Община е осъдена да заплати на М. В. Н. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата от 200 лв. представляваща сума, дадена на отпаднало основание по изпълнително дело № 20218380404705 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС, като отхвърля предявения против ответника осъдителен иск за сумата от 128.29 лв. представляваща такси и разноски по ТТЗЧСИ. С посоченото решение Столична Община е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца М. В. Н. сумата от 60.92 лв., представляваща сторени разноски съразмерно на уважената част от исковете, както и да заплати на адв. М.П. от САК на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 ЗА сумата в размер на 182.77 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по производството съразмерно на 1 уважената част от исковете. С решението е осъден ищецът М. В. Н. на основание чл. 78, ал.

3 ГПК да заплати на ответника Столична Община сумата от 39.08 лв., представляваща направени разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението в отвърлителната част е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. В. Н.. Твърди, че неправилно е отхвърлен искът с правно основание чл.. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платената от ищеца сума в размер на 128.29 лв., преведена за такси и разноси по ТТРЗЧСИ към ЧСИ Б.. Сочи, че първоинстанционният съд е приел, че тази сума представлява неолихвяема сума за публични задължения и е преведена на НАП.

Жалбоподателт твърди, че предмет на обжалване е не дължимостта на публичните задължения, а сборът от събраните по изпълнителното дело такси и разноски, преведени на съдебния изпълнител. Моли за отмяна на решешението в тази част и постановяване на друго, с което исковата претенция с правно основание чл.55, ал. 1 за сумата от 128.29 лв. да бъде уважена като основателна. Претендира разноски за въззивна инстания.

По делото е постъпила и въззивна жалба от Столична Община, действаща чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Ц., срещу решението в осъдителната му част. Твърди, че искът с правно основание чл. 439 ГПК е неоснователен защото ищецът действително е извършил адвинистративното нарушение, за което е наказан, а не била изтекла още абсолютната давност. Твърди още, че решението е неправилно в частта, с която е уважен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, защото в тази част исковата молба била върната. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното решение в уважената част като неправилно и да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият ищец М. В. Н., действащ чрез процесуалния си представител адв. М.П. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди, че е неправилен доводът, че липсва правен интерес, защото исковото производство все още не било прекратено, въпреки, че съдебният изпълнител е събрал сумата, за което е образувано. Сочи, че е правно ирелевантно обстоятелството колко наказателни постановления има издадени срещу ищеца. Оспорва и твърденията, че възможността за събиране по принудителен ред на публичните задължения се погасява само с обикновена и абсолютна погасителна давност. Претендира разноски за въззивната инстанция при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

От фактическа страна се установява следното:

2

С Наказателно постановление № 312163/27.06.2017г. издадено от Заместник-кмета на Столична община на ищеца Е.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Постановлението е влязло в сила на 16.07.2018г.

На 22.03.2021г.. със заявление вх. № 20578, депозирано през ЧСИ М.Б. Столична община на основание чл. 209 от ДОПК е поискала образуване на изпълнително дело срещу ищеца за събиране на дължимата от него сума от 200 лв. по Наказателно постановление № 312163/27.06.2017г. С Разпореждане от 22.03.2021г. ЧСИ М.Б. е образувал изп. дело № 20218380404705 срещу длъжника М. В. Н., ЕГН **********.

На 22.03.2021г съдебният изпълнител е издал постановление, с което е пиел, че разноските по изпълнителното дело са в размер на 90.10 лв.

На 25.03.2021г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника Н. покана за доброволно изпълнение с изх. № 27275. Същата е изпратена с куриер и върната непотърсена на 22.04.2021г.

По изпълнително дело е постъпило Удостоверение от 24.03.2021г. от НАП София, от което е видно, че длъжникът М.Н. има публични задължения в размер на 128.26 лв. към 19.05.2021г.

На 25.03.2021г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД, получено на 26.03.2021г. Банката е отговорила още същия ден, че на името на длъжника има открита сметка, но към момента на налагане на запора в нея няма парични средства.

На 27.04.2021г. съдебният изпълнител е изпратил нова покана за доброволно изпълнение на длъжника М.Н., която е получена на 29.04.2021г. от негов процесуален представител.

На 11.05.2021г. съдебният изпълнител е изпратил на „Първа инвестиционна банка“ АД съобщение за вдигане на запора на банковите сметки на длъжника.

Към изпълнителното дело са приложени три платежни нареждания. С първото от 19.05.2021г. съдебният изпълнител е наредил на НАП сумата от 128.26 лв. за погасяване на публични задължения на длъжника М.Н.; С второто платежно от 21.05.2021г. е превел на Център за градска мобилност ЕАД сумата от 4650 лв. представляваща глоби на физически лица по списък, в който е включен и длъжника М.Н.; Трето платежно нареждане също от 21.05.2021г., с което съдебният изпълнител е наредил на „Център за градска мобилност“ ЕАД сумата от 48 лв. с основание опис от 21.05.2021г.

При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо получена сума. Длъжникът може да оспори чрез иск с правно основание чл. 439 ГПК изпълнението като искът може да се основава само на факти настъпили след стабилизиране на наказателното постановление. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесната сума, която е административна санкция „глоба“. Глобата е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение. Именно спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на административно3 наказателната отговорност и за изпълнението на административното наказание. Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административнонаказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл.

82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4 (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.), която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Твърдението на въззиваемата страна - Столична Община, че по отношение на процесното вземане следва да се прилага абсолютната давност е неоснователно. Съобразно въприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., постановено по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид административно наказание. Като такова по отношение на него е приложим е чл. 82, ал. 1, б. „а“ вр. ал. 2 от ЗАНН, който предвижда, че глобата не се изпълнява ако са изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е наложена. В конкретния случай наказателното постановление, с което е наложено наказанието на ищеца е влязло в сила на 16.07.2018г. Изпълнителното дело за събиране на сумата от 200. 00 лв., с която е санкциониран ищецът е образувано на 22.03.2021г. Това означава, че изпълнетелната давност е за събиране на глобата по принудителен път е изтекла още на 16.07.2020г.

Въззивникът-ответник, чиято е доказателствената тежест, не е представил по делото доказателства, че в периода от влизане в сила на наказателното постановление, до образуване на изпълнителното дело е предприел действия, които по естеството си са в състояние да прекъснат започналата да тече давност. Ето защо към 16.07.2020 г. тя е изтекла и с това задължението на ищеца се е трансформирало в естествено такова, което може да бъде изпълнено само доброволно, при желание от негова страна.

По изложените съображения настоящият състав като взе предвид, че наказателното по становление е влязло в сила на 16.07.2018г. и до изтичане на изпълнителната давност от две години ответникът не е предприел активни действия по събиране на вземането, намира, че искът на ищеца М.Н. с правно основание чл. 439 ГПК е основателен, поради което решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно.

Въззивникът ищец е предявил в първоинстанционното производство и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Исковата претенция е за връщане на недължимо получената сума от 200 лв., представляваща вземане за глоба, което е било погасено по давност и сумата от 128.29 лв. недължимо платени такси и разноски къвм съдебния изпълнител по реда на ТТЗЧСИ. Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал.