Решение № 17 от 19.01.2022, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. гр.Монтана, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20211630102312 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.

Ищецът, АС. Н. Г., ЕГН **********, за себе си и като баща и законен представител на малолетните 333 ЕГН ********** и 333, ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. Монтана, ***, чрез процесуалния си представител адвокат К.Г., вписана в АК-Монтана, е предявил иск срещу: В. СЛ. Н., ЕГН **********, от с. Лехчево, общ.

Бойчиновци, обл. Монтана, ул.“Г.Дамянов“ 2, с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

В исковата си молба твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 23.01.2010г., от който имат две малолетни деца: 333 родена на 13.03.2010 г. и Г. А. Н., род. на 20.09.2014г. Живели в жилището на неговите родители в гр. Монтана, ж.к. ,,Изгрев“, бл. 6, вх. А, ет.

5, ап. 13.

От есента на 2017г. няколкократно заминавал да работи в чужбина, първоначално година и половина в Германия, после в Кипър (Гърция).

Всеки месец, щом получел заплата, изпращал на жена си пари за децата и домакинството. Поддържали връзка по телефона и интернет, идвал 1 си да види децата и жената, колкото често успявал. На 15.09.2019г. тя и децата отишли да живеят при родителите й в с. Лехчево, за което ответницата го уведомила по телефона. Работел по договор и не могъл да напусне работа, за да се прибере и д разбере какво става със семейството му.

През м.февруари 2020 година разбрал от децата, че майка им заминала за Германия, а тях зарязала в Лехчево. Заради извънредните мерки и затварянето на границите, успял да се прибере в България чак през м. юни 2020г. Веднага отишъл да види децата си и тримата се прибрали в Монтана.

Когато се свързал със съпругата си, попитал, какво правят с брака си, а тя казала, че иска да се разведат. Консултирал се с адвокат, предал информацията на жена си, но не са задвижвали процедура. От есента на 2020г. ответницата не отговаря на неговите обаждания.

От м.юни 2020г. до днес, /30.09.2021 г./ ответницата не е участвала по никакъв начин и с никакви средства в издръжката на децата им. Сам се справя с всичко. Родителите му и брат му помагат, ако има нужда някой да стои при децата, ако се наложи да работи до по-късно.

За пръв път след м. февруари 2019г., ответницата поискала да види децата на 05.09.2021г. Взела ги със себе си, а на следващия ден ги върнала.

Всеки път, когато децата са искали, ги е карал на Лехчево, за да видят баба си и дядо си (родителите на съпругата му), няколко пъти оставали с преспиване. Децата обичат своите баби и дядовци (родителите на ответницата и неговите) и той подкрепя това.

Моли съда да постанови решение, с което да се допусне развод по вина на ответницата, като се постановят родителските права върху родените от брака деца 333 ЕГН ********** и 333, ЕГН ********** да упражнява той, като местоживеенето им е при него, на адрес: град Монтана, ***.

Ответницата да осъществява лични контакти с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния, с преспиване, като има право да взема децата за 30 дни през лятото, когато той не е в платен отпуск.

Да се осъди В. СЛ. Н., ЕГН ********** да му заплаща месечна издръжка по 200,00 лв. (двеста лева) за всяко дете, считано от образуването на делото, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска.

2

Да се осъди В. СЛ. Н., ЕГН ********** да му заплати сумата от 4800 (четири хиляди и осемстотин) лева, представляващи издръжка за децата за една година назад преди образуването на делото (12 месеца по 400 лв.).

Да се постанови семейното жилище на адрес: ж.к. ,,Изгрев“, бл. 6, вх.

А, ет. 5, ап. 13 в гр. Монтана, собственост на неговите родители, да остане за ползване от него след развода. По време на брака си не са придобивали имущество, което да е предмет на настоящото производство.

Съпругата му не е променяла фамилното си име при сключването на брака, поради което не се налага промяна на същото при постановяването на развода.

Да се осъди В. СЛ. Н., ЕГН ********** за му възстанови направените пред РС Монтана разноски в производството.

Ответникът, В. СЛ. Н., ЕГН **********, от с.Лехчево, обл.Монтана, ул.

„Георги Дамянов" № 2, чрез процесуалния си представител адвокат В.Д., вписан в АК-Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище.

Доверителката му е съгласна, че бракът й с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен. Вина за това състояние на брака обаче има изключително ищецът. До фактическата раздяла на страните се е стигнало в резултат на нееднократно проявено физическо и психическо насилие на ищеца над доверителката му, честата му злоупотреба с алкохол, желанието му да води самостоятелен живот и липсата на адекватни грижи за семейството.

Ищецът е заминал на работа в чужбина не през 2017 г., както се твърди в исковата молба, а през 2016 г. От тогава до заминаването на доверителката му на работа в чужбина през 2020 г. изцяло тя е полагала грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Семейството е живяло в апартамент в гр. Монтана, ж.к. ,,Изгрев", бл. 6, вх. А, ап. 13, който, както е посочено в исковата молба, е бил собственост на родителите на ищеца.

Доверителката му е напуснала жилището заедно с децата през 2019 г. в резултат на проявено над нея от ищеца насилие и се е настанила в дома на родителите си в с. Лехчево. Там е имала необходимата подкрепа от родителите си, а децата са свикнали с тях и техния дом и са го приели като свои.

3

Поради необходимостта от осигуряването на средства за издръжка на децата и проблеми с намирането на работа в България, доверителката му е била принудена през 2020 г. да замине на осигурена й предварително работа в Германия, като преди това се е уверила, че родителите й са в състояние да полагат всички необходими за децата грижи в нейното отсъствие. Редовно е изпращала пари, дрехи. обувки и др. необходими на децата стоки, вкл. и след като ищецът се е завърнал в България и е прибрал децата при себе си. Той обаче се е настанил с тях не в семейното жилище в ж.к. „Изгрев“, което е било продадено на трето лице, а също в дома на родителите си в гр. Монтана, ***, където живеят заедно с още две семейства.

Договорът на доверителката му за работа в Германия изтича през м. март 2022 г., когато тя възнамерява да се завърне окончателно в България и лично да упражнява родителските права над децата.

Желанието й е спорът по настоящото дело да се разреши чрез споразумение, което да регламентира съвместното упражняване на родителските права от двамата родители. Разговори в тази насока вече се водят, но тъй като все още са на начален етап, от името на доверителката си заявява, че:

1. След като ищецът претендира произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, то доверителката му моли съдът да се произнесе по този въпрос, като приеме, че изключителна вина за това състояние има ищецът;

2. Упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, като същите ще живеят с нея в с. Лехчево, обл. Монтана, ул. ,,Г.

Дамянов“ № 2;

3. Моли съдът да осъди ищеца да заплаща издръжка на децата от по 200 лв. за всяко от тях, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение;

4. Моли съдът да осъди ищеца да й заплати разноските по делото.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Изискано е и представено Становище на Дирекция „Социално подпомагане” Монтана.

На основание чл.59 ал.6 от СК са изслушани родителите и 4 малолетната П. А. Н. в присъствието на социален работник.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Страните в процеса са съпрузи, сключили граждански брак на 23.01.2010 година, признат единствено за официален такъв в Република България, за което е съставен Акт за граждански брак № 0011 от 23.01.2010 година на Община Монтана.

При сключването на брака съпругата не е приемала фамилното име на съпруга си.

От брака има родени ненавършили пълнолетие деца – дъщеря П., родена на 13.03.2010 година, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0162 от 17.03.2010 година на Община Монтана и син – Борислав, роден на 20.09.2014 г., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0581 от 24.09.2014 година на Община Монтана.

Предявен е иск от съпругът, А.Н. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като претендира да се установява вина на съпругата му за това.

С отговора си, ответникът е заявил също с категоричност, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, но вината за това е на ищеца.

Двамата родители заявяват желание да упражняват родителските си права по отношение на децата.

От събраните в хода на производството гласни доказателства се установява, че от месец септември 2019 година страните са във фактическа раздяла. Съпругата, заедно с двете си деца е напуснала семейното жилище в град Монтана и се е установила при родителите си в с.Лехчево. От месец февруари 2020 година съпругата е заминала на работа в Германия, като децата са останали при нейните родители. От месец юли 2020 година и понастоящем двете деца са със своя баща, в град Монтана, в къща на неговите родители. Двете деца са ученици в Пето ОУ „Христо Ботев” Монтана – П. в пети клас, Борислав, в първи.

Съдът намира за безспорно обстоятелството, че и в двамата съпрузи е 5 налице преценка, че взаимно са се дезинтересирали изцяло от брака и не желаят неговото заздравяване, поради което следва да се прекрати.

Категоричното становище на ищеца и ответницата и преценката им, че този брак не може да бъде заздравен и съхранен и е неоправдано неговото понататъшно съществуване, обуславя извода за допустимостта на иска. От друга страна съпрузите считат, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и че при тези отношения бракът следва да бъде прекратен.

Двамата са заявили искане за изследване вината на другия съпруг за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Когато единия от съпрузите претендира изследването на вината, съгласно разпоредбата на чл.49 ал.3 от Семейния кодекс съдът е длъжен да се произнесе по този въпрос. От своя страна, така, както е заявено недвусмислено е ясно, че двамата съпрузи желаят да се установи вината на за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им.

В производството по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели, посочени от двете страни: брат и снаха на ищеца – П. Н. Г. и Д. Л. А.; брат и баща на ответницата – С. Н. К. и Б. С. Н.

Най-близките лица на страните не са противоречиви в показанията си, че отношенията на страните не са никак били добри и преди фактическата им раздяла. Постоянно е имало скандали, сръдни, недоразумения, неразбирателства. Децата от месец юли 2020 година са при бащата, но не е прекъсвала връзката им с майката и родителите на майката. Потвърди се обстоятелството, че след пореден семеен скандал през 2019 година съпругата, заедно с двете си деца е напуснала семейното жилище в град Монтана, в последствие продадено, и се е установила с децата при родителите си в с.Лехчево. През време на пребиваванията си в други страни за изкарване средства за живеене на семейството – ищецът от 2016 година, ответницата след м.февруари 2020 година и двамата са изпращали средства за издръжка на семейството си. От месец септември 2019 година съпрузите са разделени и не поддържат никакви отношения.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като съобразява евентуалната им заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК.

Същите са последователни, логични и но и в известна степен противоречиви, при изясняване кои, кога, за какво и какви средства е изпращал за покриване 6 нуждите на семейството.

Установено е получаваното месечно възнаграждение на ищеца, реализирано в „Берг-Монтана Фитинги” ЕАД Монтана. Ответницата не посочи размер на получаваното от нея месечно трудово възнаграждение от работата и в Германия.