Решение № 223 от 30.06.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. В., 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20221320200190 по описа за 2022 година

Административно-наказателното производство е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба, която е подадена от ИВ. Г. К. от гр.В., ж.к.“Х.Б.“, бл.№ 7, вх.“А“, ет.2, ап.4 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-1786-000027 от 23.03.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР–В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП, за извършено от него административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП.

Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание лично, моли да бъде уважена жалбата, като основателна и да бъде отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, като неоснователна, и поддържа наказателното постановление и моли то да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко едно поотделно и всички взети общо в тяхната съвкупност, съдът прие 1 за установено следното от фактическа страна:

На 15.02.2021г. око 11,20ч. в гр.В. на кръстовището на ул.“Ш.с.“ и ул.“Б.“, като водач на МПС жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ СВ-1673-НХ, като е паркирал в зоната на това кръстовище без да има минимум пет метра от кръстовището. При извършена полицейска проверка на същото време и същото място е констатирано от актосъставителя и свидетел Д. е констатирано въпросното обстоятелство, както и че автомобила е бил паркиран така, че на ръба където приключва тротоара е била задната част на лекия автомобил. Също и до този лек автомобил не е имало друго спряло МПС в този момент. Другият свидетел И. заявява, че К. е замервал разстояние от кофите там до една кола, и не посочи времето и датата на случилото се, а също и въпросния автомобил. Съдът няма причина да не дава вяра на свид.Д., възприема показанията и кредитира същите. Показанията на свид.И. са непълни, неточни и частично обрисуващи картината на събитието. Макар също да няма причина да не им се дава вяра, но те не могат в пълнота, а само фрагментно и като цяло неясно описват случката.

Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателна преписка, акта за установяване на административно нарушение, справка за нарушител/водач, докладна записка, фиш за глоба, черно-бял снимков материал, както и от гласните доказателства: свидетелските показания на актосъставителя свид.Д., показанията на свидетеля И., между които няма противоречия, допълват се и си кореспондират относно това, което е прието от съда за безспорно установено и категорично доказано, за което се кредитират от В.ския районен съд. Съдът дава вяра и кредитира представените писмени и гласни доказателства, които преценени всяко от тях поотделно и всички взети в тяхната съвкупност установяват по категоричен и безспорен начин изяснената фактическа обстановка. Изложеното от И. не противоречи на изложеното от Д. и дори го допълва, в същото време не внася противоречия от фактическа страна. Фотоснимките не дават от своя страна данни за време, място и обстановка на заснетото. От горното се налага недвусмислено и извода, че е на лице както обективната страна, а така също и субективната страна на деянието, като административно нарушение, а именно: водач на МПС спира 2 за престой и паркиране на по-малко от пет метра от кръстовище или на него.

От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че жалбоподателят е осъществил състава на твърдяното административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП, както от обективна, така и от субективна страна, при форма на вината пряк умисъл, за което се прави извод от конкретното обективно поведение на лицето, от която обективна обстановка се прави и извод за наличието на субективна страна и съответното съзнателно отношение на дееца към деянието. К. следва да понесе предвиденото административното наказание предвидено по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП, което е определено и наложено от административно-наказващият орган правилно по вид и размер административното наказание, както е предвидено от закона. Не се разкрива висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Не са настъпили съществени увреждания за обществените отношения или за конкретни лица.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1786-000027 от 23.03.2021г., на Началник РУ към ОДМВР-В., с което на ИВ. Г. К. от гр.В., ж.к.“Х.Б.“, бл.№ 7, вх.“А“, ет.2, ап.4 с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред АС-В. в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 3