Решение № 45 от 14.10.2024, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Кубрат, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, ІІІ - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Павлина П. И.а като разгледа докладваното от Петко П. Монев Административно наказателно дело № 20243320200156 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на И. В. Я., ЕГН **********, против:

- Наказателно постановление (НП) № 2023848/25.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Русе, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, на основание чл.266, ал.1 от същия закон и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лв., и на осн. чл.275, ал.2 от ЗГ му е възложено да заплати по сметка на РДГ-Русе равностойността на липсващите вещи – 0,5 пр. куб. м. дърва за огрев от вида „цер“ и „благун“ в размер на 53,04 лв.;

- Наказателно постановление (НП) № 2023849/25.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Русе, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, на основание чл.266, ал.1 от същия закон и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лв.;

В жалбата се поддържа, че наказанията наложени с обжалваните наказателни постановления са явно несправедливи.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява и излага доводи за прекомерност на наложените му наказания. Не претендира присъждане на разноски.

Иска се отмяна на НП. При условията на евентуалност, се моли за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Ответникът по жалбата - Директора на Регионална дирекция по горите Русе не изпраща представител в съдебно заседание.

1

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима.

Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2023 г., в град Завет, общ. Завет, обл. Разград, по ул.

„Освобождение“, служители на ответника – П. И. Н. – горски стражар в ТП ДГС „Сеслав“ и И. Б. М. – горски стражар в ТП ДГС „Сеслав“, установили че жалбоподателя В. Я., превозва дървесен материал с превозно средство на конен впряг тип каруца. При проверката се установило, че Я. транспортира 0,5 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен тип „цер“ и „благун“, като дървата били непридружени от превозен билет и немаркирани с контролна горска марка.

Въз основа на констатираното П. Н. приел, че жалбоподателят е извършил нарушения по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, за което на 04.12.2023 г. му били съставил два броя АУАН, които са връчени на жалбоподателя лично, като същият ги е подписал без възражения. Такива не са постъпвали и след съставяне на АУАН. Въз основа на така съставените актове, при идентично словесно описание на извършените нарушения, и посочване, че са нарушени разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ и на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, на 08.05.2024 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 266, ал. 1 ЗГ на жалбоподателката са наложени две административни наказания - глоби в размер на по 500 лв. за всяко едно от нарушенията.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на изслушаните свидетели и от приложените по делото материали – писмени доказателства.

По делото са събрани следните относими писмени доказателства:

Наказателно постановление № 2023848/25.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Русе; Наказателно постановление № 2023849/25.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Русе ;

АУАН серия СЦ25/2022 г. № 000158/04.12.2023 г.; АУАН серия СЦ25/2022 г. № 000159/04.12.2023 г.; Заповед № РД49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните; Известие за доставяне № ИД PS 7200 00YESJ D;

Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.04.2024 г. по пр.пр. № 182/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Разград, ТОКубрат; Писмо от РДГ-Русе до РП-Разград с изх.№ РДГ11-425/17.01.2024 г.;

Писмените доказателства /с изключение на НП/ не се оспорват от страните, при което съдът няма основание да не ги цени и изважда от доказателствения материал.

От приложеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.04.2024 г. по пр.пр. № 182/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Разград, ТО-Кубрат и Писмо от РДГ-Русе до РП-Разград с изх.

2

№ РДГ11-425/17.01.2024 г., се установява, че след съставяне на АУАН преписката е била изпратена на Районна прокуратура - Разград за търсене на наказателна отговорност от жалбоподателя по чл.235, ал.1 от НК. С постановлението от 09.04.2024 г., влязло в законна сила, Районна прокуратура – Разград, ТО-Кубрат е отказала да образува ДП по преписката на основание чл.213, ал.1, чл.199, ал.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК /малозначителност на деянието/.

При гледане на делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите П. И. Н.а и И. Б. М. - присъствали при извършване на проверката, констатиране на нарушението и съставянето на акта.

От показанията на свидетелите се установява, че на посочената по-горе дата в град Завет, общ. Завет, обл. Разград, по ул. „Освобождение“ са спрели за проверка превозно средство на конен впряг – тип каруца, управлявано от жалбоподателя И. В. Я., като установили, че последния транспортира 0,5 пр. куб. м. дърва без контролна горска марка и превозен билет. За произхода на този дървесен материал жалбоподателят обяснил, че бил събран от клони и дървета около и по пътя, нападали вследствие на силна снежна буря.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са безпристрастни, логични и последователни. Свидетелите споделят свои непосредствени впечатления и не са заинтересувани от изхода на делото.

Показанията им се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

От доказателствения материал безспорно се установява датата на извършване на проверката, какво е установено по време на същата, както и това, че като нарушител е установен именно жалбоподателят. Изложената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво, не се оспорва от страните, поради което съдът намира че не е необходимо по-подробно съвкупно и поотделно анализиране на доказателствената съвкупност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното: и двата броя АУАН са съставени при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържат предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити.

Наказателните постановления са изготвени съгласно изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН и в тях не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения кореспондират изцяло с посоченото в респективните АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е прието, че са извършени нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие 3 с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът приема, че от установеното по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 01.12.2023 г., в град Завет, общ. Завет, обл. Разград, по ул. „Освобождение“, жалбоподателят В. Я., превозвал дървесен материал с превозно средство на магарешки впряг тип каруца. При проверката се установило, че Я. транспортира 0,5 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен тип „цер“ и „благун“, като дървата били непридружени от превозен билет и немаркирани с контролна горска марка. При това съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Според чл.213, ал.1 от ЗГ „Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобИ.ето, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; дървесина, непридружена с превозен билет...“.

Нарушенията са и субективно съставомерни. Жалбоподателят е знаел, че няма право да транспортира дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет, доказващ законния им произход. Въпреки това е извършил нарушенията, при което съдът приема, че те са извършени при съзнаване на обществената опасност на деянията и на техните общественоопасни последици.

При преценка за правилността на приложената санкционна норма, съдът констатира, че вменените нарушения са наказуеми по смисъла на чл.266, ал.1 от ЗГ, а именно: „Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на потежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти“.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субектинта страна вменените му нарушения, за които и са му наложени административни санкции.

Обаче следва да се вземе предвид обстоятелството, че се касае за 0,5 куб. м. дърва за огрев, което количество на дървесината е незначително и съответно на ниска стойност – 53,04 лв., съгласно определената в НП № 2023848/25.04.2024 г. парична равностойност. Това съобразено с размера на двете наложени глоби, всяка в размер на по 500,00 лв., дава основание да се приеме, че санкциите са несъразмерни и неадекватни на действително извършеното. Отделно от това, няма данни жалбоподателят да има други нарушения, т.е. касае се за инцидентни нарушения, осъществени с едно деяние. Допълнително от събраните свидетелски показания и неоспорените твърдения на жалбоподателя става ясно, че установените дърва за огрев са представлявали предимно клони, които са били съборени от силна снежна буря предходната вечер. Ето защо съдът приема, че разглеждания случай е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия 4 вид и попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, даващ основание да се приеме маловажност на случая, неподлежащ на санкциониране по смисъла на чл.266, ал.1 от ЗГ.

При изложените доводи съдът намира жалбата за основателна, а Наказателно постановление № 2023848/25.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Русе и Наказателно постановление № 2023849/25.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Русе за неправилни и незаконосъобразни, което налага тяхната отмяна. В същото време в изпълнение на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН жалбоподателят трябва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение по ЗГ в едногодишния срок от влизане в сила на решението, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Водим от горното, на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН Наказателно постановление № 2023848/25.04.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Русе, с което за нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, на И. В. Я., ЕГН **********, с адрес в ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лв.