Определение № 139 от 30.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 30.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20263001000112 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени съответно от ищеца И.

Л. И. и от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД срещу решение № 474/05.12.2025 година по търг. дело № 37/2025 година на ВОС, с което застрахователят е осъден да заплати на И. Л.

И., сумата от 5112,92 евро (равностойността на 10000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.10.2023 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. - датата на подаване на писмената застрахователна претенция до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като искът е отхвърлен в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 14316,17 евро (равностойността на 28000 лева) обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.

Въззивната жалба на ищеца е отправена срещу решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над 10000 лева до пълния претендиран размер от 28000 лева. В тази част решението се смята за незаконосъобразно. С оглед събраните по делото доказателства и установените болки и страдания 1 претърпени от ищеца, присъденото обезщетение се смята за занижено. Не са съобразени обстоятелствата свързани с продължителния период на възстановяване, вложеното психологично състояние на ищеца и емоционален стрес, които се отразили на нормалния начин на живот. Отделно от това съдът не е отчел размера на застрахователните лимити за конкретния вид застраховане. Оспорва се извода на съда за наличие на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат. Намира, че произшествието е настъпило изключително по вина на деликвента, който е следвало да пропусне движещия се с предимство ищец. По тези съображения иска отмяна на решението в обжалвания дял, като се претендират и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на застрахователя, в който се оспорва въззивната жалба на ищеца и се иска същата да се отхвърли като неоснователна. Счита заплатеното от него обезщетение в размер на 5 000лв за справедливо и достатъчно, с оглед понесените от лицето вреди, съпътстващите ги болки и страдания и възстановителния период. В случая не се е налагало оперативна намеса за пострадалото лице, лечението е протекло консервативно, с прием на медикаменти. По данни от допусната пред първата инстанция експертиза, самото увреждане се определя като леко, без да се оказва влияние на възможността за самообслужване. Претендираният размер на обезщетение не е обвързан с обективни критерии относими към понятието за справедливост.

Определеният размер на обезвредата, правилно следва да се намали поради съпричиняване от страна на пострадалото лице. Иска се въззивната жалба на ищеца да се отхвърли като неоснователна.

В своята въззивна жалба застрахователят оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 5000 лева до присъдените 10000 лева, като смята същото за незаконосъобразно. Основното възражение на страната е, че размерът на застрахователно обезщетение е завишен, като се споделя установеното наличие на принос на пострадалото лице. В тази връзка се позовава на неправилното приложение на чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението не кореспондира с установената съдебна практика, както и на характера и степента на уврежданията. Позовава се на относима съдебна практика. Следва да се вземе предвид краткият възстановителен период, протеклото лечение без да е необходима оперативна намеса и обстоятелството, че ищецът се е възстановил напълно. Не е съобразена 2 икономическата ситуация в страната към момента на произшествието, а също така и с никакви обективни критерии (МРЗ, покупателна способност, среден доход за страната). Иска се отмяна на решението в обжалваната част, евентуално намаляване на определения размер на обезщетение, както и присъждане на направени разноски.

След преценка на доказателствата по делото съдът намери следното :

Жалбите са подадени в срок от надлежни страни в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция, страните не се и позовават на такива по смисъла на ТР № 1/2013 година, на ОСГТК, на ВКС. Не са направени искания по събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК,

Воден от горното, съставът на ВАпС

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивните жалби на И. Л. И. и на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 474/05.12.2025 година по търг. дело № 37/2025 година на ВОС, с което застрахователят е осъден да заплати на И. Л. И., сумата от 5112,92 евро (равностойността на 10000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.10.2023 г. в гр.

Варна, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. - датата на подаване на писмената застрахователна претенция до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като иска е отхвърлен в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 14316,17 евро (равностойността на 28000 лева) обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 05.05.2026г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

3

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

УКАЗВА на осн. чл. 7 ГПК на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представлявано в производството по делото от юрисконсулт П. Н., че в седмодневен срок от връчване на съобщението ведно с препис от настоящото определение, на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК следва да посочи електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. При неизпълнение на горното указание в срок, съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на осн.чл.89, т.2 ГПК, както и ще възложи на задължената страна допълнително разноски за изготвянето на служебните преписи по реда на чл. 102з, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4