Решение № 39 от 02.07.2020, Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е гр. Козлодуй, 02.07.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Козлодуйският Районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 08.06.2020г.,/осми юни, две хиляди и двадесета година/ в състав:

Председател: Галя Петрешкова- Ставарова при секретаря Галина Дикова и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова – Ставарова, административно наказателно дело № 74 по описа за 2020г. на

Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С наказателно постановление /НП/ №

20-0288-000055/13.02.2020г. на Началника на РУ, Козлодуй при ОД на МВР Враца, е наложено на В.В.К., ЕГН ********** с адрес ***, административно наказание на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП

– глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 25.01.2020 г. в 18:30 часа в гр.Козлодуй на ул.Христо Ботев като водач на лек автомобил - СИТРОЕН Ц 3, с peг.№ ВР11 57СВ, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства:

В гр.Козлодуй, ж.к.1, пред блок 3, управлява собствения си лек автомобил "Ситроен Ц 3" с peг.№ ВР 1157 СВ, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0016. Водача видимо е употребил алкохол и лъха на такъв. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0008706.

Извършил:

1. отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят В.В.К., не се явява.

Представлява се от адвокат Румен

Маноев от ВАК, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Изтъква, че няма представени доказателства същите да отговарят на изискванията на чл.165 от ЗДвП, а наред с това да е налице и предвидената в ЗДвП правосубектност на РУ, Козлодуй, към което се числят и което би предопределило хипотетично възможността на наказващият орган да издаде НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Г.Л.Д. и Н.М.Н., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.01.2020 г. свидетелите Г.Л.Д. и Н.М.Н., били на работа по утвърден план на началника на РУП, за времето от 08.00 - 20.00 часа.

При извършен обход на централна градска част и по-конкретно ж.к.1 пред блокове 3 и 4 забелязали, че срещу тях се движи червен автомобил, марка „Ситроен”, който криволичел по пътното платно.

Свидетелят Г.Л.Д. подал сигнал със стоп палка по образец на МВР, след което автомобила спрял. На шофьорското място седял жалбоподателя К. във видимо нетрезво състояние, абсолютно неадекватен, не е можел да говори. При поискване на документите многократно подал калъф с касети за касетофон, съдържащ няколко броя касети. Многократно полицейският служител връщал подадения му калъф и искал документи на жалбоподателя за проверка, но той пак му връщал същия калъф.

Жалбоподателят бил помолен да слезе и да отиде до служебния автомобил, като му било обяснено, че ще му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство, при което той заявил, че отказва, тъй като е служител на „АЕЦ Козлодуй” и при направена такава проба ще бъде уволнен веднага.

Свидетелят Г.Л.Д. съставил АУАН на водача, че отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0016, с което е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По така съставеният му акт жалбоподателят не е вписал възражения и го е подписал. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0008706. Жалбоподателят подписал и получил талона. При извършване на проверката присъствал и св.Н.Н.. Като свидетел очевидец по акта се подписал св.Н.Н..

Жалбоподателят е бил съпроводен от полицейските служители до спешния център, където същият е отказал да даде кръв за лабораторен анализ.

Няма данни по делото и не бяха ангажирани доказателства в тази насока, че жалбоподателят е дал кръвна проба за проверка употребата на алкохол.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН В.В.К. не е представил пред наказващия орган писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение и след като се установило, че В.В.К. не е дал кръвна проба за изследване употребата на алкохол, било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.

Преценил, че с действията си жалбоподателят В.В.К.,нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и му наложил предвидените в нея санкции глоба.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице и е допустима.

По отношение на АУАН

GA155009/25.01.2020 г. съставен от свидетеля Г.Л.Д., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесните нарушения.

Наказващият орган, след получаването на административно наказателната преписка, се произнесъл по същата, като е извършил проверка на акта за неговата законосъобразност и обоснованост и е направил преценка на събраните доказателства. Наказващият орган, в случая, е преценил, че е налице извършено административно нарушение, че нарушителят е извършил деянието виновно, и нарушението не съставлява маловажен случай, и е издал наказателно постановление.

Видно от приетия по делото като доказателство Талон за изследване – същият е съставен по образец

Приложение №1, съобразно чл. 4, ал. 3 от

Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. За прецизност съдът следва да отбележи, че Наредба №1 за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и обн. ДВ. бр.61 от 28 Юли 2017г., влязла в сила от 29 септември 2017г. отменя предходната наредба Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 23 от 2006 г.).

В този талон за изследване е отразено, че лицето отказва да бъде изпробвано за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0016.

Видно от приетия по делото като доказателство протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества и техни аналози е съставен по образец Приложение №4, съобразно чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за медицинско, химическо или химико – токсилогично изследване. Отказът е удостоверен с подписа на свидетел очевидец. В този смисъл са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 7 от Наредбата.

Нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, надлежно е документирано, водачът е запознат и е отразил своето отношение. Като е отказал да бъде изследван, чрез даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, водачът е изпълнил и втората алтернативна предпоставка за налагане на ограничителната мярка.

Показанията на свидетелите са логични, последователни и непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по делото - НП № 20-0288-000055/20г., АУАН№ 155009/20г., копие от Заповед № 8121 з-515/14.05.18г. на МИНИСТЪРА на МВР, копия от Докладна записка № 288р-1100/20г.; Талон за медицинско изследване № 0008706, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, Фиш за спешна медицинска помощ.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.6, 7 и 8 от АНД

№ 74/2020 г./

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.Л.Д. и Н.М.Н. - полицаи, които добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото, като показанията на тези свидетели са логични и последователни.

След внимателна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и процесуален закон, поради което не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя в този смисъл.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за нарушител – водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство или да не е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване. Алинея 4 на същия текст указва, че редът по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя с наредба, каквато в случая Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Чл. 2, ал.1 от същата наредба гласи: При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.

(2) Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Съгласно разпоредбата на чл. 3а.

(Нов - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Анализът на така цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол и по двата посочени в наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван за алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Точно затова и предвидената за това нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с другите предвидени в ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с предположението за употреба на алкохол, което няма как да бъде установено по предвидения в наредбата ред, тъй като и в двата случая се изисква съдействие на дееца. Не на последно място, по този начин се цели да бъдат санкционирани и водачи, които отказвайки и двата начина за установяване употребата на алкохол, търсят да осуетят реализиране спрямо тях на административнонаказателна или наказателна отговорност, предвидени за управление на автомобил след употребата на алкохол или друго упойващо вещество. Така че, водачът следва да е отказал проверката и по двата начина, какъвто е и разглеждания случай, иначе не би се стигнало до ангажиране на административнонаказателната му отговорност.