Решение № 174 от 26.01.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5032/2025
- Вид
- Решение № 174
- Подписан
- 26.01.2026
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 174 гр. Бургас, 26.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120105032 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Е. И., против „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***3, район ****, представлявано от *** и против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***3, район ****, представлявано от ***, с която се претендира да бъде установено в отношенията им, че договор за потребителски кредит № *** от 25.05.2022 г., сключен между ищеца и първия ответник, както и договор за поръчителство от същата дата, сключен между него и втория ответник, са нищожни респективно недействителни – първият, поради неточно посочено ГПР, а вторият поради противоречието му с добрите нрави, както и да бъде осъден първия ответник да заплати на ищеца сумата от 20 лв. – възнаградителна лихва, като платена без основание, поради нищожността на сключения между тях договор, както и сумата от 50 лв. за извършените плащания по договора за поръчителство. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът излага обстойни доводи си досежно нищожността на сключените между него и ответниците договори, като в заключение излага, че същите са неравноправни по смисъла на 143 и сл. от ЗЗП и се дължи връщане само на чистата стойност, поради което и се търси плащането на заявената сума от 70 лв.
В съдебно заседание ищецът е изменил осъдителните си претенции, като е заявил претенцията за връщане на недължимо платената възнаградителна лихва до сумата от 7. 10 лв. и е увеличил иска си за връщане на другите плащания по договора – платено възнаграждение за поръчителство за сумата от 52. 55 лв.
Предявени искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр.
1 с чл. 143 , чл. 19 и чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД относно осъдителните претенции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответните дружества.
Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който на първо място се сочи, че липсва правен интерес от воденето на самостоятелен иск за нищожност на процесните договори, с оглед на обстоятелството, че същите не са действащи към днешната дата.
По същество не се оспорва съществуването на соченото от ищеца договорно правоотношение с него. Сочи се също така, че договорът не страда от изложените от ищеца пороци, като ГПР не надвишал допустимия размер по закон, като при формирането му не следвало да се добавя и уговореното възнаграждение за поръчителство, поради което и същото не било включено, тъй като същото дори не било известно нему към момента на сключване на договора. Твърденията за свързаност между двете дружества сочи, че нямат отношение към действителността на договора за кредит, като поради това следвало да се приеме, че само възнаграждението за поръчителство противоречала на закона и добрите нрави, като това не рефлектирало по отношение на действителността на договора за кредит.
Излага също така, че ответникът е заплати по процесния договор сумата от 568.
05 лв., от които 508. 40 лв. били отнесени за погасяване на главница в размер на 508.
40 лв., 7. 10 лв. за вазнаградителна лихва и 52. 55 лв. за погасяване на задължението към поръчителя. Също търси присъждане на разноските по делото.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е оспорил допустимостта на заявените установителни искове. По същество оспорва основателността на предявените искове независимо, че не оспорва сключването на договора за кредит и договора за поръчителство. Извън горното сочи, че възнаграждението за поръчителство има характеристиката на такова, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантирани на задълженията на контрагенти, като размерът му бил съобразен с размера на риска. Наред с това се сочи, че договорът за поръчителството е отделен такъв, който се сключвал след договора за кредит, поради което и възнаграждението за поръчителството не следвало да се включва в ГПР, като не бил известен за кредитора разход към момента на сключване на договора, тъй като не било известно дали длъжникът ще избере сключването му. Излага се също така, че при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателят, последният не дължал възнаграждение на поръчителя за периода след пълното изплащане на задълженията по договора за потребителски кредит, т.е. също било дължимо само за периода, за който е гарантирано. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на иска за нищожност на договора за поръчителство. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Наведените доводи за недопустимост на установителните искове не се споделят от съда, тъй като за ищеца е налице правен интерес от установяването на твърдяната от него нищожност, предвид поетите от него задължения по договорите и с оглед окончателното уреждане на отношенията между страните по тези договори, които освен това могат да бъдат предмет на облигационни извънсъдебни и/или съдебни претенции спрямо потребителя.
Липсват предявени в производството отрицателни установителни искове, поради което и изнесени доводи за недопустимост в тази насока не следва да се обсъждат.
2
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е, че между „Кредисимо” ЕАД и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № *** от 25.05.2022 г. и приложение № 1 към него, съгласно който ищецът е получил паричен заем в размер на 508. 40 лв. Сумата съгласно приложение № 1 към договора е следвало да бъде върната на 3 месечни вноски, от които първата с размер от 171. 82 лв. и падеж на 30.06.2022 г., втората с размер от 175.
20 лв. и падеж на 31.07.2022 г. и трета от 178. 54 лв. с падеж на 31.08.2022 г. Посочен е фиксиран лихвен процент в размер на 20 %, както и ГПР в размер на 21. 95 %, както и че общият размер на всички плащания по договора възлиза на 525. 56 лв. Не е спорно, че на същата дата е сключен между ищецът и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство и приложение № 1 към него, съгласно който следва да се заплати възнаграждение от 147. 55 лв., платимо също на три вноски – с падеж на 30.06.2022 г., 31.07.2022 г. и 31.08.2022 г. Погасителните планове към договорите са обективирани в съответните приложения към тях, които са приети по делото. Приети по делото са и относимите към тях общите условия на кредитора „КРЕДИСИМО“ ЕАД.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:
Както вече бе отбелязано по делото няма спор досежно сключването на процесните договори между страните. Не се спори също така, че общите извършени плащания от ищеца в полза на първия ответник възлизат на 568. 05 лв., от които 508.
40 лв. били отнесени за погасяване на главница в размер на 508. 40 лв., 7. 10 лв. за вазнаградителна лихва и 52. 55 лв. за погасяване на задължението към поръчителя.
Спорът е досежно тяхната действителност.
В случая е безспорно, че кредитополучателят е потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените в него разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/, което не беше сторено. Затова, доколкото не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за противоречието на процесиите договори с изискването за добросъвестност и наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
По заявените от ищеца основания за нищожност съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-лекия противоречие с добрите нрави.
С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор закредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което е нищожен. Този извод се налага, тъй като съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният 3 процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 21. 95 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и формално отговаря и на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая обаче, така посоченият размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, което следва да е включено в общите разходи по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан е предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по него, като съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението, а освен това кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя и двете дружества са с един адрес на управление. Тази свързаност, която се признава и от ответната страна, обуславя извода, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя още при сключването на договора за кредит, което се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението за поръчителството се дължи заедно с вноските по кредита съгласно погасителния план по договора.
Освен това, предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит (с поръчителство и без поръчителство) на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита и за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14-дневен срок от заявлението. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението. По този начин, сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества (кредитора и поръчителя), в който е уговорено и възнаграждение за тази „услуга“ под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на погасителни вноски по договора за потребителски кредит, като освен това възнаграждението на поръчителя е платимо и по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД, а при недостатъчност на платената сума за погасяване на задълженията към кредитора и поръчителя, с внесената сума се погасяват е приоритет задълженията към поръчителя. С тази договорна конструкция се цели възнаграждението за поръчителя да бъде изведено извън рамките на договора за потребителски кредит, така, че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. В случая се касае за конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по кредита, тъй като възнаграждението на поръчителя представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и който е известен на кредитора към момента на сключването му, поради което следва да бъде отчетен като „общи разходи по кредита“ и следва да бъде взет предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния договор за кредит. Липсата на този разход при 4 изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.