Решение № 13870 от 14.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13870 гр. София, 14.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110130492 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от (ФИРМА) против К. Б. Я.а-Х., Г. Г. Д., Н. Г. Д. и И. Б.

А. с искане да бъде признато за установено, че ответниците в условията на разделна отговорност дължат на топлофикационното дружество сумата в размер общо на 1460,56 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.(АДРЕС) аб. № *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер общо на 119, 29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.07.2022 г., сумата в размер общо на 35,49 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер общо на 5,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.08.2020 г. до 05.07.2022 г., като ответниците отговарят за задълженията както следва: К. Б. Я.а-Х. за 2/6 част от задълженията, Г. Г. Д. за 1/6 част от задълженията, Н. Г. Д. за 1/6 част от задълженията и И.

Б. А. за 2/6 част от задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 31085/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 39385/2022г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на фактурите на електронната страница на ищеца. Предвид неизпълнение на задължението да заплатят в срок главницата ответниците дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Б. Я.а – Х. поддържа доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. В подадения отговор на исковата молба са изложени твърдения, че съгласно представена ведно с исковата молба Заповед № РД-411264/04.08.1989 г. трето за спора лице – Р.К притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В допълнение е отбелязано, че К. Я.а – Х. не притежава качеството на наследник на лицето Б. И.нов Я. / лице посочено в цитираната по-горе заповед/, тъй като през 2021 г. е направила отказ от оставеното й наследство, който е надлежно вписан в особената книга на съда. По изложените доводи ответникът поддържа, че между него и (ФИРМА) не съществува валидно облигационно правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, тъй като не е собственик или ползвател на имота. В подадения отговор са развити съображения, че Общите условия на ищцовото дружество в частта относно дължимостта на обезщетение за забава върху начислените суми за топлинна енергия са нищожни. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на (ФИРМА) бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. Б. Я., Г. Г. Д. и Н. Г. Д. поддържат доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. В подадения отговор са развити съображения, че между страните по спора не съществува валидно облигационно правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответниците не са собственици или ползватели на процесния имот. Ответниците поддържат, че видно от представена ведно с исковата молба Заповед № РД-411264/04.08.1989 г. трето за спора лице – Р.К притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В подадения отговор са развити съображения, че Общите условия на ищцовото дружество в частта относно дължимостта на обезщетение за забава върху начислените суми за топлинна енергия са нищожни. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на (ФИРМА) бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и е предоставена услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

2

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. Съответно според нормата на чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение е представена Заповед № РД-41-1264/04.08.1989 г. на СНС, с която в обезщетение за отчужден недвижим имот на трето за спора лице - Р.Л.К е определен апартамент № 8, находящ се в гр. (АДРЕС), а на Б. И.нов Я. е определен апартамент № 26, находящ се в гр. (АДРЕС) По делото са представени протокол за въвод във владение от 02.04.1998 г., с който Б. И.нов Я. в качеството на собственик е въведен във владение на процесния недвижим имот, и молбадекларация от соченото лице отправена до (ФИРМА) за открИ.не на партида. Предвид изложеното съдът намира, че именно лицето Б. И.нов Я., а не Р.Л.К, е придобило право на собственост върху процесния недвижим имот. Като писмено доказателство по делото е представено удостоверение за наследници на Б. И.нов Я., видно от което лицето е починало на 16.02.2019 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници И. Б. Я. ( син), К. Б.

Я.а – Х. ( дъщеря), Г. Г. Д. ( внук ) и Н. Г. Д. ( внук) – по право на заместване на починалата преди наследодателя негова дъщеря Кристина Б. Д. ( починала на 14.05.2014 г.). Като писмено доказателство по делото е прието съдебно удостоверение, издадено по гр. д. № 36979/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 84 състав, видно от което К. Б. Я.а – Х., е направила отказ от оставеното от Б. И.нов Я. наследство, който отказ е вписан в особената книга на съда под № 1230/02.07.2021 г.

Предвид изложеното съдът намира, че ответниците И. Б. Я., Г. Г. Д. и Н. Г. Д. по силата на наследствено правоприемство са придобили право на съсобственост върху процесния недвижим имот, респ. притежават качеството „потребители на топлинна енергия“. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да разгледа исковете срещу ответниците в рамките на предявените от ищеца срещу всеки от ответниците части от вземанията, а именно по отношение на И. Б. Я. за 2/6, по отношение на Г. Г. Д. за 1/6 и по отношение н Н. Г. Д. за 1/6, независимо от обстоятелството, че на основание чл. 53 ЗН частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници. Ищецът не оспорва действителността на направения от К. Б. Я.а – Х. отказ от наследство оставено от Б.

И.нов Я., поради което съдът намира, че соченият ответник не е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот, респ. не притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ и исковата претенция срещу него следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

3

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.