Решение № 165 от 09.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет МАРЧЕВА при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело №

2025363010**** по описа за 2025 година

Предявени са два обективно кумултивно съединени искове с правно основА.е чл.143 и чл.149 от СК.

Производството по делото е образувано по искова молба от малолетната А. Д. Г. с ЕГН **********, действаща чрез адв. А. Й. от ШАК със съдебен адрес гр.Ш, ул.“****“ № 13, ет.4 срещу Д. Г. Й. с ЕГН ********** с адрес в с. И общ.Ш, ул.“В“ № 11.

В исковата молба се посочва, че родителите са съжителствали на семейни начала от ****г. до края на ****г., като на **/**/****г. се родило общото им дете – А. Д. Г.. Оттогава единствените грижи за детето полагала майката, като за период от пет години бащата бил дезинтересиран от детето и от семейството си, както и не ги подпомагал финансово. Детето посещава предучилищна група в Детска градина „С“ в с. И и се нуждае от средства, с оглед възрастта, ежедневните й потребности и икономическата обстановка в страната. Твърди се, че ответникът бил в трудоспособна възраст и може да предостави издръжка, още повече, че размерите са в минимума по закон.

В заключение и с уточняваща молба Вх. № ***** от **/**/****г. се иска да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за бъдеще време в размер на 137.67 евро (равняваща се на 269.25 лв.), с падеж първо число от месеца по банкова сметка посочена в исковата молба, считано от датата на завеждане на исковата молба (**/**/****г.) до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, както и издръжка за минало време в размер на 122.84 евро (равняваща се на 240.25 лв.) за периода от **/**/****г. до **/**/****г., представляваща обща сума от 1615.18 евро (равняваща се на 3159 лв.), ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима по посочена банкова сметка и законна лихва върху главницата за 1 издръжка за минало време в общ размер на 101.13 евро (равняваща се на 197.79 лв.) за периода от съответната падежна дата до депозиране на исковата молба в съда.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че исковата молба е допустима, но частично основателна. Сочи се, че бащата не работи по трудов или друг договор, като доходите му били несигурни и под минималната заплата установена за страната. Намира, че претенцията на майката за издръжка за стар период е основателна, но моли при уважаването й да бъде постановено разсрочено плащане на сумата на три вноски. Същевременно искът за лихва за забава е неоснователен, тъй като вземането не е ликвидно и изискуемо и не е отправена покана за заплащането му, поради което следва да се остави без уважение.

В съдебно заседА.е за ищцата се явява процесуалния й представител – адв. А. Й. от ШАК, която оттегля претенцията за лихва върху издръжката за минало време и увеличава размера на издръжката за бъдеще време от 137.67 евро на 155.05 евро, поради промяна в размера на минимално установената работна заплата за страната за ****г..

С Протоколни определения от **/**/****г. съдът е изменил размера на иска за издръжка за бъдеще време чрез увеличаването му, като същият се счита за предявен за 155.05 евро, както и е прекратил частично производството само по отношение на предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за законната лихва в размер на 101.13 евро (равняваща се на 197.79 лева) върху издръжката за минало време за периода от **/**/****г. до **/**/****г.

Ответника не се явява лично в съдебно заседА.е, като за него се явява адв. П. Х. от ШАК, който поддържа писмения отговор и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове за издръжка в посочените в исковата молба размери, като поддържа и особеното искане да бъде разсрочена издръжката по чл.149 от СК за сумата от 1615.17 евро (равняваща се на 3159 лева), платима на три вноски – първата в размер на 500 евро до **/**/****г., втората в размер на 500 евро до **/**/****г. и третата в размер на 615.17 евро до **/**/****г.

ШРС, след като взе предвид събрА.те по делото доказателства и становища на стрА.те, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от Удостоверение за раждане № *********** на Община Ш се установява, че Д. А. Й. и ответника Д. Г. Й. са родители на малолетната А. Д. Г., родена на **/**/****г., от съвместното фактическо съжителство на двамата от ****г. до ****г. При навършване на 9 месечна възраст на детето настъпила фактическата раздяла между тях, като оттогава досега единствените грижи, включително и материални за детето полагала единствено нейната майка. В периода след раздялата, включително и досега ответникът се е дезинтересирал от детето и не подпомага семейството финансово. Към момента детето е на почти на 6 години и посещава предучилищна група в Детска градина „С“ в с. И видно от 2

Удостоверение № 7/**/**/****г. (лист 37 от делото). От представеното Удостоверение изх.№ *** от **/**.****г. се установява, че майката на детето е самоосигуряващ се собственик в “Д.-А. ****“ ЕООД с ЕИК ******** и е реализирала средномесечен нетен доход от месец ноември ****г. до месец януари ****г. в размер на 336.80 евро (равняващи се на 658.71 лева). От социалния доклад, приложен по делото (лист 32) се установява, че майката и детето живеят в с. И в дома на бабата и дядото на детето по майчина линия, на чиято помощ майката разчита. По думи на майката по време на проведеното посещение в дома и среща – разговор, същата споделила, че била собственик на заведение „******“, но не посочила размера на реализирА.те от нея доходи. Бащата не е открит на посочения в молбата адрес, като по данни на негови съседи същият е заминал за чужбина, като към момента живее там.

С оглед изяснената фактическа обстановка, при преценка на събрА.те доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното: По делото не е спорен въпросът за дължимостта и размерите на претендирА.те издръжки за минало и бъдеще време, като ответникът не оспорва молбата в тази част. Единствения спорен въпрос е относно искането му за разсрочване размера на издръжката за минало време на три вноски платими, както следва - на **/**/****г. за сума от 500 евро, на **/**/****г. за сума от 500 евро и на **/**/****г. за сума от 615.17 евро.

При дела за издръжка съдът следва да изясни въпросът за действителните нужди на търсещият издръжка и материалните възможности на дължащият такава и тогава да определи издръжката, която се дължи. До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно, като пълният размер на издръжката нужна за нуждата на детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности.

Съобразяват се и грижите и издръжката в натура, предоставена непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. На преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от същата възраст. В настоящия случай се касае за първоначално определяне на издръжка за малолетното дете и иск за период от една година преди завеждане на исковата молба пред съда. Безспорно е по делото, че ответникът е баща на малолетната А. Д. Г., което е видно и от удостоверението за раждане на детето.

Няма спор и по това, че родителите не живеят заедно от началото на 2021г.(раздялата е след навършване на 9 месеца на детето), като оттогава до сега бащата не е заплащал издръжка в негова полза.

По отношение на иска по чл.149 от СК – иск за издръжка за минал период от време:

Възможността да се иска издръжка “за минало време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е огрА.чил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Безспорно е по делото, че бащата никога не е полагал грижи и дори не е виждал дъщеря си от 2021г. Детето, заедно с майка му живеят от 9 месечната му възраст в дома на родителите на майката. С оглед възрастта на детето и неговите нужди съдът счита, че за периода **/**/****г. – **/**/****г. (датата на образуване на гр.д. № ****/****г. за претенцията по чл.127а от СК, от което е отделено настоящото производство) детето е имало нужда от сума за издръжка в размер на 180 евро (развяваща се 3 на 352.05 лева) месечно. Необходимо е обаче, освен нуждите на детето, да се съобразят и възможностите на родителите. Доколкото за детето през този период е полагала грижи само майка му, то бащата следва да поеме част от тези разходи за храна, облекло и други нужди на детето. Макар по делото да няма данни за дохода на ответника за миналия период, съдът намира, че с оглед обстоятелството, че същият е работоспособен, а и няма данни за влошено здравословно състояние, то той би могъл да реализира възнаграждение поне в рамките на минималната работна заплата, поради което размерът на дължимата от него издръжка следва да се определи на общо 1615.18 евро (равняваща се на 3 159 лева), образувана от минималните размери на издръжката за този период, а именно по 119.26 евро за два месеца и по 137.67 евро за десет месеца, а останалата сума до пълния размер да се поемат от майката.

Поради изложеното искът по чл.149 от ГПК се явява основателен и доказан в размера предявен по исковата молба.

По иска с правно основА.е чл.143 от СК, съдът намери следното: Предвид, че издръжката се претендира в минималния размер, а и ответникът не спори по този въпрос, то съдът намира, искът за изцяло основателен. За пълнота следва да се посочи, че към момента малолетната А. е на почти 6 години, като детето вече има нарастнали нужди в сравнение с предходната година. Така с оглед възрастта и нуждите на детето неговата издръжка следва да се определи в размер на 250 евро месечно, като съобразявайки възможностите на родителите намира, че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 155.05 евро, а майката която полага непосредствени грижи за детето да поеме останалата част от 94.95 евро. Така определената издръжка в размер на 155.05 евро от бащата, ще се дължи от датата на завеждане на исковата молба – **/**/****г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, като е платима на 1-во число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска по банковата сметка на майката, находяща се в „*********“ ЕАД.

По отношение на искането по чл.241, ал.1 от ГПК за разсрочване размера на издръжката за минало време на три вноски за период до октомври ****г: Неоснователно е искането на ответника за разсрочване на задължението за заплащане на издръжка на малолетното дете по реда на чл.241 от ГПК. Съгласно чл.241, ал.2 от ГПК съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон. Срокът за заплащане на дължимата от родителя издръжка на детето е законодателно определен в чл.146, ал.1 от ГПК, т. е. изпълнението на задължението вече е отсрочено по силата на закона. И след като законодателят е определил такъв срок, който е достатъчен на родителя да осигури средствата и да заплати дължимата издръжка липсва основА.е за определяне на друг различен срок за изпълнение.

Съобразно чл.242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението в частта на присъдените издръжки.

При този изход на делото и на основА.е чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ШРС държавна такса върху определения размер на издръжката по иска с правно основА.е чл.149 от СК в размер на 64.61 евро и по иска по чл.143 от СК в 4 размер на 223.27 евро.

Направено е искане на основА.е чл.78, ал.1 от ГПК ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 255.64 евро (равняваща се на 500 лева), представляваща разноски за процесуално представителство пред Районен съд – Ш, за което се представя Договор за правна защита и съдействие, сключен на **/**/****г. (лист 10 от делото). Видно от представения Договор за правна защита и съдействие, сключен между законния представител на ищцата и адв. Й. от ШАК е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 255.64 евро за процесуално представителство по общо четири иска, като не са представени доказателства тази сума реално да е заплатена. Съгласно точка първа от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20213г. по тълк.д. № 6/20212г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като задължително се вписва начина на плащане – по банков път или в брой. Когато е в брой, то вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая липсва вписване на заплащането в договора, като не се представят и допълнително доказателства това да е сторено след подписването на договора. В този смисъл разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат.