Решение № 320 от 03.08.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Велико Търново, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело № 20214100100311 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищцата Р. В. С., действащ чрез упълномощен процесуален представител адв.

Й.Й., твърди, че е дъщеря на В. С. И., починал като колоездач при ПТП настъпило на *** година, причинено от Н. Д. Х., пир управление на лек автомобил марка „Опел“ модел „Комбо“, на път III-504 около 6+000 в село Р., ул. „Г. Д.“. Твърди, че лекият автомобил е блъснал колоездача, вследствие на което са настъпили травматични увреждания по последния, несъвместими с живота. Лекият автомобил към датата на ПТП не е бил регистриран по предвидения от закона ред и няма сключена за него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези обстоятелства дават основание на ищцата да насочи претенцията си към ответника Гаранционен фонд, ЕИК 121446665 гр. София. Ищцата твърди, че в следствие смъртта на баща й тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, непреодолима мъка от загубата на своя баща. Чувствала се самотна и страдала от липсата на морална и материална подкрепа на своя баща. Твърди, че били близки и привързани един към друг, отношенията им се характеризирали взаимна обич , морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Предявила застрахователна претенция пред ответника, но не й заплатил обезщетението. Предвид изложеното моли съда да ги призовем и след като докаже твърденията си да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди от горепосоченото събитие, в размер на 150 000 лева, ведно със 1 законната лихва от датата на деликта – *** година до окончателното плащане.

Претендира заплащане на разноски. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОТВЕТИНКЪТ Гаранционен фонд, чрез пълномощник адв. Н.И. е подал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, чрез който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца смъртта на В. И. да е настъпила вследствие на посоченото ПТП и точно с участник Н.Х. при управление на сочения лек автомобил. Твърди, че загиналият И. сам е допринесъл за увреждането си, като навлязъл внезапно на пътното платно без да съобрази приближаващото МПС, при липса на видимост и след употреба на алкохол.

За водача на лекия автомобил настъпилото ПТП представлявало случайно събитие, тъй като велосипедистът нямал светлоотразителна жилетка и се явявал непреодолимо препятствие. Оспорва иска за лихвата за забава, счита че не се дължи от датата на настъпване на събитието.

Третото лице помагач Д. Х. Н., конституиран на страна на ответника и представляван в хода на производството чрез пълномощник адв. Л.Б., оспорва предявения против ответника иск изцяло като неоснователен и недоказан. Поддържа изцяло становището на ответника. Моли искът да бъде отхвърлен.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е, че ищцата Р. В. С. е дъщеря на В. С. И., починал на *** година, вследствие на настъпило на посочената ПТП. На *** година около 18:30 часа в тъмната част на денонощието при ясно време, без валеж на дъжд на третокласен път III-504 около 6+000 в село Р., ул. „Г. Д.“ В. С. И. се е движил, управлявайки велосипед с посока на движение от с. Р. към с. Самоводене/от север на юг/по траектория, лежаща до западния ръб на платното за движение със скорост 10 км/ч. По същото време в същата посока попътно след велосипеда се е движил в западната пътна лента автомобил марка „Опел“ модел „Комбо“ без регистрационни номера с номер на рама WOL000071T3023884, управляван от Н. Д. Х. със скорост на движение 73 км/ч.

Платното е било покрито с дребнозърнест асфалт, износен, сух, без неравности и дупки, прав участък, без наклон и виражи. Велосипедът се е движил попътно пред товарния автомобил навлиза в зоната на осветеност на автомобила, но водачът на товарния автомобил не го забелязва и не предприема намаляване на скоростта, заобикаляне или интензивно спиране. В резултат на това бездействие на водача на автомобила настъпва удар между предната част на автомобила и задното колело на велосипеда. Ударът е бил заден, прав, ексцентричен на разстояние от 30 см. От десния ъгъл на предната броня на автомобила. След удара велосипеда е отхвърлен западно от 2 платното за движение, а велосипедистът пада върху предния капак и редното панорамно стъкло на автомобила, като главата му достига горната рамка на стъклото.

В резултат на ударния импулс тялото е отхвърлено и пада западно от платното за движение, където два дни по-късно е намерено. Водачът на товарния автомобил не спира, а продължава движението си и напуска местопроизшествието. В резултат на гореописаното ПТП настъпила смъртта на В. С. И.. Така описания механизъм на настъпване на ПТП е посочен в приетото и неоспорено от страните писмено заключение на автотехническата експертиза. Според това заключение основната причина за настъпване на ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е, че водачът на товарния автомобил не е предприел намаляване на скоростта, заобикаляне или интензивно спиране, при възникналата опасност, каквато се явява движещ си пред него в траекторията му на движение велосипед. Безспорно у установено от доказателствата по делото /приложеното досъдебно производство/, че водачът на велосипеда е бил облечен с тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка. Велосипедът е бил оборудван с източник на светлина отпред и сигнална светлина в червен цвят. Не се установява дали към момента на настъпване на ПТП е бил включен източникът на светлина отпред на велосипеда. Като косвена причина за настъпване на ПТП експертизата сочи обстоятелството, че велосипедиста е бил с тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка.

По отношение на видимостта съдебно автотехническата експертиза дава следното становище:ПТП е реализирано в 18:30 часа – тъмната част на денонощието в неосветен пътен участък, като времето е било ясно без мъгла. Видимостта на водача на автомобила е била в зоната на осветеност на фаровете на МПС, като осветената зона пред левия фар е 50 м, а пред десния 70м., при движение на къси светлини, а при движение на дълги, съответно 100м и 110 м. При направените изчисления опасната зона на товарния автомобил е била 62,7 м. при изчислената скорост на движението му 73км/ч. Вещото лице сочи, че ако водачът на автомобила е възприел велосипеда при осветяването на разстояние от около 70 м. и ако е бил реагирал предприемайки аварийно спиране със скоростта с която се е движил, то след 62,70 метра ще спре.В този случай изводът е че водачът на автомобила е имал техническа възможност да избегне удара чрез заобикаляне или интензивно спиране.

По делото е изслушана и съдебномедицинска експертиза, писменото заключение по която е прието по делото и не е оспорено от страните. Съгласно това заключение при описаното по-горе ПТП В. С. И. е получил травматични увреждания с последващ летален изход, установени и посочени в изготвената СМЕ на труп №6/2020г., а именно: закрита черепномозъчна травма /кръвонасядане под меките черепни покривки, субарахноидален мозъчен кръвоизлив, мозъчен оток, контузия на продълговатия мозък; тежка шийна травма – счупване и натрошаване телата на 3ти,4ти и 5ти шиен прешлен, разкъсване и размачкване на гръбначен мозък на ниво3-5 шиен прешлен/;

3 разкъсно-контузна рана на лицето, охлузна рана на главата и лицето, охлузна рана и кръвонасядане на ляво рамо, кръвонасядане по ляво седалище, охлузване по ляво коляно, кръвонасядане по ляво бедро и подбедрица, охлузна рана на лява пета, охлузване по дясна подбедрица, охлузване по шията, изкълчване на лява колянна става. Установено е наличие на алкохол в кръвта 1,25 промила. Така установеното количество алкохол в кръвта на пострадалия сочи на лека степен на алкохолно опиване, проявяващи се с лесна уморяемост, отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, координационни нарушения, емоционална неустойчивост.Основната причина за настъпилата смърт на В. С. И. е тежката и несъвместима с живота закрита гръбначномозъчна травма/закрито счупване на телата на трети, четвърти и пети шийни прешлени с нарушаване анатомичната цялост на гръбначния мозък на гръбначния мозък на това ниво/, като смъртта е настъпила за кратко време и е била непредотвратима и при оказана своевременна специализирана медицинска помощ. Така установените травматични увреждания отговарят да са получени от и при внезапно придаден силен инерционен момент на тялото на пострадалия при управление на велосипед, довел и причинил рязък т. нар.

„камшичен удар“ от абнормно преразгъване с отмятане главата рязко назад, съчетано и с възрастовите особености на пострадалия, довел и причинил тежката закрита шийна гръбначно - мозъчна травма с последващо падане върху терена, от преминаващо МПС покрай него от лявата му страна. Всички травматични увреждания са били получени пожизнено, изключвайки друго време и момент на причиняване извън пътния инцидент с В. И..

Безспорно е установено, че пострадалия от описаното по-горе ПТП е баща на ищцата Р. В. С.. И. е бил разведен и е живеел в село Д., а по-късно се преместил в село Р.. Като свидетел по делото е разпитана Д. Н. В., която заявява, че познава ищцата и баща от 2014 година. Двете били колежки като продавачки в един и същ магазин, но от около година не се били виждали, но често се чували по телефона. Р. живеела в П., а баща й в с. Р.. Твърди, че двамата често се разговаряли по телефона, а веднъж седмично И. носел на дъщеря си това, което бил произвол в градината. За смъртта на В.

И. свидетелката разбрала месец след настъпването й при разговор по телефона. Сочи пред съда, че според нея Р. не е преодоляла болката от загубата на баща си. Когато я била видяла след смъртта на баща й, Р. била отслабнала и много разстроена.

Видно от приетите по делото писмени доказателства ищцата е заявила застрахователна претенция пред ответника, което писмено изявление е заведено при ответника под вх. № 24-01-144 от 18.03.2020 година. С писмо изх. № 24-01144/19.03.2020г.Заведена е щета под № 20210088/18.03.2020г. за неимуществени вреди.

Гаранционен фонд е уведомил Р. В. С., че следва да представи допълнителни документи – има ли образувано досъдебно производство по случая, има ли влязъл в сила акт на компетентен орган, сочещ виновния водач; писмени доказателства, 4 удостоверяващи житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина между лицето и починалия да са породи особена близост. Ответникът е отправил писмено питане и до Административния ръководител на Окръжна прокуратура Велико Търново като са изискани конкретни документи от образуваното досъдебно производство.

Копие от същото писмо изх. № 24-01-144/30.04.2020 година е изпратено и до ищцата, заявител по щетата. С писмо изх. № 24-01-144/12.06.2020 година Р.С. е уведомена, че УС на Гаранционен фонд е разгледал молбата и с решение от 12.06.2020 година е отказал изплащане на обезщетение по щета № 20210088/18.03.2020 година за неимуществени вреди. Основанието за отказа било обстоятелството, че не били представени от Административния ръководител на ОП Велико Търново изисканите документи – копие от заключение на автотехническа експертиза, копия от протоколи за разпити на свидетели, копие от заключителен акт на ВТОП. Дадени са указания на заявителя, че при представяне на тези документи може да бъде предявена нова претенция пред ГФ или пък да бъде преразгледана тази, както и за възможността претенцията да бъде предявена пред съда. С уведомление вх. № 24-01-144/29.06.2020 година ищцата чрез свой пълномощник адв. Д. е подала документи,предоставени й от прокуратурата по ДП № 43/2020г. на РУ Велико Търново – копие от съдебномедицинска експертиза и протокол за оглед на местопроизшествие. С писмо изх. № 24-01-144/01.07.2020г. е отговорено на С., че преписката няма да бъде преразгледана докато не се представят всички изисквани документи. Такова преразглеждане на щетата не е извършено до датата на предявяването на иска.