Решение № 253 от 24.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Бургас, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252100600846 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 66 от 14.04.2025 г. БРС е признал подсъдимия Д. И. П. за невиновен в това, че на 09.11.2023 г. в сайт на „С. П. ч. с.“, раздел новини, достъпна на ел. адрес *************** публикувал статия със заглавие „П. ч. с. препоръчва на служители търсещи работа в железопътния сектор“, съдържаща обидни квалификации спрямо П. И. Г., както следва:

1. „Уважаеми Дами и Господа не търсете работа в П. Р. ЕООД невъзпитан и юридически неграмотен Управител на дружеството П. Г. – клон „П.“ се гаври с работещите служители нарушавайки трудовите им права и интереси, лоши нездравословни условия на труд и почивка ….“ 2. „В професионалната си кариера съм се срещал с много работодатели, Директори, Управители, Изпълнителни директори и др., но с такъв юридически неграмотен и невъзпитан човек срам и позор за Дружеството, не съм“. и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2ро във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК .

Със същата присъда съдът е осъдил частния тъжител П. И. Г. да заплати на подсъдимия Д. И. П. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба 1 от частния тъжител П. И. Г., чрез неговия повереник адв. Галина Колева АК Бургас, с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Д. И. П. да бъде признат за виновен по съответните обвинения в първа инстанция. В депозирано на основание чл. 320, ал. 3 НПК допълнително писмено изложение повереникът на тъжителя посочва, че първоинстанционната присъда е неправилна и че авторството на статията е безспорно доказано. Твърди, че от субективна страна, деянието е установено от показанията на св. Г. и Г., както и от самата статия.

Пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител – адв.

Галина Колева поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за авторството на деянието, поради което отново моли въззивния съд да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

Тъжителят жалбоподател не се явява пред въззивния съд.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия - адв. С. Кралев от АК-Бургас оспорва въззивната жалба и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло. Счита, че обвинението не е успяло да докаже авторството на процесната статия. Счита също така, че жалбата е подадена след предвидения шестмесечен срок, предвиден в чл. 81, ал. 3 от НПК.

Подсъдимият, редовно призован не се явява.

Бургаският окръжен съд след като обсъди доводите в жалбата, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел надлежно съдебно следствие, като е спазил основните принципи, включително и принципа за разкриване на обективната истина, на равенство на страните, и правото на защита на подсъдимия. При преценката на доказателствата, въззивният съд въз основа на правомощията си по закон намира за установена следната фактическа обстановка:

Д. И. П.. е роден на ******* г. в гр. Н., с постоянен адрес в ***************** *****, ****** гражданин, *******, ЕГН **********.

Тъжителят П. Г. бил управител на дружество „П.Р.“ ЕООД от месец юли 2022 г. Дружеството имало разнородна дейност: извършване на железопътни превози на товари във вътрешно и международно съобщения и много др.

Седалището и адресът на управление на дружеството били в гр. Бургас, като 2 дружеството имало офис и в гр. П..

На 30.10.2023 г. в офисът на дружеството в гр. П. пристигнал подс. П., който заявил, че е председател на Сдружение „П.ч.с.“, регистрирано под № ***/*** г. на Окръжен съд – Велико Търново, с адрес: ******************.

Той заявил, че иска да получи документи във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение със служител на дружеството, което му било отказано.

На 09.11.2023 г. тъжителят разгледал сайта на Сдружение „П.ч.с.“, раздел „Новини“ достъпен на адрес: * ************** от работното си място в гр.

Бургас. Г. прочел статия със заглавие „П.ч.с. препоръчва на служители търсещи работа в железопътния сектор“, със следното съдържание:

1. „Уважаеми дами и господа не търсете работа в П.Р. ЕООД, невъзпитан и юридически неграмотен Управител на дружеството П. Г. – клон „П.“ се гаври с работещите служители нарушавайки трудовите им права и интереси, лоши и нездравословни условия на труд и почивка;

2. „В професионалната си кариера съм се срещал с много Работодатели, Директори, Управители, Изпълнителни директори и др., но с такъв юридически неграмотен и невъзпитан човек срам и позор за Дружеството не съм“ Под публикуваната статия неустановено лице е посочило имената на Д. И. П..

След прочитане на статията, тъжителят е приел, че подсъдимият е автор на статията и се почувствал засегнат от епитетите „невъзпитан“, „юридически неграмотен“ и „срам и позор за дружеството“, като приел, че това е лична обида към него. Счел е, че публикуваните изрази и квалификации срещу него са унизителни за честта и достойнството му. Излага доводи, че е уважаван професионалист в сферата си и се ползва с доверието на целия колектив.

При тези данни тъжителят счита, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление против честта и достойнството му, съставомерни по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК.

Публикуването на процесната статия било направено на уеб адрес:

* ************* уеб сайт „П.ч.с.“ в линк „Новини“ където са установени няколко статии, включително и процесната статия, под която е изписано името на подс.

Д. П..

Горната фактическа обстановка по сходен начин е възприета от първоинстанционния съд. Същата се установява от събраните и приобщени по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия Д. П., показанията на свидетелите Г. и Г.; протокол с нотариална заверка, свидетелство за съдимост.

Доказателствата по делото са събрани при спазване изискванията на НПК и са безпротиворечиви, и напълно достатъчни, за да се изясни в цялост обективната истина по делото. Според съда посочените писмени доказателства напълно кореспондират на кредитираните гласни такива и в 3 съвкупност с тях, по един достатъчно категоричен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.

В мотивите към първоинстанционната присъда съдът е изложил аргументи относно оценката на доказателствения материал, като е посочил на кои доказателства дава вяра и защо, и кои не кредитира. Контролираният съд е направил прецизен доказателствен анализ, който изцяло се споделя от проверяващата инстанция, поради което не следва да бъде преповтарян.

Последният не съдържа противоречиви изводи и ясно посочва правните съображения на съда за взетите решения и въз основа на кои доказателства, противно на изложените във въззивната жалба твърдения.

При така установената фактическа обстановка и след обстоен анализ на доказателствения материал по делото, районният съд обосновано е приел, че не се установява по несъмнен начин подсъдимият Д. И. П. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т.

2, предл. второ във връзка с чл. 146, ал. 1 НК.

След задълбочен анализ на доказателствата по делото, съдът правилно е заключил, че не може да се направи несъмнен извод относно обстоятелството, че подсъдимият Д. П. е автор на публикувания текст. Изводите на първата инстанция досежно липсата на безспорни доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимия Д. П. напълно заслужават подкрепа.

Не се доказва безспорно, че подсъдимият П. е написал процесния текст.

Анализът на първоинстанционния съд на събраните в тази насока доказателства напълно е обоснован и задълбочен, поради което не следва да бъде преповтарян.

При наличието на тези данни обосновано се налага правният извод, че от обективна страна подсъдимият П. не е осъществил състава на престъплението, инкриминирано в тъжбата, предвид обстоятелството, че не е автор на статията, в която се твърди, че са изложени позорни обстоятелства за частния тъжител и посредством публикуването на която се счита, че са накърнени честта и достойнството му. При неустановяване по безсъмнен начин на авторство на статията, подсъдимият следва да бъде оправдан, независимо от това, че в текста могат да се съдържат твърдения и обстоятелства от естеството да бъдат позорящи или обидни.

По изложените съображения районният съд правилно е признал подсъдимия Д. П. за невиновен по отношение на деянието, описано в тъжбата, и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви различни изводи от правна страна.

Разноските по делото правилно са възложени на частния тъжител в съответствие с чл. 190, ал.1 НПК.

В хода на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционното производство, включително и на постановената присъда и изложените към нея мотиви, въззивната инстанция не констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, 4 които да водят до отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или наличието на основания, налагащи нейното изменение.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че присъдата на РС-Бургас е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т.6 НПК вр. чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 66 от 14.04.2025 г. по НЧХД № 2600/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5