Решение № 249 от 08.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Русе, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20214500500530 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Д.С. в качеството му на пълномощник на ответника А.А.Я.. против решение № 260253/15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 7275/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден да заплати на Р. Д.

С Т. сумата в размер на 2 345,79 лв. - капаро за започване на СМР по договор от 08.01.2019 г., ведно със законната лихва от 04.1 2.2019 г. до окончателното плащане, както и 394,59 лв. – разноски по делото. Въззивникът намира първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част за неправилен. Излага оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Намира за несъответен на събраните доказателства изводът на съда, че е налице писмен договор за завършване на ремонт на апартамента на ищцата. Според жалбоподателя противно на приетото от съда, по делото било установено, че без уважителна причина ищцата като възложител се е отказала от изпълнението на договора и е лишила ответника от достъп до строителния обект. Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли изцяло предявения срещу него иск.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Р. Д. СТ..

1

Постъпила е въззивна жалба и от адв. Д.С. в качеството му на пълномощник на ответника АЛ. П. П. против решение № 260253/15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 7275/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден да заплати на Р. Д.

СТ. сумата в размер на 7 545,79 лв. - заплатени лично на него като частично плащане по горепосочения договор от 08.01.2019 г. в размер на 3 900 лв. и 6 300 лв. - за изграждане на газова инсталация в обекта, ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното плащане, както и 600,13 лв. – разноски по делото. Въззивникът намира първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част за неправилен. Излага оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Намира за необоснован изводът на съда, че П. е страна по сключен договор от 8.01.2019 г. между отв. Я. и ищцата за завършване на ремонт на апартамента на ищцата. Счита, че по делото не са установени дължими парични средства от П. на ищцата нито по основание, нито по размер. Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Р. Д. СТ..

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните части, а за да се произнесе по същество взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Р. Д. СТ., с която същата заявила, че сключила с отв. Я. писмен договор за извършване на ремонт на собствения й апартамент в гр. Русе с краен срок на изпълнение - 01.06.2019 г. , в който били посочени и дейностите, които той следвало да извърши като изрично уговорили, че цената не включва обзавеждане, оборудване, врати и дограма. Уговорили етапите на плащане – 5 000 лв. при сключване на договора, второ плащане от 4 000 лв. и последно плащане от 3250 лева. Заявява още, че отв. Я. я уведомил, че ще работи заедно с отв. П., с когото заедно преди това били ремонтирали банята на сина й. Твърди, че първата сума от 5 000 лв. дала като капаро на ответника Я. един ден след подписване на договора, на 09.01.2019 г. на гишето на ОББ АД клон Русе, Централен офис. Получването на сумата било отразено в договора и удостоверено с подписа на ответника. Твърди още, че втората сума от 2 000 лв. била дадена на 15.01.2019 г. на отв. П. в присъствието на отв. Я.. На 28.01.2019 г. дала на 2 ръка на доведения син на отв. Я. 450 лв., с които трябвало да бъдат закупени тръби за газ, тъй като отв. Я. обещал да я свърже с лице, което извършва такива дейности и което ще й вземе с 1000 лв. по-евтино. По тази причина дала 6300 лв. на 29.01.2019 г. на другия ответник – Ал. П. като за получаване на сумата същият се разписал на гърба на договора. На 30.01.2019 г. дала 2500 лв. на ответника П. за закупуване на кухненски шкафове, спалня, гардероб и порт манто. Разбрала, че сумата ще се плати на мебелна фирма Б., с чийто телефонен номер разполагала. На 07.02.2019 г. дала на ръка 1500 лв. за капаро за мека мебел в хола и кухнята на отв. Я., който се подписал на обратната страна на договора. На 27.02.2019 г. последно платила сума по договора – 3 900 лв. като парите дала на отв. П. в присъствието на отв. Я.. Така от 09.01.2019 г. 27.02.2019 г. общо ответниците получили от нея 21 650 лв. Срещу това извършили само изнасяне на стари мебели и вещи от апартамента, които им подарила, изрязване на винкелите на остъклената тераса, премахване на старите врати от апартамента, разбити били две мивки в банята, тоалетна и в кухнята и отчасти били премахнати тапетите в хола. Уведомила отв. Я., че не разполагала с повече средства, а той изявил претенции за заплащане на още 15 500 лв. за довършване на ремонта. Поради това счита, че е налице неизпълнение на договора и ответниците следва да върнат заплатените за неосъществения ремонт суми, поради което претендира отв. А. Я. да й заплати общо 6950 лв., платени лично на него за започване на строително - монтажни работи по договор от 08.01.2019 г., включващи капаро в размер на 5000 лв., 450 лв. за закупуване на тръби за газова инсталация и 1500 лв. - капаро за закупуване на мебели, а срещу другия ответник А.П. - да й заплати сумата от общо 14 700 лв., от които 2000 лв. за строителни материали за окачени тавани, 6300 лв. за изработване на инсталация на газ за отопление и свързването й към градската газопреносна мрежа, 2500 лв. капаро за изработване на мебели и 3900 лв. за закупуване на строителни материали, каквито не били закупени. Претендира за разноски.

Ответникът А. Я. по реда и в срока по чл. 131 ГПК оспорил предявения срещу него иск като признал, че на 08.01.2019 г. сключил с ищцата договор за ремонт на собствения й апартамент, по силата на който тя му дала капаро в размер на 5000 лв.

Остатъкът от договорената цена по договора следвало да бъде заплатена до 01.06.2019 г. на два транша от 4 000 лв. и 2500 лева. Описва извършените в изпълнение на договора строителни дейности като заявява, че ищцата потърсила съдействие и за закупуване на мебели и обзавеждане в кухнята, изграждане на газова система за отопление на апартамента. Искала да закупи кухненски ъгъл и поради това той я свързал с производител. В тази връзка на 07.02.2019 г. му предала 1500 лв., които да заплати от нейно име като капаро, което действително направил. Впоследствие ищцата се откзала от тази поръчка и поискала мебелите за кухнята да бъдат изработени не от частно лице, а от мебелна фирма. Поради това взел обратно капарото от лицето, на 3 което го бил дал и съобразно желанието на ищцата го предал на отв. П., за да капарира избраните от нея кухненски мебели във фирма „М.Т. Русе“ ЕООД. Към края на месец март ищцата ги уведомила че поради липса на парични средства желае ремонтът да бъде спрян и поискала връщане на дадените капара за ремонта и по договора с мебелната фирма. Ответникът й отказал, тъй като неизпълнението по договора било по нейна вина. Оспорва плащането в размер на 450 лв. като заявява, че доведеният му син към твърдяната от ищцата дата бил на 11 год. и не е получавал никакви средства от нея. Твърди още, че след влошаване на отношенията с ищцата, в апартамента й са останали лични негови вещи - инструменти на стойност около 1500 лв., като ищцата отказала да му ги върне, което го принудило да сезира прокуратурата. Заявява, че прави възражение за прихващане със сумата от 1500 лв. стойността на останалите в апартамента й вещи.

Ответникът А.П. по реда и в срока по чл. 131 ГПК оспорил предявения срещу него иск като заявил, че в началото на м. януари бил потърсен от отв. Я. да работят заедно по изпълнението на сключен от Я. договор за ремонт на апартамента на ищцата.

Описва подробно извършените от двамата строителни дейности. Твърди, че ищцата поискала от него и от другия ответник съдействие за закупуване на мебели и за изграждане на газова система за отопление. В тази връзка осъществил контакти с „М.Т.“ ЕООД и с фирма „БГ Терм“ ООД. На първата фирма заплатил по молба на ищцата, но с негови лични средства 2500 лв. капаро по поръчка от 25.01.2019 г. за кухня по проект и спален комплект. Другата фирма – „БГ Терм“ ООД, следвало да достави и монтира газова инсталация за жилището. Признава, че на 29.01.2019 г. ищцата му е предала 6300 лв., от които удържал капарото заплатено от него към „М.Т.“ ЕООД, а на „БГ Терм“ ООД заплатил 3 248,59 лв. по тяхна проформа фактура. В края на м. март и началото на м. април другият ответник го уведомил, че ищцата му съобщила, че не разполага с парични средства и желае ремонта да бъде спрян и да й върнат сумите, които са получили от нея, както и че я уведомил, че това не може да стане. Впоследствие заключила входната врата на апартамента и в същия останали негови инструменти на стойност 1200 лв., които тя отказвала да върне, за което сезирал прокуратурата. Прави възражение за прихващане с тази сума. Признава, че изписаните текстове на гърба на писмения договор, а именно „6300 лв. газ и подпис“ и изречението „до края на ремонта до ключ остават 15 000 ? до декември месец 2019 г.“, на челната страница на лист от календар са изписани от него.

По делото е приложен писмен договор от 8.01.2019 г., с който ищцата и отв. Я. се споразумели отв. Я. да извърши ремонт на апартамента й в гр. Русе, бл. „Верила“, в който са описани задълженията на майстора по видове строителни и ремонтни работи.

Изрично е уговорено, че цената не включва обзавеждане, оборудване, врати и дограма.

Уговорени са етапите на плащане – 5 000 лв. капаро, второ плащане от 4 000 лв. и 4 последно плащане от 3250 лева, или общо 12 250 лв. с дописване „+ 3300 лв.“ Уговорен е и срок за изпълнение на възложената работа – 1.06.2019 г. Договорът е подписан от ищцата и отв. Я..

Под договора и на гърба му има отбелязвания на суми и подпис срещу тях, а именно: 9.01.2019 г. – 5000 лв., 15.01. 2019 г.- 2000 лв., дограма Емо аванс 1500 лв., 6300 лв. –газ на 29.01.2019 г. и 1500 лв. ъгли Б. 07.0 2.2019 г. А.. Има отразена и сума без подпис срещу нея за получаването им – 450 лв. тръби – 28.01.2019 г.

Получаването на сумите в размер на 5000 лв. на 9.01.2019 г. и 1500 лв. на 7.02.2019 г. се признава от отв. Я., а получаването на сумата в размер на 6300 лв. на 29.01.2019 г. се признава от отв. П..

По делото е назначена съдебно-графична експертиза, вещото лице по която дава заключение, че текстът 15.01.2019 г. – 2000 лв. и подписът срещу него са изпълнени от отв. Я., а не както твърди ищцата от отв. П..

От страна на ищцата е приложен и саморъчно изписан текст на гърба на лист от календар /л. 8/, оформен като таблица от ищцата с посочени във всяка колона общо дължимите от нея суми за ремонт и обзавеждане, колко от тях са платени и какво остава за плащане.

Назначена е и съдебно–графическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че текстът „3900 лв. дадени на 27.02.2019 г.“ на л. 8 от делото е изпълнен от отв. П..

Към доказателствения материал са приобщени и две поръчки към „М.Т.“ ЕООД, ведно с квитациите към тях за мебели на ищцата. В тях ищцата е вписана като клиент, а отв. П. като лице, което е заплатило капарото по двете поръчки- съответно 2500 лв. на 25.01.2019 г. и 1500 лв. на 20.03.2019 г