Решение № 83 от 07.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500240 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 9 / 11.01.2023 г. по гр. д. № 505 / 2022 г. С.ският районен съд се е произнесъл по реда на чл. 127, ал. 2 СК по искове, предявени от К. В. С. срещу К. К. Я., като:

1. Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. К.ова Я.а на майката К. В. С.;

2. Определил е местоживеенето на детето при майката;

3. Определил е режим на лични отношения на детето с бащата К. К.

Я., както следва:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 10,00 ч. до 18,00 ч. в неделя без преспиване до края на учебната година – 01.06.2023 г., а след тази дата всяка първа и трета събота и неделя от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване;

1

- един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

- по всяко друго време при предварително съгласие между родителите;

4. Осъдил е бащата К. К. Я. да заплаща на малолетното си дете С.

К.ова Я.а, чрез нейната майка и законен представител К. В. С., месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 30.05.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всеки просрочен месец, като е отхвърлил иска за разликата над 250 лв. до пълния предявен размер от 1300 лв.;

5. Осъдил е бащата да заплати на малолетното си дете издръжка за минало време, а именно за м. март 2022 г. в размер на 250 лв., ведно със законната лихва, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 2 900 лв., претендиран за месеците март, април и май 2022 г.

6. Допуснал е предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка;

7. Осъдил е ответника К. К. Я. да заплати дължимата държавна такса върху присъдената издръжка и е разпределил разноските, които страните взаимно си дължат.

Решението се обжалва от ищцата К. В. С.:

- в частта относно режима на лични отношения на детето с бащата;

- в частите, с които исковете за издръжка и за издръжка за минало време са били отхвърлени за разликата над уважените до пълните предявени размери.

В жалбата са изложени доводи първоинстанционния акт в обжалваните части. за неправилност на

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е 2 допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части решение на първоинстанционен съд.

Относно режима на лични отношения спорът между страните е дали детето да преспива при баща си след определения от районния съд адаптационен шестмесечен период без преспиване.

От приетата от въззивния съд съдебнопсихилогична експертиза се установява, че между детето и бащата има изградена емоционална връзка и то все още изпитва привързаност към него. Детето страда тежко от раздялата на родителите си и от острия конфликт между тях, но ги обича и се нуждае от обичта им. Отричаната от него привързаност към бащата по време на психологическото изследване е резултат от негативното говорене за него. При детето все още не е настъпило действително отчуждаване от неговия баща, въпреки че вече са налице такива дискретни прояви. То говори с думите и убежденията на своята майка и му коства напрежение да поддържа предварително усвоената линия на поведение. Тревожно е наблюдаваното състояние на детето, у което е създадено ирационално убеждение, че е жертва на своя баща и че той представлява заплаха за него. Интензивното негативно говорене на майката против бащата се преповтаря и от заявеното от детето по време на изследването, което е в подкрепа повече на отчуждаващи въздействия от нейна страна, отколкото от придобит личен травматичен опит от поведението на бащата. Вещото лице З. дава заключение, че при съществуващата ситуация контактите с бащата могат да бъдат възстановени постепенно с оказване на професионална психологическа помощ в регламентирани срещи между двамата в социалните служби или в контактен център, като задължително условие е майката да окаже подкрепа на детето в тази насока. За да постигне някакъв емоционален баланс, макар и в условията на разделеното семейство, детето трябва да е наясно с обективните параметри на ситуацията и ролята на всеки от тях тримата.

При изготвянето на експертизата вещото лице се е запознало с всички материали по делото, провело е задълбочени и подробни 3 разговори с двамата родители и е достигнало до извод, че те обичат силно детето си и желаят най-доброто за него. Майката полага непосредствена и отдадена грижа. Тя притежава капацитет за отглеждане на детето, който обаче в известна степен е дефицитарен по отношение на изграждането му като самостоятелна личност с адекватни за възрастта критични и съпротивителни способности. Разяснява се в експертизата, че майчинството от момента на раждането представлява процес на еманципиране на детето от майката и приучаването му към навици за самостоятелно справяне. В настоящия случай обаче изграждането и поддържането на симбиотична връзка с детето на практика представлява обсебване на личното му пространство, води до зависимост и в крайна сметка до неспособност за самостоятелно справяне с живота. Може да се говори дори за изградено „нездравословна“ връзка между майката и детето, която резултира в ограничен ресурс на детето за справяне с житейски ситуации до възникване у него на тежък дезадаптивен отговор на разпада на семейството. Въвличането на детето в конфликта между възрастните, което се очертава като доста активно от страна на майката, емоционалното му обсебване от нея, соченето на бащата като единствен виновник и превръщането му във враг и източник на заплаха не говори в полза на родителския капацитет на майката.

По делото не е спорно, че бащата не е полагал непосредствена самостоятелна грижа за детето, тъй като преди раздялата на родителите той е работел като международен шофьор и се е прибирал в България за кратко през няколко месеца. Вещото лице счита, че детето за него е било главно обект на внимание и удоволствие от общуването им при завръщанията му у дома. Бащата не познава училищната среда на детето и обезпечаването на здравословните му нужди. Той обаче не претендира за упражняването на родителските права, а желае единствено да вижда детето си и да има нормален контакт с него. Пред вещото лице бащата е заявил, че не настоява за режим с преспиване, докато детето е в състоянието, в което се намира в момента. Според съдебния експерт той определено би се съобразил с детето при неговата възраст с вече 4 оформени навици и предпочитания. Би могъл да полага адекватна грижа във времето, което следва да прекарват заедно. Вещото лице дава препоръка, че при условията на вече разделеното семейство ще е необходимо бащата да поеме своята родителска отговорност и да влезе в ролята на авторитет и източник на стабилност и сигурност у детето.

Вещото лице З. дава обобщаващо заключение, че по-добра основна грижа за детето може да полага майката. Изрично подчертава, че констатираните дефицити на справянето на майката като родител не са насочени към дискредитирането й, а да я насочат в разбирането и усилията за справяне с тежката емоционална криза, до която детето е доведено, за да бъдат предотвратени по-нататъшните щети върху неговата психика, което би било неизбежно, ако двамата родители не постигнат диалог относно емоционалните потребности и интереси на дъщеря си.

Предвид заключението на съдебнопсихологичната експертиза въззивният съд приема, че към настоящия момент режимът на лични отношения не следва да включва преспиване при бащата. Не следва да се определя отсега и бъдещият момент, от който детето би било в състояние да приема спокойно и без травми оставането при баща си за през нощта.

Всичко това зависи в най-голяма степен от майката, която ще трябва да поработи върху себе си и да преодолее негативното говорене срещу бащата и представянето му пред детето като заплаха. За приноса на майката за емоционалния срив на детето може да се направи извод и от двете психологични становища, представени от нея с исковата молба и в хода на производството пред районния съд. Към м. май 2022 г., тоест непосредствено след раздялата на родителите, детето е изпитвало емоционален и психичен дискомфорт, породен от раздялата на родителите, като на преден план е излизала изострената му нужда да живее с родителите си. Детето все още е възприемало баща си като родител и е желаело да прекарва време при него, макар и само през деня.

Към м. ноември 2022 г. обаче, тоест само половин година по-късно, при детето е налице развитие на тревожност и страх, като то е започнало да се 5 отчуждава от баща си и да променя поведението си. Според съда всичко това е резултат от неприкриваното пред детето крайно отрицателно отношение на майката към бащата, който факт е бил констатиран и при провеждане на психологическото изследване от вещото лице З. – „трудно може да бъде отклонена от негативното говорене за бащата към темата за детето“. В противовес на казаното, много силно впечатление прави, че в хода на цялото производство бащата не е споменал лоша дума за майката или за нейните родители, от които тя е очевидно зависима до голяма степен.

Експертизата дава насоки за преодоляване на проблема и препоръчва оказване на професионална психологическа помощ в социалните служби или в контактен център. Впрочем, и от социалния доклад, чието изготвяне е било възложено от въззивната инстанция, е видно, че родителите са били консултирани за необходимостта от подобряване на взаимоотношенията им и за необходимостта дъщеря им да има контакти и с двамата, за да не се стигне до родителско отчуждение, което може да се отрази върху цялостното й развитие.

Родителите са били консултирани също така, че при необходимост могат да бъдат насочени с детето да ползват социални услуги в общността във връзка с възникналите проблеми в отношенията им.

Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че в частта за личните отношения между бащата и детето решението на районния съд следва да бъде ревизирано. Личните отношения ще следва да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 10,00 ч. до 18,00 ч. в неделя без преспиване. За дните от седмицата и за времевия отрязък от съответното денонощие страните нямат спор пред въззивната инстанция, като спорът е бил единствено относно преспиването. Този режим може да бъде изменен в бъдеще с оглед напредъка в емоционалното състояние на детето, като това може да стане по взаимно съгласие на родителите (най-добрият за всички вариант) или отново по съдебен ред.

Що се отнася до исковете за издръжка, решението на районния съд е 6 правилно в обжалваните отхвърлителни части. Бащата е работил до 04.07.2022 г. Трудовото му правоотношение е било прекратено поради изтичане на срока на договора. Това е видно от служебно изискана от районния съд справка във връзка с приложението на чл. 47, ал. 3, изр. 3 ГПК. На 06.07.2022 г. ответникът се е регистрирал като безработен.

Наскоро след това той е заминал в Англия при майка си и сестра си. Няма данни да е работил там. След завръщането си в България бащата е започнал отново работа по трудово правоотношение като шофьор, считано от 23.06.2023 г. При изслушването му от въззивния съд на основание чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК той заявява, че получава минимална работна заплата. През 2023 г., когато е приключило съдебното дирене пред въззивната инстанция, тя е в нормативно установен размер на 780 лв.

Тази сума е била посочена и от ответника пред социален работник.

При изготвянето на социалния доклад майката също е декларирала, че месечните й доходи са в размер на минималната работна заплата от 780 лв. Тя получава и по 50 лв. месечно на основание чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца.