Решение № 108 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20221100900846 по описа за 2022 година

СГС е сезиран с искова молба от Община „С.“, с която са предявени срещу „Т и Т И.“ ООД, „В.Л.М. – Е.“ ООД и О. С. П. искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 08.02.2017 г. е сключил с ответника „Т И Т И.“ ООД договор за обществена поръчка за строителство, по който ответникът е поел задължението да изпълни строителни работи по инвестиционен проект и разрешение за ползване срещу възнаграждение в размер на 242 622,48 лв. за работи по КСС за 14 броя конкретни видове СМР. Сочи се, че за 12 вида работи по окрупнени показатели са посочени общо суми, а единичните им цени не е предмет на ценовата оферта и на договора, както и количествата.

Няма яснота как са определени цените за тях, които се твърди да са завишени. Поддържа се, че по този начин е изменен договорът. Между ищеца и ответника е бил сключен на 30.12.2016 г. договор с предмет „изработване на инвестиционни проекти във фаза технически проект за основен ремонт/реконструкция на три целодневни детски градини в Община С. и упражняване на авторски надзор по време на строителството“, а с ответника О.

П. е сключен договор за упражняване на инвеститорски контрол. Освен това с ответника „В.Л.М. – Е.“ ООД е сключен договор за упражняване на строителен надзор. Сочи се, че за изпълнените работи са съставени актове на стойност общо 242 591,33 лв., които са платени, но реално сторените работи възлизат на 128 467,71 лв., от което следва че неизвършените работи са на стойност 114 123,61 лв. Тъй като на ответниците е възложено с посочените погоре договори да упражняват строителен надзор, те следва да отговарят за претърпените от ищеца вреди в размер на надплатените суми. С молба от 01.06.2022 г. са посочени за всеки от обектите на колко възлизат актуваните работи и на колко възлизат по стойност неизвършените работи по договора. Иска се от ищеца ответниците да бъдат осъдени да 1 заплатят солидарно сумата от 114 123,61 лв. - главница, представляваща стойност на неизвършените по договора работи, за които е платено, сумата от 35 465,19 лв. - недължимо платена по завишени цени, както и сумата от общо 71 583,80 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва, от които съгласно молба от 01.06.2022 г. сумата от общо 55 224,76 лв. е обезщетение за забава, претендирано върху вземане за обезщетение по чл.79 ал.1 ЗЗД, а сумата от 16 359,04 лв. се претендира върху вземането по чл.55 ал.1 ЗЗД.

Ответникът „В.Л.М. – Е.“ ООД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че искът срещу него е недопустим, защото не са изложени фактически твърдения за причинени от поведението му вреди на ищеца. Освен това не са представени доказателства за настъпили вреди. По същество исковете се оспорват с довода, че представеното заключение на инж.Е.Ц. не притежава доказателствена стойност, защото не е събрано по реда на ГПК. Сочи се, че ответникът е изпълнил всички задължения по сключения с ищеца договор за упражняване на строителен надзор, а от страна на ищеца не са били направени възражение за неточно изпълнение. Поддържа се, че представители на ищеца са подписали без възражения съставените документи по реда на Наредба N 3/31.07.2003 г., а подписаните актове обр.15 установяват предаване на строителната документация и държането върху строежа. Освен това главният архитект на община С. е издал акт за въвеждане на обекта в експлоатация. Прави възражение за погасителна давност.

Ответникът „Т и Т И.“ ООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че не са представени доказателства за претърпени от ищеца вреди. По същество исковете се оспорват с довода, че представеното заключение на инж.Е.Ц. не притежава доказателствена стойност, защото не е събрано по реда на ГПК. Сочи се, че ответникът е изпълнил всички задължения по сключения с ищеца договор за упражняване на строителен надзор, а от страна на ищеца не са били направени възражение за неточно изпълнение. Поддържа се, че представители на ищеца са подписали без възражения съставените документи по реда на Наредба N 3/31.07.2003 г., а подписаните актове обр.15 установяват предаване на строителната документация и държането върху строежа. Освен това главният архитект на община С. е издал акт за въвеждане на обекта в експлоатация.

Прави възражение за погасителна давност.

Ответникът О. С. П. е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че е изпълнил задълженията си по сключения с ищеца договор. Излагат се съображения, че претендираните суми са за вреди, които не произтичат от неизпълнение на задължения по сключения от ответника договор. Оспорва се доказателствената стойност на заключението на инж.Е.Ц..

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че не всички възложени работи са изпълнение в уговорения обем. Освен това е установено, че заповедната книга не е водена правилно, а това ангажира отговорността на „В.Л.М. – Е.“ ООД. Оспорват се възраженията на ответниците.

Ответните дружества са подали допълнителни отговори, с които поддържат възраженията и оспорванията на исковете. Сочи се, че не е доказано да е налице отклонение 2 от проекта и от офертата, както и че са съставени заменителни таблици, а издаденият акт в производството пред АДФК е неотносим за настоящето производство.

Представен е договор за възлагане на обществена поръчка за услуга от 30.12.2016 г., с който ищецът е възложил на ответника „Т и Т И.“ ООД изработката на инвестиционни проекти във фаза на технически проект за основен ремонт реконструкция на три детски градини в Община С. срещу възнаграждение от 37 740 лв.

Представен е договор за възлагане на обществена поръчка за строителство от 08.02.2017 г., от който се установява, че между ищеца и ответника „Т И Т И.“ ООД е възникнало облигационно правоотношение, по което ответното дружество по възложение на ищеца е поело задължението да извърши основен ремонт и реконструкция на целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.Л. и на целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.С. срещу възнаграждение от общо 242 622,28 лв.

Представена е банкова гаранция за добро изпълнение, с която „Юробанк България“ АД е поела задължение да плати на ищеца сумата от 5 179,91 лв. при неизпълнение на задълженията на ответника „Т И Т И.“ ООД по процесния договор.

Представен е договор за упражняване на строителен надзор и въвеждане на строеж в експлоатация от 08.03.2017 г., с който ищецът е възложил на „В.Л.М. – Е.“ ЕООД упражняването на строителен надзор за изпълнение, завършване, въвеждане в експлоатация и получаване на разрешение за ползване на строежите - целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.Л. и на целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.С. и на детска градина „Мир“ в с.Искра.

Представен е граждански договор за личен труд-извършване на инвеститорски контрол от 22.03.2017 г., с който ищецът е възложил на ответника П. упражняването на инвеститорски контрол на обекта - основен ремонт и реконструкция на целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.Л. и на целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.С. и на детска градина „Мир“ в с.Искра срещу възнаграждение от 2361 лв.

Представен е констативен акт от 22.03.2017 г., с който е установена годността за приемане на строеж основен ремонт/реконструкция на целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.Л. в част Геодезия-вертикална планировка.

Представен е констативен акт от 08.06.2017 г., с който е установена годността за приемане на строеж основен ремонт/реконструкция на целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.Л. в част Архитектура, сградни инсталации –Електро, ВиК, ОВК.

Представен е констативен акт от 29.06.2017 г., с който е установена годността за приемане на строеж основен ремонт/реконструкция на целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.С..

Представен е окончателен доклад от 04.07.2017 г., с който ответникът „В.Л.М. – Е.“ ЕООД е констатирал, че основният ремонт/реконструкция на целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.С. е изпълнен съгласно одобрените проекти и издаденото разрешение на строеж.

Представен е окончателен доклад от 04.07.2017 г., с който ответникът „В.Л.М. – Е.“ ЕООД 3 е констатирал, че основният ремонт/реконструкция на целодневна детска градина „Щ.Д.“ в с.Л. е изпълнен съгласно одобрените проекти и издаденото разрешение на строеж.

Представено е удостоверение N 3 от 30.08.2017 г., с което на основание чл.177 ал.3 ЗУТ е въведен в експлоатация строеж основен ремонт/реконструкция на ЦДГ“ Щ.Д.“ с.Л..

Представено е удостоверение N 4 от 30.08.2017 г., с което на основание чл.177 ал.3 ЗУТ е въведен в експлоатация строеж основен ремонт/реконструкция на ЦДГ“ Щ.Д.“ с.С..

Представен е акт за начет N 11-04-17/13.06.2019 г., с който е установена отговорността на С.А. в качеството на кмет на община С. и на „Т и Т И.“ ООД в размер на 42 334,24 лв. – вреди на община С..

Установява се от заключението на СТЕ, изслушано и прието по делегация от районен съд-гр.Силистра, че стойността на неизпълнените строителни работи по ЦДГ“ Щ.Д.“ с.Л. възлиза на 4 761,97 лв., а по ЦДГ“ Щ.Д.“ с.С. възлизат на 230,40 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове са искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД, както и по чл.86 ЗЗД.

По правната квалификация на иска за сумата от 114 123,61 лв. - стойност на неизвършени работи, възложени по договор. Повдигнатите от ищеца фактически твърдения, че ответникът „Т и Т И.“ ООД не е извършил част от възложените по договора работи, следва да се подведат под нормата на чл.79 ал.1 ЗЗД. Наведеният от ищеца факт сочи на неточно изпълнение в количествено отношение на договорно задължение, а заявената от него претенция е за компенсаторно обезщетение, претендирано вместо реалното изпълнение задължението. За отношенията между страните следва да прилагат правилата на договорната отговорност за вреди от неточно изпълнено в количествено отношение задължение по договор за изработка.

Когато са неизвършени работи, които са възложени по договор и са платени, възложителят има право да предяви на договорно основание иск за реално изпълнение или иск за компенсаторно обезщетение, който е избрал в случая - чл.79 ал.1 ЗЗД. С претендираното компенсаторно обезщетение се цели да се замести липсващото реално изпълнение, което ищецът явно не желае, а предпочита да бъде компенсиран.

От страна на ищеца не се твърди договорът да е бил развален, унищожен или да е нищожен, поради което правилото на чл.55 ал.1 ЗЗД е неприложимо - за основание на иска не се сочи да е настъпило с обратна сила отпадане на договорното правоотношение поради разваляне, унищожаване и т.н.

По същество на спора. С процесния договор за обществена поръчка за строителство от 4

08.02.2017 г. ищецът е възложил на „Т и Т И.“ ООД изпълнението на строителни работи по основен ремонт на детска градина в с.Л. и детска градина в с.С.. За изпълнението на работите и приемането им от ищеца в качеството на възложител са представени констативни актове от 22.03.2017 г., 08.06.2017 г. и от 29.06.2017 г. Тези актове са подписани без възражения от възложителя и имат характер на протоколи за приемане на възложената работа в качествено отношение, но изискванията на чл.264 ал.2 ЗЗД не се отнасят до възражения на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение. Актовете за приемане на изпълнените работи имат значение за приложението на необоримата презумпция по чл.264 ал.3 ЗЗД, която в случая е неотносима за спорното материално право, защото спорът не е дали изпълнението на ответника е качествено, а дали са извършени всички възложени с договора работи - точно изпълнение в количествено отношение.

Посочените по-горе констативни актове за приемане на работите без възражения не са в състояние да отблъснат претенцията за компенсаторно обезщетение, формирано от стойността на неизвършените работи. Доводът на ищеца за неизвършени работи по договора следва да се квалифицира като възражение за неточно изпълнение в количествено отношение.