Разпореждане № 480 от 23.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 480 гр. Благоевград, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500562 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4258/19.02.2026 г., подадена от „Финстарт“ ЕООД, ЕИК 205011337, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от управителя Н.П., насочена против Решение №92/14.02.2026г., постановено по гр.д.№ 2185/2025 г. по описа на РС – гр. Благоевград, с което е осъдено дружеството „Финстарт“ ЕООД, да заплати на Г. Б. В., ЕГН **********, сумата от 5 439.37 лева, равняваща се на 2781.11 евро, представляваща недължимо платена сума на основание чл.55 ЗЗД по недействителен договор за паричен заем „Финстарт Дускаунт“ от 10.12.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2025 г. до окончателното й плащане. С решението е разпределена и отговорността за разноските в производството.

В тази част, след подадена молба по чл.248 от ГПК, е постановено определение № 391/18.03.2026 г., срещу което е подадена от Г. Б. В., ЕГН **********, частна жалба с вх.№ 8704/14.04.2026 г.

Във въззивната жалба на „Финстарт“ ЕООД се твърди, че Г. Б. В., е подписала с дружеството индивидуално подготвен договор, спрямо условията на кредита и предоставеното обезпечение, като кредитополучателят е бил 1 запознат и е имал влияние над съдържанието на договора, което е част от процеса на подготовката на същия. Сочи се, че клиентът получава индивидуална оферта и параметри, с които сключва договор при информирано съгласие и добавено от него съдържание. Отделно от това се заявява, че заемателят е подписал и се е съгласил с Тарифа такси, предлагана о т кредитора, получил е и се е запознал с параметрите на сделката и условията и чрез представената обща информация, европейски стандартизиран формуляр, като освен с това е разполагал и с договор, погасителен план и нотариален акт за учредяване на ипотеката.

По отношение таксата за разглеждане на искането за сключване на договора за заем в размер на 2,5% от заемната сума, се пояснява, че същата е дължима еднократно преди отпускане на заема, но за улеснение в чл.6.2. от договора е предвидено тя да се удържи от заемната сума. С оглед на това се аргументира становище, че независимо как се плаща процесната такса, доколкото тя е дължима преди сключване на договора, не следва да бъде включена в ГПР.

За разходите за застраховка се подчертава, че същите не са известни на заемодателя, тъй като са нормативно определени или се изчисляват съгласно действащите тарифи на съответните застрахователи. Въпреки това, тези разходи, според въззивника са за сметка на заемателя и не подлежат на включване при изчисляването на годишния процент на разходите ГПР, тъй като нямат характера на задължителни и неизбежни за предоставянето на кредита плащания, наложени пряко от кредитора или представляващи предварително известни изисквания за сключване и поддържане на кредитния договор.

В сходен смисъл са изложени разсъждения за таксата за оценка на имота, предоставен в обезпечение по кредита. Сочи се, че тъй като кредиторът не събира такава такса от потребителите, то тя не представлява елемент от общия разход по кредита.

За предвидените в договора задължения за неустойка за непредставено обезпечение, за разходи за събиране на просрочени задължения, за непредоставянето на съгласие за директен дебит, както и за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 10 % от отпуснатата заемна сума, се твърди, че те не следва да намерят отражение в допусканията 2 съобразно Приложение 1 при изчисляването на ГПР.

Подробни съображения са развити от въззивника за п редвидената неустойка за непредоставяне на трето физическо лице солидарен длъжник в 20 дневен срок от усвояване на заемната сума. Заявява се, че тя н е се начислява първоначално при сключването на договора, а под отлагателно условие - в случай, че заемателят не предостави уговореното в договора обезпечение на отпусната сума в 20 дневен срок от деня на сключване на договора за заем със „Финстарт“ ЕООД. Според въззивника, неустойката изпълнява своята обезпечителна функция, като това вземане е определено по размер, респективно е определяемо по начина, посочен в договор за паричен заем. Освен това се отбелязва, че предоставянето на обезпечение - трето физическо лице солидарен длъжник, зависи изцяло от волята и действията на потребителя.

Навеждат се доводи, че чрез неизпълнение на поетото договорно задължение за представяне на обезпечение потребителят едностранно и без оглед на волята на кредитора увелича в а носения от него финансов риск.

Отбелязва се, че това увеличаване на риска се случва пост фактум - след датата на отпускане на кредита и то по волята на една от страните - в резултат на неизпълнение на договорно задължение. С оглед на това се развиват съображения, че това обстоятелство представлява бъдещо несигурно събитие, което с оглед презумпцията за добросъвестност при договарянето и сключването на договори по чл.12 ЗЗД, не би могло да бъде презюмирано изначално от кредитора той не може и не е длъжен да г о предвиди при сключването на договора.

По отношение предвидената лихва за забава въззивникът сочи, че тя има обезщетителен характер и цели да компенсира кредитора за вредите от забавеното изпълнение, съгласно чл.86 от Закона за задълженията и договорите, като размерът й е определяем по закон и не представлява неустойка, а последица от настъпилата забава.

За предвидената в договора такса по чл.17, ал.2 и Тарифа на такси на „Финстарт“ ЕООД, се заявява, че в случая такава е начислена единствено защото са направени разходи п о провеждане на телефонни разговори, посещения на адрес, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочените задължения на кредитополучателя.

За договорената неустойка по чл.17, ал.3 от договора се твърди, че тя не се начислява автоматично или произволно, а дължимостта й е обусловена изцяло от поведението на длъжника и от неизползването на предоставената му възможност за обезпечаване на плащанията чрез директен дебит.

3

С оглед на това се поддържа становище, че посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите съответства точно на всички разходи по кредита, а размерът му не надвишава максимално предвидения такъв в чл.29, ал.9 от ЗКНИП.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение на РС-Благоевград.

Във въззивната жалба са изложени и възражения относно размера на присъдения на ищеца адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от Г. Б. В., чрез адв.М..

С отговора се оспорва подадената жалба. Изразява се становище, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Въззиваемият твърди, че уговореното възнаграждение под формата на „такса за разглеждане на искането за сключване на договор за заем“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗКНИП. В отговора на въззивната жалба са развити подробни съображения в тази насока, изхождайки от дефиницията за "Общ разход по кредита за потребителя".

Според въззиваемата, с тази такса, кредиторът задължава кредитополучателят да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност – в случая свързана с усвояването на кредита.

По отношене дължимата застрахователна премия, се обръща внимание, че сключването на застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на § 1, т.17 от ДР на ЗКНИП, размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите. За иревентно в чия полза се прави разхода се определя твърдението на въззивника, че поради това не следва да се включва в ГПР таксата за извършване на оценка на имота, служещ за обезпечение. Поради това се твърди, че процесните задължения за застрахователни премии, неустойки и лихви са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, който представлява индикатор за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗКНИП.

Липсата на съответствие между действителния размер на разходите по кредита и посочения такъв в договора, според въззиваемия води до нищожност на договора по реда на чл.38 от ЗКНИП, при което се дължи връщане на всички заплатени от кредитополучателя суми, извън главницата.

Поради това се иска въззивния съд да приеме, че правилно РС-Благоевград е 4 осъдил „Финстарт" ЕООД, да заплати на Г. Б. В., сумата от 5 439 .37 лева, равняваща се на 2781.11 евро.

В отговора на въззивната жалба се оспорват възраженията на виззивника за прекомерност на присъденото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

От страна на Г. Б. В., чрез адв.М. е депозирана и частна жалба срещу определение № 391/18.03.2026 г., с което първоинстанционният съд е разгледал искане по чл.248 от ГПК, като е отхвърлена молбата на В . за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските.

В частната жалба се прави анализ на действащата нормативна уредба и в частност на чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата. Извежда се, че законът задължава съда да определи адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет.

Частният жалбоподател оспорва изводите на РС, че процесния спор не представлява фактическа и правна сложност. Това свое становище аргументира с обема на документите, с които адвокатът се е запознал, направения им подробен анализ, депозирана искова молба от 12 страници, кактои и изготвяни допълнителни молби. Според частния жалбоподател, в производството е положен качествен юридически труд от страна на процесуалния м у представител. Допълнителни аргументи се черпят от заложените коефициенти за подобен тип дела в Правилата за оценка на натовареността на съдиите, Приети от ВСС с решение по протокол № 44/26.11.2024 г., както и от материалния интерес по делото . Обръща се внимание, че процесуалният представител на ищеца е работил 7 месеца без каквото и да е възнаграждение, като определеното му такова от РС дори не е чистата сума, която той ще получи, а от нея следва да се направят удръжки за данъци /вкл. и ДДС/ и осигуровки.

В жалбата са изложени подробни данни относно квалификацията на пълномощника на ищеца и неговите професионални ангажименти, които той определя като свои успехи.

В подкрепа на твърденията си, частният жалбоподател цитира съдебна практика на ОС-Благоевград, както и на други окръжни и административни съдилища и на ВКС.

5

От въззивния съд се иска да отмени определението на РС-Благоевград и да присъди на процесуалния представител на ищцата възнаграждение от 999.36 лева с Д Д С , равняващи се на 510.96 евро, а в условията на евентуалност – възнаграждение от 480 левас ДДС или 245.42 евро.

В срока за отговор по частната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна - „Финстарт" ЕООД.

Частната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че с постановеното по делото решение, а в последствие и определение съдът правилно и законосъобразно е присъдил в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро, при определянето на което е събразил разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно която разноските по делото се присъждат съразмерно на уважената част от иска.

Искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 510.96 евро, респ 999.36 лева, според ответника, по същество представлява опит за присъждане на разноски в пълен размер, без да се отчита принципът на съразмерност, закрепен в чл.78 ГПК и последователно прилаган в утвърдената съдебна практика. Заявява се, че подобно искане противоречи както на закона, така и на принципите за справедливост и равнопоставеност на страните в процеса, тъй като би довело до неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.