Решение № 222 от 10.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Враца, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500325 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 3511/22.05.2025г. депозирана от ЗК "Лев Инс" АД, със седалище и адрес на управление: ***, е ЕИК ***, представлявано от П. В. Д. и В. В. И. - изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител юрк. И. Г. против Решение № 139/28.04.2025г. постановено по гр.д. № 1627/2024г. по описа на PC-Бяла Слатина, с което са отхвърлени предявените от ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 133Д и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350,05 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", както и 10,00 лева, представляващи ликвидационни разходи по щета № 0621-1261-20-402275, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2024 г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното ѝ плащане, както и сумата от 124,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 350,05 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 13.08.2024 г.

Присъдени са разноски.

Жалбоподателя твърди, че цялото решение на Районен съд - Бяла Слатина е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалните и материалните норми.

Навежда доводи за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и настъпване на застрахователно събитие и предпоставките за възникване на право на регрес срещу Агенция "Пътна инфраструктура". Сочи, че ответника носи отговорност за поддръжката на процесния участък от пътната мрежа и виновното бездействието на негови служители е довело да настъпване на вредоносния резултат. Сочи, 1 че същият не е изпълнил законните си задължения за поддръжка на пътя и настъпилото ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с това неизпълнение. Сочи, че от заключението на приетата по делото СТЕ, което не е оспорено от страните, се доказал механизмът на настъпване на ПТП-то, подробно описан в него, причинно-следствена връзка между настъпилия транспортен инцидент и щетите по процесния автомобил, както и техният размер. Доказано е плащането на застрахователното обезщетение по сметка на собственика на увреденото ППС.

Въззивникът навежда твърдения, че от разпита на свидетеля М. Ц. Ц. се потвърждава описания в исковата молба механизъм, която посочила, че на процесния пътен участък между гр. Козлодуй и с. Долни Цибър е имало множество дупки на пътното платно, с големи размери и за да избегне една от тях е попаднала в друга. Същата не си спомня конкретни обстоятелства около реализираното ПТП, поради дългия период от време, който е изминал от датата на ПТП-то.

Сочи, че от доказателствения материал по безспорен начин се установява основателността на исковата претенция и възникване на регресното право на основание чл.

410 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, като ответника не успял да докаже своите възражения.

Моли за отмяна на Решение № 139/28.04.2025г. по гр.д. № 1627/2024г. по описа на РС- Бяла Слатина и постановяване на друго такова, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове от ЗК "Лев Инс" АД, като основателни и доказани.

Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Д. П. е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба.

Твърди, че първостепенния съд в обжалваното съдебно решение приел, че ищецът не е успял да докаже по несъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и причинната връзка между твърдяното противоправно бездействие на АПИ и настъпилите вреди на застрахования автомобил.

Правилно районния съд преценил, че уведомлението за настъпило застрахователно събитие и издадено от МВР удостоверение, които са частни документи, не установяват конкретика по отношение на мястото на ПТП.

Разпитания по делото свидетел М. Ц. сочи различно местоизвършване на ПТП-то от това, което е посочено в исковата молба. От нейните показания не се установява фактът на настъпване на вредите, мястото и механизма на извършване на ПТП-то, съобщен пред застрахователя.

Счита, че първоинстанционния съд правилно е обсъдил събраните по делото доказателства, анализирал ги е и въз основа на тях е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да бъде потвърдено обжалваното Решение № 139/28.04.2025 г., по гр. д. № 1627/2024 г. на Районен съд - Бяла Слатина.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

От юрисконсултите на двете страни са постъпили становища по хода на делото, в които е изразено, че поддържат изведеното във въззивната жалба, съответно от страна на АПИ - в отговора на въззивната жалба. И двете страни претендират присъждане на разноски.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

2

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Предявена е искова молба от Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** с правно основание 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл.

49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350,05 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", както и 10,00 лева, представляващи ликвидационни разходи по щета № 0621-1261-20-402275, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 124,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 350,05 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 13.08.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 14.08.2020 г., около 04:30 ч. на републикански път III-1304, с посока на движение към гр.Бяла Слатина е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът М. Ц. Ц. при управление на лек автомобил "БМВ 750 X Драйв" peг. № ***, собственост на "Марс-ЦН" ЕООД, попаднал на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, като от транспортният инцидент са причинени материални щети на лекия автомобил. За настъпилото ПТП са били уведомени органите на РУ - Бяла Слатина.

Твърди се още, че към датата на събитието лекия автомобил е застрахован със застраховка "Каско" в ищцовото дружество, съгласно застрахователна полица №93002010065279, със срок на валидност от 06.08.2020 г. до 05.08.2021 г. Вследствие на възникналото ПТП е образувана щета № 0621-1261-20-402275, като при извършения оглед на лек автомобил "БМВ 750 X Драйв" са констатирани увреждания на предна дясна гума и предна дясна алуминиева джанта.

В съответствие с установените по вид и степен щети и по силата на сключения застрахователен договор, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 350,05 лв., като сумата е изплатена на М. Ц. с преводно нареждане на 05.11.2020 г.

Поддържа се, че на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайни разноски.

Посочва, че се касае за реализирано ПТП на участък от път, стопанисван от АПИ, като следвало да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба №1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г., "стопанин на пътя" е собственикът на администрацията, която го управлява. По аргумент на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, управител на пътя е ответника, чрез нейното специализирано областно звено.

Посочва, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД ищеца е бил придобил правото на регрес срещу ответника за сумата от 360,05 лв., от които 350,05 лв. застрахователно обезщетение, както и 10,00 лв. ликвидационни разноски по щета №06211261-20-402275.

Поддържа се, че ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение, като към датата завеждане на иска, но то не било възстановено.

По тези и други съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца 3 горепосочените суми. Претендират се и разноски.

Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№ 48320/2024г. по описа на РССофия, което производство е прекратено с Определение № 34500/27.08.2025г. и изпратено по компетентност на РС-Бяла Слатина на основание чл.108,ал.2 от ГПК.

В РС-Бяла Слатина делото е образувано под нов № 1627/2024г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер като неоснователни. Посочва се, че няма причинна връзка между противоправното бездействие на служителите на АПИ и настъпилия вредоносен резултат за ищеца. Оспорват, че вредите са настъпили от процесното ПТП на 14.08.2020 г. Поддържа, че от приложените към исковата молба доказателства не се доказвало по ясен, категоричен и безспорен начин, че повредите по лекия автомобил са действително претърпени вследствие на това произшествие. Не се доказвало, че е налице причинна връзка между действията и бездействията на длъжностни лица, работещи в АПИ или лица, на които Агенцията е възложила някаква работа и настъпилите увреждания, които ищеца бил обезщетил.

Твърди се, че повредите, констатирани и описани в Уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и опис - заключение не се потвърждавали от други доказателства.

Оспорват се приложените доказателства, тъй като ищеца обосновавал претенцията си само на изходящи от него документи. Частните документи не били подписани от ответника и не могат да се разглеждат сами по себе си като достатъчно доказателство за отразените в тях обстоятелства, поради това, че изхождат от едната страна по делото.

От страна на ответника се оспорва застрахователна полица № 930002010065279/ 05.08.2020 г., поради липсва на данни, че договорът е породил валидно действие, тъй като не се установявало, че същият бил валиден към ПТП -то.

Оспорва се и твърдението, че ищецът е изплатил исковата сума на застрахованото лице, като се твърди, че от данните в представеното с исковата молба преводно нареждане не става категорично ясно, че ищецът е изплатил именно обезщетение, а не нещо друго.

Оспорва се посоченият в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите, нанесени върху автомобила. Твърди се, че реализираното ПТП е по вина на водача на автомобила, в резултат на шофирането му, не съобразявайки се с пътната обстановка и извършвайки движение с несъобразена скорост. Оспорва се и претенцията за лихви и разноски, поради неоснователността на главния иск.

При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.