Решение № 437 от 20.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Перник, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500557 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от ЗЕАД „ЦКБ Живот“ ЕАД против Решение № 260164/20.05.2022 г. по гр.д. № 05367/2020 г. на РС - Перник, поправено с Решение № 260020/28.06.2023 г., в частта с която е осъден да заплати на К. П. В. сумата от общо 3160,68 лв., представляваща 3 бр. вноски по кредита в общ размер на 630,00 лв., заплатени за 2018 г., и 12 бр. погасителни вноски по 210,89 лв. или общо 2530,68 лв., платени за месеците от октомври 2019 г. до октомври 2020 г., ведно с 98,42 лв. мораторна лихва за всяка платена от нея вноска на падежа и за съответния месец, ведно с дължимата се законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 08.10.2020 г., до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, несъобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че не са обсъдени изложените от дружеството аргументи. В застрахователната полица изрично е посочено кои са покритите застрахователни рискове, а именно: смърт вследствие на заболяване, смърт вследствие на злополука, трайна загуба на работоспособност вследствие заболяване над 70% и трайна загуба на работоспособност вследствие злополука над 50%. Вноски, които са присъдени за временна неработоспособност са изцяло недължими, тъй като такъв риск не е 1 предвиден в застрахователния договор. По отношение на вноските, присъдени за трайна загуба на работоспособност, съдът не е обсъдил мотивите на постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, а именно, че лицето не е било преназначено, трудоустроено или с намалено възнаграждение вследствие на решението на ТЕЛК, което се установява от писмените доказателства по делото. Счита се за неправилно кредитирането от съда на събраните гласни доказателства, като се твърди, че нямат отношение към спорния въпрос, тъй като тежкото финансово положение не е предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение. Доколкото за дружеството не е възникнало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, неправилно е присъждането и на мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и присъждане на разноски.

Въззиваемата е изразила становище по жалбата, като е изложила съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че на 02.08.2018 г. между ЦКБ АД -кредитор и К. П. В. - кредитополучател е сключен Договор за кредит № ***, по силата на който банката е отпуснала сумата от 20 000 лева за срок от 120 месеца. Към договора за кредит е приложен погасителен план. На *** между ищцата като застрахован и ответника ЗЕАД "ЦКБ ЖИВОТ" ЕАД като застраховател е сключен Договор за застраховка „ЖИВОТ“ на кредитополучателя, по полица „ЦКБ ЖИВОТ +“ № *** със срок на застраховката от 03.08.2018. г. до 02.08.2028 г. Чрез този Договор за застраховка „ЖИВОТ“ на кредитополучателя, са обезпечени задълженията на ищцата К. П. В. към " ЦКБ АД – ползващо се лице по застраховката, по сключения между тях Договор за кредит № *** при настъпване на покрития риск. Посочени са покрити рискове: смърт, трайна загуба на неработоспособност вследствие на заболяване над 70 % и трайна загуба на неработоспособност вследствие на злополука над 50 %, като във втория случай е посочено, че на банката се изплащат дължимите погасителни вноски по кредита, за срока на трайната загуба на работоспособност, съгласно погасителния план. Срокът на застрахователното покритие съвпада със срока на договора за кредит - 01.08.2028 г. и доколкото ищцата е заплащала всички застрахователни премии не са налице основания за прекратяване на застрахователното правоотношение, което е действащо към датата на твърдяното застрахователно събитие.

Приложени са общите условия по застраховка „живот“ на кредитополучателя. В т. 67 от ОУ е посочено, че плащането при трайна загуба на работоспособност се извършва при 2 условие, че застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв.

От удостоверение на „ЦКБ“ АД се установява, че за периода 02.08.2018г. 31.08.2020г. кредит с реф.*** с кредитополучател К. П. В. е обслужван редовно.

Съгласно съдебно-счетоводна експертиза пред РС размерът на заплатените от ищцата вноски по кредит №***, за периода от 01.10.2019г. до 01.12.2020г. е 3163,35 лева, в това число главница 2104,95 лева и лихва 1058,40 лева. Размерът на мораторната лихва върху вноските по кредита, до датата на завеждане на исковата молба 08.10.2020г. е 145,40 лева.

Размерът на мораторната лихва върху главницата по кредита, до датата на завеждане на исковата молба 08.10.2020г. е 95,47 лева.

Установено е и че през периода на застрахователното правоотношение – с ЕР № *** на ТЕЛК на ищцата е определена 91% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години при поставена водеща диагноза "злокачествено новообразувание на яйчника".

Основният спорен по делото въпрос, въведен и като предмет на въззивното обжалване, е дали това здравословно състояние на ищцата представлява покрит застрахователен риск по смисъла на т. 67 от ОУ от приложимите общи условия по конкретната застраховка, което според застрахователя включва две кумулативни условия – установена с решение на ТЕЛК/НЕЛК трайна загуба на работоспособност над 70% и едновременно с това застрахованото лице да има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв.

Очевидно разпоредбата на т. 67 от ОУ изисква трайната загуба на работоспособност да се удостовери и с документ от който да е видно, че застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е прекратило действащото си трудово правоотношение.

В Договор за застраховка „ЖИВОТ“ на кредитополучателя, по полица „ЦКБ ЖИВОТ +“ № *** при описанието на покрития риск "трайна загуба на неработоспособност вследствие на заболяване над 70 %" не е въведено изискване, че плащането по него е свързано с допълнителни условия. Съпоставяйки двете разпоредби /покрити рискове от застрахователния договор от една страна и т. 67 от ОУ от друга страна/ следва, че единствената възможност на работещото застраховано лице при настъпване на установена с решение на ТЕЛК/НЕЛК „трайна загуба на неработоспособност вследствие на заболяване над 70 %", да получи застрахователно обезщетение е да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия или да прекрати трудовото си правоотношение.

Тази клауза /т. 67 от ОУ/ не е индивидуално уговорена, изготвена е предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й, като тя е инкорпорирана в общи условия към договор. Същата е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и е уговорена във вреда на потребителя. Подобна клауза създава на застрахователя право на самостоятелна преценка 3 след представяне на решение на компетентен орган- ТЕЛК или НЕЛК дали е налице или не застрахователен риск- противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 6 от ЗЗП. Ако бъде приложена клаузата на т. 67 от ОУ застраховано лице, което е получило степен на инвалидизация, но независимо от това е продължило да полага труд ще бъде поставено в понеблагоприятно положение от всички други застраховани лица, които са престанали да полагат труд. Такова тълкувание би обезсмислило изобщо наличието на застраховка, обезпечаваща банковите задължения на застрахованото лице, доколкото, за да се възползва от застрахователното обезщетение, то следва да изпълнява работа с по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа или да престане да полага труд и да се лиши от всякакъв доход за определения му период на неработоспособност. Ако стори това, веднага след изтичането на този период /в процесния случай - две години/, застрахованото лице няма да има трудов доход, а и ще следва да продължи да плаща задълженията си по кредита.

В допълнение следва да се посочи и че договорите по чл. 383 КЗ за застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник, какъвто е процесният, задължително се сключват при общи условия съгласно чл. 348 КЗ, защото разпоредбата се съдържа в Дял І на Част ІV КЗ т. е. в "Общи изисквания към всички застрахователни договори". Съгласно чл. 348, ал. 1, изр. последно КЗ при несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен. В процесния случай е налице противоречие между покрити рискове от застрахователния договор от една страна и т. 67 от ОУ от друга страна, поради което следва да се приложат уговорките на покрити рискове от застрахователния договор. С оглед гореизложеното съдът намира, че е настъпил покрит застрахователен риск и искът е доказан по основание.

Съгласно т. 62 от ОУ при настъпване на покрит риск "трайна загуба на неработоспособност вследствие на заболяване над 70 %" към датата на настъпване на покрития риск за срок с ЕР № *** на ТЕЛК - по-кратък от остатъка на срока на кредита, застрахователят плаща погасителните месечни вноски съгласно погасителния план до вноската, чийто падеж предхожда или съвпада с изтичане на срока на трайната загуба на работа или падеж на последната вноска по договор за кредит.

При наличие на застраховка "живот" в полза на банката, кредитополучателят, който е платил може да търси платеното от застрахователя съгласно чл. 456, ал. 1 КЗ. Доколкото претенцията е във връзка с чл. 383 КЗ дължими от застрахователя са платените от застрахованото лице - ищцата задължения към нейния кредитор ЦКБ АД включващо главници, лихвите и разноските. Извършени са погасителни вноски за заплащане на кредита за периода от 01.10.2019г. – след датата на експертното решение от 11.09.2019 г., до 01.12.2020г. общо в размер на 3163,35 лв. Поради това въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 456 от КЗ е доказан и по размер и с оглед диспозитивното начало следва да бъде уважен за предявения размер от общо 3160,68 лв. В тази връзка следва да се посочи, че претендираната и уважена сума от общо 3160,68 лв. е за извършени погасителни вноски за заплащане на кредита след датата на експертното 4 решение от 11.09.2019 г., поради което касае изцяло времето, през което ищцата е била в трайна загуба на работоспособност над 70%, а не временна загуба на работоспособност, поради което възражението в обратен смисъл е неоснователно.

По делото е приложена молба - претенция с вх.№ *** от ищцата за изплащане на застрахователното обезщетение, по което с Писмо изх.№ *** на ответника е получила отказ за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, за срока на трайната загуба на работоспособност, съгласно погасителния план. На основание чл. 409, във вр. чл. 405 във вр. чл. 108, ал. 1, т. 2 от КЗ следва, че застрахователят е изпаднал в забава с претенцията на ищцата на 29.10.2019 г., поради което искът за претендираната мораторна лихва върху платените от застрахованото лице - ищцата погасителни вноски за заплащане на кредита от общо 3160,68 лв. е основателен за периода от 29.10.2019 г. до 08.10.2020г. Досежно размера, след изчисление по чл. 162 от ГПК и на база на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че за посочения период, същият възлиза на 123,49 лева и доколкото се претендира по-малък размер, то искът следва да се уважи за предявения размер от 98,42 лв.