Решение № 4617 от 01.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4617 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100502812 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 22.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 23049/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 30 състав, по предявени от “Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че А. В. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ сумата 2 786.49 лв. общо, от които: 2 568.40 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 23.01.2019 г., до окончателното й изплащане, и 218.09 лв.- лихва за забава от 14.09.2017 г. до 11.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2019 г. по ч.гр. дело № 4161/ 2019 г. на СРС, 30 състав. Предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове са отхвърлени като неоснователни за сумата 28.36 лв., от които: 24.30 лв.- главница /такса за дялово разпределение/ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, и 4.06 лв.- лихва за периода от 30.01.2016 г. до 11.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2019 г. по ч. гр. дело № 4161/ 2019 г. на СРС, 30 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът А. В. е осъден да заплати на ищеца 1

„Топлофикация София“ ЕАД сумата 1 051.89 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от А. В. /ответник по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърлянето им „като недопустими“, евентуално неоснователни.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Третото лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- гр. София не изразява становище по жалбата на ответника.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Наведените в жалбата на ответника доводи за недопустимост на решението са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат до обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Не е налице основание за упражняване правомощията по чл.270, ал.3 ГПК от въззивния съд, тъй като районният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало и без да излезе извън предмета на търсената по отношение на ответника А. В. искова защита.

Предявените от

„Топлофикация

София“

ЕАД претенции са индивидуализирани в достатъчна степен, като е налице изискуемата от чл.127 ГПК конкретизация на спорното право /права/- по основание и размер, чиято реализация дружеството- ищец търси в инициирания по реда на чл.422 ГПК съдебен процес.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от „Топлофикация 2

София” ЕАД срещу А. В. установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 2 568.40 лв.- главница /стойност на потребена топлинна енергия/, като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване. Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните право-отношения.

Съобразно изложеното по- горе по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота. В случая въз основа на събраните в процеса писмени доказателства се установява, че ответникът А. В. /ЕГН **********/, с променено име от И.П.П. /ЕГН **********/, се легитимира като собственик на процесния апартамент № 76 на *******“- гр. София /с аб.№ *******/, придобил го като купувач по сключена с Нотариален акт № 34/ 4.11.2010 г. на софийски нотариус продажбена сделка, като няма твърдения, нито данни и доказателства по делото притежаваното от същия вещно право върху имота да е било отчуждено от него преди или по време на исковия период.

Предвид представеното от ищеца- топлопреносно предприятие заявление- декларация от 26.03.2015 г., за имота е бил сключен и индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия между ответника А. В. и „Топлофикация София“ АД, водещ също до ангажиране на договорната му отговорност да заплати стойността на потребената в имота през исковия период топлинна енергия. През процесния период следователно ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия /чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/, поради което е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените от топлопреносното предприятие искове по чл.422 ГПК.

Установеното по делото наличие на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия 3 в процесния имот през исковия период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответника, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето мусъгласно чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислената за процесния имот топлинна енергия, като са приети в първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/.

Конкретни доводи относно обема и стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия в жалбата на ответника не са изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока. Що се отнася до довода за липса на представени от ищеца фактури, тъй като същите нямат сочената от въззивника доказателствена стойност, непредставянето на такива доказателства по делото не рефлектира върху окончателните изводи на съда по съществото на спора. С оглед събраните по делото доказателства- писмени доказателства и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза, ответникът- потребител на посочената енергия, дължи на ищцовото дружество плащане на нейната цена, която именно е призната за дължима с обжалваното първоинстанционно решение.

Предвид горното, поради неоснователност на доводите за недължимост на процесните суми- стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия и лихви за забава, решението в обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв.- разноски за въззивното производство /200 лв.- за възнаграждение на особен представител, и 100 лв.юрисконсултско възнаграждение/. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата 76.37 лв.- държавна такса за въззивното обжалване.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 23049/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 30 състав, в обжалваната част, в която по предявени от “Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 4

ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че А. В. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ сумата 2 786.49 лв. общо, от които: 2 568.40 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в имот с аб.№ ******* през периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 23.01.2019 г., до окончателното й изплащане, и 218.09 лв.- лихва за забава от 14.09.2017 г. до 11.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2019 г. по ч.гр. дело № 4161/ 2019 г. на СРС, 30 състав, а също и в частта относно присъдените на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК за исковото и заповедното производства.

ОСЪЖДА А. В. /ЕГН **********/ да заплати на “Топлофикация София” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА А. В. /ЕГН **********/ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 76.37 лв. /седемдесет и шест лева и 37 ст./- държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Решението по гр.д.№ 23049/ 2019 г. на СГС, І ГО, 30 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- гр. София, като трето лице- помагач на „Топлофикация София" ЕАД- гр. София в производството по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5