Определение № 36 от 27.02.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Бургас, 27.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20252001000033 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод частната жалба на „Виго груп“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище град Монтана и адрес на управление ул.

„Драган Цанков“ №1, представлявано от Д. Ил. Д. против определение № 1086 от 03.12.2024 година, постановено по търговско дело № 332/2024 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е върната исковата му молба обратно и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи в тази връзка, че с исковата молба, по повод на която е образувано производството по делото предявил отрицателен установителен иск против „Еос матрикс“ ЕООД за приемане за установено, че не съществуват вземания на последния към него с общ размер от 1 029 732 лева, приети с определение № 260384 от 03.10.2024 година, постановено по търговско дело № 339/2016 година по описа на Бургаския окръжен съд. При такъв иск, който имал своето правно основание в чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, изцяло в тежест на ответника било да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които произтичат вземанията, предмет на установяване. Поради това той именно следвало да докаже, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени по частно гражданско дело № 64188/2014 година по описа на СРС са редовно връчени на длъжника, както и че такова редовно връчване е направено и по отношение на призовката за доброволно изпълнение. Той можел оспори, на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, истиността и авторството на представените от ответника писмени доказателства. Размествайки по този начин доказателствената тежест за установяване на факти и обстоятелства в процеса, съдът допуснал сериозно нарушение на процесуалния закон. Той направил преценка на доказателства, които не били събрани по установения ред, след надлежна размяна на книжа, като по този начин частният жалбоподател бил лишен от възможността да упражни правата си по чл. 193 от ГПК и да оспори представени от ответника писмени доказателства. Отправя 1 искане по така изложените от него доводи и съображения обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският апелативен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено по следните доводи и съображения, а именно:

За да прекрати производството по делото и да върне исковата молба, съдът е посочил, че не може да се оспорва вземане, установено с влязлата в сила по реда на чл. 416 от ГПК заповед, на преклудираните с изтичането на срока по чл. 414 от ГПК твърдения, поради което и производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ е недопустимо.

Когато длъжникът е пропуснал да оспори вземането в заповедното производство (приключило преди откриване на производството по несъстоятелност), възможността да направи правоизключващи вземането на съответния кредитор възражения е преклудирана.

Недопустимостта от оспорването на вземането води до недопустимост и на установителния иск по чл. 694 от ТЗ. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение (исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й) обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила.

В случая книжата по делото сочели, че на 31.08.2016 година на тогавашния управител на ищеца - Огн. Н., била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени по частно гражд. дело № 64188/2014 година по описа на СРС. Липсвали доказателства дружеството да било упражнило правото си на възражение, което сочело, че производство по чл. 422 от ГПК не се било провело. Поради това за длъжника- ищец се било преклудирало правото да оспори вземането, включително и с иск по чл. 694 от ТЗ. Именно защото законът предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред (чрез установителен иск за недължимост или осъдителен за връщане на събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение) за оспорване на вземането бил недопустим.

Както е посочил и първоинстанционният съд, налице е формирана константна съдебна практика за недопустимост на отрицателен установителен иск за отричане със сила на пресъдено нещо съществуването на удостоверени в заповед за изпълнение притезания.

Съгласно цитираното и от Окръжен съд-Бургас решение № 6 от 21.01.2016 година по търг. дело № 1562/2015 година на ВКС, I т. о., а също и определение № 253 от 08.02.2024 година по к.ч.т.д. № 2146/2023 година на ВКС, при всички хипотези на чл. 416 от ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила. Преклудира се възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на 2 вземането, а също и възраженията срещу основателността на претенцията. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. Преклузията е важима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл. 422 от ГПК.

В тази практика е посочено, обаче, че с изтичането на срока по чл. 414 от ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 от ГПК на заповедта за изпълнение възраженията на длъжника, че вземането не съществува, могат да бъде заявени само с нов иск, при специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК. Това означава, че отрицателният установителен иск за отричане със сила на пресъдено нещо съществуването на удостоверени в заповед за изпълнение притезания, при изтекъл срока за възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК, е допустим само в случаите, когато длъжникът оспорва установените с влязлата в сила заповед за изпълнение вземания при предпоставките на чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК.

В конкретния случай, в исковата молба, сложила началото на съдебното производство се съдържат и факти, които по горните доводи не са преклудирани. Изложението обхваща и такива, настъпили след проявлението на изпълнителната сила, съответно стабилизирането на заповедта на изпълнение. Те са свързани с размера на дълга след образуване на изпълнителното производство и извършените в хода на същото погасявания, включително със средства, получени в резултат на извършени публични продани. Предвид обстоятелството, че такива са били въведени още в производството по чл. 692 от ТЗ, видно от съдържанието на възражението против включването на процесните вземания на ответника в списъка на предявените приети вземания, съставен от синдика, то те могат да бъдат предмет и на исковата молба, с която е заявен иск по чл. 694 от ТЗ с оглед необходимостта от идентичност между фактите и обстоятелствата, с които е обосновано възражението и тези, с което е обосновано искането, отправено с исковата молба.

Действително, още във възражението те са били твърде общо посочени и неконкретизирани, като тази нередовност е пренесена и в исковата молба. Необходимо е било поради това исковата молба да бъде оставена без движение, като на ищеца бъдат дадени указания да конкретизира и поясни същите, с посочване каква счита, че е структурата на дълга по отделни пера след отчитане на извършените погасявания на дълга в хода на изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, респективно налице ли е пълно погасяване на всички задължения чрез някой от уредените в закона способи за изпълнение на парично задължение, кой съответно е той. Даването на изрични указания към ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК в горната насока - за размера на извършените погасявания на 3 дълга от него или от друг участник във висящото изпълнително производство, направени след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е от изключително значение за развитието на исковия процес, включително за неговата допустимост и е безспорно задължение на ищеца. Тяхното неизпълнение, т. е липсата на конкретно, ясно и точно изложение на по-горе коментираните фактически обстоятелства от негова страна съставлява основание за ново прекратяване на делото на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Като не е сторил това, обаче, а направо е прекратил производството по делото с обжалваното определение, изисквайки единствено служебно от ЧСИ рег. №804 на КЧСИ, с район на действие Бургаския окръжен съд посочената в разпореждане № 1593 от 22.11.2024 година информация и копия от документи, Бургаският окръжен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

По тези съображения настоящият състав на съда приема, че са налице предпоставките за отмяна на атакуваното определение, с което е прекратено производството по търговско дело № 332/2024 година по описа на Бургаския окръжен съд. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по него, като първо бъдат изпълнени дадените с настоящия съдебен акт указания.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 1086 от 03.12.2024 година, постановено по търговско дело № 332/2024 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е върната исковата молба на „Виго груп“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище град Монтана и адрес на управление ул. „Драган Цанков“ №1, представлявано от Д. Ил. Д. обратно и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на следващите се по него процесуални действия с изпълнение и на дадените с настоящия съдебен акт указания.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4