Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5252 от 03.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2570/2025
Вид
Решение № 5252
Подписан
03.08.2026
Състав
Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5252 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100502570 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на П. Ц. П. срещу Решение № 21677 от 28.11.2024 г. на Софийския районен съд, 86-ти състав по гр. дело № 49405 по описа за 2024 г. В жалбата се твърди, че решението е не само неправилно, но и изключително несправедливо. П. П. иска да контактува с внучка си пълноценно, а не само за няколко часа. Така, както е разпоредил съдът виждането да бъде в град Кърджали, срещите ще са по градинки, паркове, детски кътове. Режимът, който е определен – първата неделя на всеки месец, е съвсем неудачен и не е в интерес и на самото дете. Твърди, че са неправилни изводите в мотивите на първоинстанционния съд, че след като тя е в добри отношения със сина си, може да вижда внучката си в неговия режим на контакти с детето. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да определи режим на контакти с внучката й В.В. П. от 10 до 19 юни всяка година. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Т. Н. С. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва изложеното в нея и моли първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. П. П. не е подал отговор на въззивната жалба, но в съдебно 1 заседание не оспорва така подадената въззивна жалба. Изразява становище, че моли въззивния съд да бъде предоставен поискания от неговата майка режим на виждане с детето В., а не както е постановил районният съд.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

С Решение № 21677 от 28.11 2024 г. на Софийския районен съд, 86 -ти състав по гр. дело № 49405 по описа за 2024 г., първоинстанционният съд е постановил, на основание чл.

128, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), че П. Ц. П. има право да вижда и взема своята внучка В., родена на ******** г., всяка първа неделя от месеца от 9 часа до 18 часа, като контактите с детето се осъществяват на територията на град Кърджали.

Видно от приетото от първоинстанционния съд удостоверение за раждане, като страните не спорят за това, ищцата П. Ц. П. е майка на В. П. П., като той и ответницата Т. Н.

С. са родители на детето В.В. П., родена на ******** г. Родителите са разделени от месец февруари 2023 г. и родителските права върху детето се упражняват от майката, а на е определен режим на лични отношения с детето (съгласно Решение № 18892 от 17.11.2023 г. по гр. дело № 19681/2023 г. на СРС, 158 -ми състав, намиращо се в кориците на гр. дело № 30149/2023 г. по описа на СРС, 86-ти състав).

Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че в интерес на детето е да осъществява контакти със своята баба по бащина линия. Доколкото ищцата живее в град Сливен, целесъобразно е тези контакти да се осъществяват на територията на град Кърджали, където живеят майката и детето, за да се избегне пътуването на детето до град Сливен, умората от такова пътуване за детето и свързаните с това притеснения. За подходящ режим на лични отношения между бабата и детето, съдът е определил всяка първа неделя от месеца от 9 часа до 18 часа, като контактите се осъществяват на територията на град Кърджали. Ищцата би могла да вижда детето и в рамките на режима на лични контакти на бащата с детето, който е по - широк от обичайния и като се има предвид, че ищцата е в добри отношения със своя син.

Във въззивната инстанция не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тезите във въззивната жалба.

Във въззивната инстанция са приети актуални социални доклади – от Д”СП“ – Кърджали, постъпил в съда на 15.04.2026 г., и от Д”СП“ – Сливен, постъпил в съда на 22.04.2026 г. В социалния доклад за бабата се сочи, че има изградена емоционална връзка между бабата и дядото по бащина линия и внучката им и привързаност между тях. В тяхно присъствие то се чувства спокойно и е щастливо. В състояние са прародителите да му осигурят добри грижи и сигурна среда за правилното му израстване и развитие по време на пребиваването му при тях. Семейство П.и разполагат с добри жилищно – битови условия, гарантиращи безопасността му. Г-жа Ц. желае да й бъде определен режим на налични контакти с внучката й В., различен от този на бащата, като то да може да им гостува, с 2 преспиване, една седмица през лятото и една седмица през зимата, по време на ваканциите.

В социалния доклад за майката и детето се сочи, че г-жа П. П. желае режимът на лични отношения между нея и внучката й В. да бъде изменен. Майката на детето обаче е категорично против това, тъй като по нейно мнение, по - обширен режим на лични отношения би нарушил личния живот на семейството. Г-жа С. е твърдяла, че никога не е възпрепятствала контактите на детето със семейството по бащина линия и всяко допълнително изискано време от тяхна страна би нарушило ежедневието и личните ангажименти на семейството й.

В съдебно заседание от 23.04.2026 г. са изслушани страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК.

Въззивницата П. Ц. П. заяви, че вижда внучката си единствено в режима на баща й и то когато той има режим на контакти с нея и я доведе в град Сливен или ако тя отиде в град София по някакъв повод. В добри отношения е със сина си. Единствената цел да води делото е да имат емоционална връзка с детето и да си създават спомени.

Въззиваемата страна Т. Н. С. заяви, че живее в град Кърджали с детето от три години.

Стриктно се изпълнява режима с бащата. Успяват да се разберат, когато има ангажименти, и така да наместят нещата, че да е удобно и за двама родители. Детето В., в режима на бащата, се вижда с бабата. През лятото бащата има определени 26 дни, за които знае, че от тях доста време детето е прекарало в град Сливен. Засега, откакто е определен този режим от СРС, бабата не е идвала в град Кърджали да вижда детето В.. На нея й е известно, че когато бащата вземе детето в своя режим на лични контакти, той го води детето при своите родители в град Сливен. Той е в добри отношения с майка си. Знае, че това е така вече от няколко години. Знае, че детето В. прекарва време с родителите на баща си, в неговия режим, и тя няма нищо против това положение.

Въззиваемата страна В. П. П. заяви, че е в добри отношения с майка си. Когато има възможност води детето при родителите си в неговия режим. Това се случва по 2 – 3 пъти в годината, когато води детето при тях в град Сливен.

При тази фактическа установеност въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция и препраща към тях, като допълнително излага и свои мотиви.

Въззивната жалба е неоснователна. Противоречиво е искането на въззивницата за конкретния период на контакти с внучката й – във въззивната жалба се иска такъв за времето от 10 до 19 юни всяка година, а в социалното проучване се посочва изразеното желание на бабата контактите да са за по една седмица лятото и зимата, като в съдебно заседание се поддържа режимът да бъде извън училище, във времето, което обаче не съвпада както с графика на майката, така и с графика на бащата.

Правилно районният съд е постановил регулярност на контактите – всеки месец, извън режима на контактите на бащата. Така ще се осъществява нормална комуникация между баба и внучка, което е в интерес на детето за поддържане на добра емоционална връзка с прародителя и съответства на най - добрия интерес на детето.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба относно осъществяването на личните контакти между баба и внуче на територията на град Кърджали. Така определеното място е съобразено с възрастта на детето, продължителността на контакта и възможността за най - малко нарушаване на дневния режим и ангажиментите на детето, както и умората и притеснението от пътуването му до град Сливен за този ежемесечен контакт на бабата с нейната внучка. По делото липсват и данни майката да препятства осъществяването на 3 такъв контакт на територията на град Кърджали.

Отделно от това, исканият от бабата режим (през ваканциите по една седмица, включително и искания режим от 10 до 19 юни) ще наруши училищни и извънучилищни ангажименти на детето, които с оглед възрастта му ще се появят много скоро. Това ще наруши и времето на майката, което прекарва с дъщеря си с оглед на разширения режим на лични контакти на бащата с детето.

Настоящата инстанция приема, че предвид добрите отношения на бащата със своите родители няма никаква пречка в неговия режим, който е достатъчно широк и позволява това, също да се осъществяват контакти на бабата с внучката й. Според заявеното и от двамата родители при изслушването им, такива контакти на бабата с внучката й се случват по няколко пъти в годината, в режима на бащата, който води детето в дома на родителите си в град Сливен, с преспиване.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и следва да бъде потвърдено.

По разноските

На въззивницата П. Ц. П., с оглед на изхода на делото, не се следват разноски за настоящото производство.

Въззиваемата страна Т. Н. С. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Л. Б. (лист 17 от въззивното дело). Съобразно с постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, с оглед изхода по въззивната жалба, въззиваемата има право на разноски в настоящото производство. Такива, обаче, не следва да й се присъждат, тъй като не са доказани направени разноски по делото. Възнаграждението на адвоката е договорено да бъде платено по банкова сметка на адвоката, но по делото не са представени доказателства за извършеното плащане. Следователно, не може да се приеме, че те са сторени и затова да подлежат на репариране. Поради това разноски за въззивното производство на Т. С. не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21677 от 28.11 2024 г. постановено по гр. дело № 49405 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, 86-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Ц. П. за присъждане на разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Н. С. за присъждане на разноски по делото.

4

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5