Определение № 1153 от 30.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1153 гр. Бургас, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500514 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на И. С. М. чрез адв. Красимира Астакова срещу Определение №1137/20.02.2024г. по гр.д. №4326/2023г. по описа на Районен съд Бургас, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането на ищцата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се изразява несъгласие със застъпената от районния съд теза, че производството по спорна съдебна администрация, каквото е настоящото, не е последица от неправомерно поведение на страните, поради което и не е налице основание за ангажиране имуществената отговорност на страните по реда на чл. 78, ал. 1-4 от ГПК. Счита се че доколкото това производство не е изрично предвидено в ГПК и за него няма предвидени специални норми за отговорността за разноски, то приложими са общите разпоредби, а именно чл.

78 от ГПК. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, като първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските и такива бъдат присъдени на ищцата, съразмерно на уважената част от исковата й претенция.

В законния срок е постъпил отговор от А. Т. Б. чрез адв. Анита Гъркова, с който се оспорва жалбата като неоснователна като се излагат аргументи в подкрепа на приетото от районния съд. Застъпва се становището, че в това производство, за разлика от исковото не се решава със сила на пресъдено нещо спор, а само се указва съдействие относно начина на упражняване на родителските права и съдебното решение следва да бъде съобразено единствено с най-добрия интерес на детето, като решението ползва и двамата 1 родители, затова и всяка страна следва да понесе сторените от нея разноски.

Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съдът при извършената проверка, констатира, че частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в указания от съда двуседмичен срок, заплатена е необходимата държавна такса, поради което същата е допустима и редовна.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д. №4326/2023г. по описа на БРС е образувано по искова молба на И. С. М. чрез адв. Красимира Астакова, с която е предявила срещу ответника А. Т. Б., чрез адв.Петя Колева, искове по чл.127, ал.2, вр.чл.59 и чл.143 от СК, с които иска да й бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето М. А. Б., местоживеенето му да бъде определено при нея, като на ответника се определи режим на лични контакти с детето, описан в исковата молба, както и да бъде осъден ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 1000лв.

С решение №192/26.01.2024г. съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, определил е местоживеенето му да бъде в дома на майката, определил е и режим на лични контакти на детето с бащата. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер от 500лв., като за разликата до предявения размер от 1000лв. искът е отхвърлен. Ответникът е осъден да заплати и държавната такса върху присъдената издръжка в размер на 720лв.

Със същото решение районният съд е оставил без уважение молбите на страните с правно основание чл.78, ал.1-4 от ГПК за осъждане на насрещната страна да й заплати направените в настоящото производство деловодни разноски. Приел е, че производството е по спорна администрация и се развива не като последица от неправомерно поведение на някоя от страните, поради което и разноски не се дължат.

С молба с вх. №6326/13.02.2024г. ищцата е поискала изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по съображения, че макар производството да е такова по спорна съдебна администрация и за него важат разпоредбите на чл. 78 ГПК. Поискала е присъждане на разноските по съразмерност спрямо уважената част от исковата претенция.

С Определение №1137/20.02.2024г. съдът е оставил без уважение молбата на ищцата като е отбелязал, че не са налице основания за промяна на извода му за липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на страните за разноските.

С частната жалба се поставя въпросът присъждат ли се съдебни разноски в производството по спорна съдебна администрация. Следва да се посочи, че по този правен въпрос, пред ОСГК на ВКС е образувано т.д.

№3/2023 г., а именно „Приложими ли са разпоредбите на чл.78 ГПК в 2 производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК“. Оформени са две основни тези – едната е, че в производството по спорна съдебна администрация съдебното решение ползва и двамата родители, поради което всяка страна следва да понесе разноските така, както ги е направила. Според другата теза разноски се дължат съобразно изхода на делото, като е застъпено разбирането, че доколкото става въпрос за двустранно и спорно производство, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила и няма причина да бъде обосновано становището, че режимът за присъждане на разноски в това производство следва да е различен за различните инстанции.

Настоящият съдебен състав споделя становището, според което разноски в производствата по спорна съдебна администрация се дължат на страните. Вярно е, че същото притежава определени специфики, които го отличават от общия исков процес, но доколкото то не е изрично уредено в процесуалния закон и по отношение на него не са предвидени специални норми, уреждащи отговорността за разноските, то приложение следва да намерят общите правила по чл. 78 от ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. При уважаване на такъв иск на ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК – когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако изрично признае иска.

Предвид изложеното, настоящият състав намира обжалваното определение за неправилно, като в полза на ищцата-жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в първоинстанционното производство по съразмерност, съобразно общите правила за това.

Видно от представения по делото списък на разноските /л.143 от първоинстанционното дело/ ищцата претендира съдебно-деловодни разноски в размер на 1025лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.

(за заплащането на което е представен договор за правна защита и съдействие, в което е отбелязано, че същото е платено в брой), както и 25лв. държавна такса и 20лв. държавна такса за съдебни удостоверения.

При определяне на дължимите разноски следва да бъде отчетено, че в случая ответникът с отговора на исковата си молба е заявил, че не възразява родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката, като съдът дори в решението си е посочил, че този въпрос не е спорен между страните. Спорен е бил въпросът относно режима на лични контакти, както и размера на издръжката като ищцата е претендирала такава в размер на 1000лв., а съдът е присъдил 500лв.

При това положение, съдът намира, че в полза на ответницата следва да бъде присъдена половината от сторените разноски или 500лв. за адвокатско възнаграждение и 22,50лв. от дължимите съдебни такси.

С оглед на това, обжалваното определение следва да се отмени, като 3 вместо него следва да се постанови осъждане на ответника да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, припадащата му се част от направените от ищцата разноски за първоинстанционното производство по делото, а именно – сумата 522.50 лв.

С отговора на частната жалба ответникът е претендирал разноски за осъществената процесуална защита във връзка с обжалваното определение. В производството по чл.248 ГПК обаче разноски не се дължат. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Производството по чл.248 ГПК се провежда след като делото е приключило в съответната инстанция и по него не се присъждат допълнително разноски.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1137/20.02.2024г. по гр.д. №4326/2023г. по описа на Районен съд Бургас, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на ищцата И. С. М. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Т. Б., ЕГН **********, адрес в *** да заплати на И. С. М., ЕГН **********, адрес в *** сумата от 522,50лв. (петстотин двадесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща разноски за производството по гр. дело № 4326/2023г. по описа на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4