Определение № 414 от 13.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. София, 12.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002900003 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба за отмяна от А. К. М. и И. Г. М., с която искат на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК да бъде отменено решение № 261878 от 19.03.2021 г. по в.гр.д. 15 783/19 г. на II Е състав СГС, в частта, с която били отхвърлени исковете им, както и решение по гр.д. 38 644/16 г. на СРС и постановените определения № 455 /3.6.2022 г. и определение № 234 от 01.08.20211 по гр.д. 3135/21 г. по описа на IV ГО на ВКС.

Излагат съображения относно нарушеното им право на участие в процеса. Считат, че следва да се отмени решението в неговата цялост.

Позовават се на това, че не са получили ефективно правно средство за защита. За да бъдело гарантирано това право съгласно чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧ и чл. 47 и чл. 52 от ХОП, следвало властта да прояви „усърдие“. В настоящия казус такова не било осъществено. Въззивният съд не бил се произнесъл съобразно задълженията си, а бил възпроизвел решението на първата инстанция, в цели негови изречения. Съдебното производство било се развило формално.

В касационното производство били нарушени правата им като препис от молбите им не бил изпратен на „Лион трейдинг“ ООД и не било получено неговото становище в производствата по чл. 247 и чл. 250 от ГПК. Било постановено определението от 01.08.2022 г. № 234 по гр.д. 3135/1 г. ВКС, IV ГО, с което съдът бил се произнесъл по искане за допълване на определението на основание чл. 250 от ГПК. Ако съдът бил изчакал срока и получил становище от тези страни, крайният резултат по делото щял да бъде различен. Така и правото им на защита било нарушено. Освен това, произнасяйки се на 01.08.2022 г., Върховният касационен съд бил пропуснал 1 да се произнесе по отношение на искането по чл. 247 от ГПК.

В производството по чл. 288 от ГПК касационният съд бил направил изводи относно правилността на въззивното съдебно решение, като постановил диспозитив за недопускане на касационно обжалване. Това противоречие следвало да се отстрани по реда на поправка на явна фактическа грешка. Освен това проверката за законосъобразност следвало да се извърши по реда на чл. 290 от ГПК.

Налице било ограничаване правото на И. М., участвайки в съдебните производства пред отделните инстанции да получи ефективна защита спрямо действително заявената искова претенция. За разлика от другите ищци А. М. и „Лион трейдинг“ ООД, той, И. М., бил формулирал следния петитум:

„клаузите на т. 4 във вр. с т.4.1а, т. 4.3, т. 5.3. и т. 17 от договора за банков ипотечен кредит на физическо лице TR26969607 от 16.06.2010 г. с анексите към него и действащите към тях Общи условия, да бъдат прогласени за нищожни.“ В тази част липсвало произнасяне. Искането му за допълване било оставено без уважение, въпреки, че в същия петитум бил пояснил, а в текста на исковата молба бил ги индивидуализирал. Спрямо тази искова претенция, с която сезирал съда, липсвало произнасяне с така постановеното първоинстанционнно решение от 17.01.2019 г. по гр.д. 38 644/16 г. В тази връзка депозирал молба за допълването на решението по чл. 250 от ГПК, но първоинстанционният съд оставил без уважение молбата му за допълване.

Въззивният съд не бил разграничил отделните искови претенции, така както били действително предявените от ищците искове.

Сочи, че поставеният от него правен въпрос: „Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по въведените във въззивната жалба възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както и да основе решението си на цялостен анализ на събраните по делото доказателства?“, с твърдение, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не получил отговор в определението на ВКС. ВКС в определението си не бил се произнесъл по това основание за допускане касационно обжалване. Това било пример за отказ за правораздаване.

Аналогично на това, било обстоятелството, че липсвало произнасяне по заявеното искане за неравноправност на основание чл. 143, т. 9, (т. 10) от ЗЗП.

Въззивният съд не бил се произнесъл по посоченото основание и поради това било нарушено правото на защита на молителя И. М.. Кредитополучател и солидарни длъжници имали два варианта – да подпишат договора /анекси/ ОУ или да откажат да ги подпишат, но нямали фактическа възможност да променят клаузите в тях /относими процесните клаузи/, още повече при анексите - ако потребителят откаже да ги подпише, следвало обявяване кредита за предсрочно изискуем и връщане на целия дълг, като не счита, че това е проява на равнопоставеност между страните, нито индиция за инидивидуално договорени клаузи в анексите. Ако въззивният съд бил преценил правилно всички клаузи, щял да установи, че в случая бил осъществен съставът на чл. 149, т. 9 от ЗЗП, както и че е налице открито 2 нарушение на чл. 5, чл. 8 и чл. 9 от Директива 2005/29 ЕТО на ЕП и Съвета от 11.05.2005 г., относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители и на тези основания, щял да обяви всички процесни клаузи за нищожни. Въззивното съдебно решение било постановено в нарушение на закона. Липсата на произнасяне по посочения правен въпрос, означавало отказ от правораздаване и в трите фази на съдебния процес.

Въззивният съд не бил се произнесъл и по правния въпрос относно нищожността на клаузите в противоречие на чл. 58, ал. 2 и чл. 59 ал. 2 от ЗКИ. Правният въпрос: „Нарушено ли е изискването за добросъвестност и неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 от ЗЗП клаузата за лихва в потребителски договор, при която има разминаване и несъответствие между стойността/процента, записан в договора за компонента, който образува лихвата и неговата действителна пазарна стойност/цена?“ Така липсвало произнасяне и не можело да се установи нищожността на клаузите, поради което била налице хипотезата на чл. 303, ал.1 , т. 5 от ГПК.

Въззивното решение било влязло в сила в нарушение на правната сигурност.

Неизпълнението на императивни задължения от съда по в.гр.д. 15 783/19 г. и гр.д. 3135/21 г. и нарушаването на основните принципи, регламентирани в чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията и чл. 47 и чл. 52, пар. 3 от ХОП било довело до накърняване на правото на надлежно и ефективно участие в процеса. Молят да се отмени решението на въззивния съд.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД оспорва искането.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съгласно чл. 306, ал. 1 от ГПК, така както е разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение 7/31.07.2017 г. по тълк.д. 7/14 г. на ОСГТК на ВКС, молителите съгласно диспозитивното начало, предвидено в чл. 6 от ГПК следва да очертаят обхвата на производството за отмяна, като подробно изложат твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна.

Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези обосновават неправилност на влязлото в сила съдебно решение. Наличието на точно и мотивирано изложение на посочените основания, съгласно които съдът може да даде правна квалификация по чл. 303 от ГПК е въпрос на редовност на молбата за отмяна. Целта на производството е да се даде възможност на заинтересованите страни, чийто права са засегнати от влязло в сила съдебно решение, да получат основание да попълнят делото с доказателства относно релевантни факти за проведеното исково производство. Извън целта на нормата на чл. 303 от ГПК е да се преразгледат правните изводи на въззивния съд относно приложението на материалноправни или процесуланоправни норми.

В настоящия случай, по отношение на сочените от молителите доводи, не може да се установи наличие на очертаните основания за отмяна в чл. 303, ал.1 от ГПК. Изложените от молителите твърдения не могат да бъдат 3 дефинирани като нарушения на ефективното им право на защита. Преди всичко, следва да се посочи, че отмяна е поискана и е допустима само по отношение на влязлото в сила въззивно съдебно решение.

Производството пред ВКС, по реда на чл. 288 от ГПК, не е част от производството пред въззивния съд. Всички доводи на молителите по отношение на определението по чл. 288 от ГПК, постановено от Върховния касационен съд, са свързани с правилността на същото. Твърденията на молителите, че определението е неправилно не могат да се разглеждат в производство по чл. 303 от ГПК. Мотивите на Върховния касационен съд, при определяне предпоставките по чл. 280 от ГПК, са свързани със специфичната му правораздавателната дейност за селектиране на касационните жалби, съгласно посочените основания в тази правна норма. Съдът се произнася по съответствието на поставените от касаторите правни въпроси с обосноваване на основания за допускане касационно обжалване, съгласно предвиденото в чл. 280 от ГПК. С определението не се разрешава спора между страните по същество. Ето защо не може самостоятелно да се разглежда посочения правен акт, като подлежащ на самостоятелна отмяна, на основание, предвидено в чл.

303, ал. 1 от ГПК.

Твърдението на молителите, че препис от молбите им, подадени по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК, с искане за допускане на явна фактическа грешка и допълване на определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не бил връчен на „Лион трейдинг“ ООД, не може да обуслови основание за отмяна, тъй като на първо място, молителите не биха могли да упражняват права на друго лице, на второ място, като страни в исковия процес, молителите и „Лион трейдинг“ ООД нямат насрещни права. Молителите и търговското дружество са обикновени другари и не се дължи препис от молбите, подадени по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК на това лице. Поради това, сочените изводи от молителите не могат да обусловят извод, че сочените според тях нарушения при произнасянето на ВКС по реда на чл. 288 от ГПК, са основание за отмяна – нарушено право на участие на молителите в процеса. Нарушеното право на защита на страната в процеса, може да обуслови основание за отмяна, ако е налице невъзможност на страната да изложи доводите си, да участва в делото. Но не може да се обсъждат конкретно изложените мотиви на Върховния касационен съд и тяхната правилност. В случая не се твърди нарушение на процедурата по произнасяне на основание чл. 288 от ГПК и засягане процесуалните правила за изразяване на становище и упражняване на правата от молителите.

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е извънредно производство, което се развива, само при наличие на твърдение за неправилност на въззивното съдебно решение, предвидена в някои от хипотезите на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са основание за касационно обжалване на въззивното съдебно решение, което средство е предоставено на засегнатите страни в предвидените процесуални срокове. Само, ако страната твърди, че вследствие нарушаване на правилата за участие в процеса, не е могла да упражни правата си за защита срещу допуснати съществени процесуални нарушения по реда на 4 чл. 258 и чл. 260 от ГПК, респ. чл. 281 и чл. 290 от ГПК, може да се приеме, че е налице твърдение на факт, който може да се свърже с правно основание за отмяна, съгласно чл. 303, ал. 1 от ГПК. В случая твърденията на страната не са свързани с посоченото основание на чл. 303, ал.1 , т. 5 от ГПК.

Твърденията на молителите са свързани с основания за допуснати съществени процесуални нарушения, което обстоятелство, не може да се подведе по нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК или някоя от другите хипотези на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Не могат да се преценяват в това производство твърденията за неправилност на въззивното съдебно решение.

Налице е и изчерпване на предвидения в ГПК процесуален ред за поправка на решенията, допускане поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 от ГПК и допълване на основание чл. 250 от ГПК, на определението по чл. 288 от ГПК.