Решение № 22 от 26.01.2022, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 1302/2021
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 26.01.2022
- В сила
- 22.02.2022
- Състав
- Страхил Николов Гошев
Цитирани разпоредби
- чл. 171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 38, ал.11 · Закон за счетоводството
- чл. 38, ал. 1, т. 1 · Закон за счетоводството
- чл. 74, ал.1 · Закон за счетоводството
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Дупница, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20211510201302 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № F357783/20.03.2018 г., издадено от зам. директор при ТД на НАП-гр. София, с което на „Винпром-Дупница“ АД, със седалище: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 36, с ЕИК 109052405, представлявано от управителя Ф.В., на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложена „имуществена санкция“, в размер на 285,00 лв., за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч /Редакция към ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./.
В жалбата се излагат доводи, че НП е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че не е налице достатъчно ясно описание на нарушението и коректно посочване на датата на същото. Твърди се, че АУАН е издаден от неоправомощено за това лице и извън срока посочен в чл. 38, ал.11 от ЗСч. Заявява се, че е налице и нарушение по чл. 82, ал.3 от ЗАНН, тъй като изпълнението на наказанието е погасено по давност. Иска се отмяна на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Димитров, който заявява, че поддържа жалбата, развива и допълнителни доводи в нейна подкрепа и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна НАП, редовно призована се представлява в съдебното заседание от юрк. Манчева, надлежно упълномощена.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени 1 доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /20.03.2018 г./, датата на връчване на същото /06.12.2021 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /10.12.2021 г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 7-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект имащ право на жалба срещу атакуваното постановление.
На 19.07.2017 г., в ЦУ на НАП бил получена от Агенция по вписванията служебна информация с вх. № 12-00-307/19.07.2017 г. съдържаща списък с юридическите лица, които не са подали в срок до 30.06.2017 г. своя годишен финансов отчет – ГФО за 2016 г., чрез изпращане на заявление до търговския регистър. Във връзка с това по-късно и съгласно т. 5 от Заповед № ЗМФ-166/09.02.2016 г. и последващата Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на Министъра на финансите органите по приходите - свидетелите П.И. и Й.Н. предприели необходимите мерки за извършване на проверка по смисъла на чл. 38, ал. 11 от ЗСч /Редакция към ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г. , в сила от 01.01.2016 г./, като изискали необходимата им информация и направили справки. В хода на проверката установили, че дружеството-жалбоподател „Винпром-Дупница“ АД, със седалище: гр. Дупница, ул.
„Разметаница“ № 36, с ЕИК 109052405, представлявано от управителя Ф.В., не е изпълнило задълженията си по чл. 38, ал.1, т. 1 от ЗСч, да публикува чрез подаване на заявление за вписване, представяне и обявяване в АВ към ТР своя ГФО за 2016 г. в законоустановения срок – до 30.06.2017 г., като такова заявление е било подадено от дружеството едва на 02.08.2017 г., т.е. със закъснение от 1 месец и 2 дни. Установени било, че дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. вх. № 1000И0036576/29.03.2017 г. по описа на ТД на НАП-София, офис Кюстендил, съгласно която за 2016 г. нетните приходи от продажби възлизат на 284279,48 лева.
Нарушението е установено в хода на извършена проверка, като актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗСч, изпратена е била покана до управителя на дружеството за явяването му за съставяне на АУАН в 7-дневен срок. Не се явил представител на дружеството в посочения срок, като актът е съставен от св. И., в присъствието на св. Н. и в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател, като по-късно е връчен срещу подпис на законния представител на дружеството на 12.02.2018 г.
Въз основа на АУАН е издадено НП № F357783/20.03.2018 г., издадено от зам. директор при ТД на НАП-гр. София, с което на „Винпром-Дупница“ АД, със седалище: гр.
Дупница, ул. „Разметаница“ № 36, с ЕИК 109052405, представлявано от управителя Ф.В., на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложена „имуществена санкция“, в размер на 285,00 лв., за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч / в сила от 01.01.2016 г./.
По доказателствата:
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на 2 базата на събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите П.И. и Й.Н.. Съдът кредитира изцяло показанията на същите, като ги намира за пълни и точни, логични, последователни и най-вече подкрепящи се изцяло от наличните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло. Същите са прочетени и приети, по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Не е налице каквото и да е противоречие между изложеното от свидетелите и отразено в приетите по делото писмени доказателства, вкл. служебно изисканите от съда доказателства за упълномощаване на актосъставителя и АНО със заповед на МФ.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че и АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, съгласно приложените Заповед № ЗМФ-166/09.02.2016 г. и последващата Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на Министъра на финансите. В тази насока виж и разсъжденията за упълномощените лица изложени в Решение № 255 от 28.09.2017 г. по н. д. № 209 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил. Констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин е описано и в наказателното постановление, и двата акта са надлежно връчени, лично на управителя на дружествотожалбоподател, с оглед гарантиране на неговите права. Правилно е посочена за нарушена нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч /Редакция към ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./. Следващата редакция на закона - Редакция към ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г. , приета със ЗИД. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., е неотносима, тъй като е влязла в сила едва на 01.01.2018 г.
Обжалваното НП отчасти може да се приеме, че е законосъобразно и от материалноправна страна.
Съгласно чл. 38 ал. 1 от Закона за счетоводството /Редакция към ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ "Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. Всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 Юни на следващата година."
От извършената проверка и от фактическите констатации в акта, се установява от обективна страна, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да публикува годишния финансов отчет за 2016 г. в указания по - горе краен срок - до 3
30.06.2017 г. в АВ към ТР, а е сторило това 1 месец и 2 дни по - късно - на 02.08.2017 г.
Нарушението и субекта на неизпълненото задължение към държавата са безспорно установени от събраните доказателства. АНО правилно е счел в издаденото НП, че административното нарушение е извършено от обективна страна. Нарушението е формално по характер, извършва се чрез бездействие в законоустановения срок и за неговата съставомерност не се изисква настъпил вредоносен резултат. Изцяло в тази насока са и вижданията на касационната инстанция изложени в Решение № 158 от 23.05.2017 г. по н. д.
№ 112 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 44 от 22.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 7 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.;
Тъй като отговорността на ЮЛ е безвиновна съгласно член 83 от ЗАНН, въпросът за вината не следва да бъде обсъждан самостоятелно.
Неприложим, в конкретният казус, е привилегированият състав на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за формално нарушение свързано със спазване на финансовото законодателство, което според конкретната обществена опасност е типично за вида си.
Изцяло в този смисъл виж и Решение № 44 от 22.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 7 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил.
Според чл. 74, ал. 1 от ЗСч: „Който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.“. Наказанието е определено и наложено от АНО в минимален размер, съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗСч, в размер от 285,00 лева, който е изчислен като 0,1 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, които са декларирани в размер от 284279,48 лева.
Въпреки гореизложеното е налице абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП, с оглед направените в жалбата възражения за изтекла давност и служебно констатираните от съда в тази насока обстоятелства:
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН – „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Така субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административнонаказателните производства по отношение изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. На първо място, това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство (видно от чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено). На второ място, след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На още по-голямо 4 основание това следва да се отнася и до административните нарушения, които по правило са деяния с много по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите от НК. В частност, в процесния случай, следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, тоест административнонаказателното производство се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок надвишаващ четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението, която в случая безспорно е 01.07.2017 г., т.е. денят следващ срока /30.06.2017г./ за вписване на ГФО за 2016-та година от дружеството-жалбоподател в ТРРЮЛНЦ към АВ.
Съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, независимо от отговора на въпроса извършено ли е от обективна страна административно нарушение от дружеството-жалбоподател, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е основателно. Видно от твърденията в АУАН и НП, нарушението е извършено на 01.07.2017 г., т.е абсолютната давност за санкционирането му изтича четири години и половина след тази дата – на 01.01.2022 г. – 16 дни преди обявяване на делото за решаване.