Определение № 1835 от 03.12.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1835 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. С.чева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800501022 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. З. К., подадена чрез адв. Е.я М., срещу Определение № 440 от 20. 08. 2025 г., постановено по гр. д. № 297/2025 г. по описа на Районен съд – Сливница, в частта му, с която е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за местна подсъдност на иска пред сезирания с исковата молба съд.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния закон, поради което моли съда да го отмени и да изпрати делото за разглеждане на С.ския районен съд на основание чл. 117, ал. 2 от ГПК. Посочва, че ищецът „С.

Инвестмънт“ ЕООД бил предявил иска в качеството си на правоприемник на правата на арендодателя по договора за аренда от 03.11.2021г., който го обвързвал с всички произтичащи от него права и задължения, вкл. и по отношение на уговорената в чл. 23 от него местна подсъдност. Позовава се на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, съгласно който всеки приобретател на арендуван имот замества арендодателя в договора за аренда, който е бил вписан, поради което вече няма качеството на трето лице спрямо своя прехвърлител. Претендира присъждане на разноски за производството.

Подаден е и отговор на частната жалба от „БГ Плант“ ООД – с.

Хераково, чрез адв. Лора Георгиева, ответник по иска, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Ответникът по жалбата счита за приложими общите правила за местна подсъдност, а не договорените такива съгласно чл. 23 от договора за аренда от 03.11.2021г. На първо място посочва, че дружеството – ищец не е страна по договора, поради което договореното между страните по него не го обвързва. На второ място изтъква, че ищецът не е правоприемник на арендодателя, тъй като не е придобил имота от него, а от трети лица. Отделно от това заявява, че уговорената между страните по договора клауза за подсъдност е недействителна, тъй като не е спазено изискването за изрично посочване на конкретен имуществен спор, както и конкретен съд, който да бъде местно компетентен. Моли съда, обжалваното 1 определение да бъде оставено без уважение като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на странита, намира за установено следното от фактическа страна:

„С. Инвестмънт“ ЕООД е предявило срещу „БГ Плант“ ООД и С. З. К. главен иск за прогласяване недействителността на Договор за аренда на земеделска земя от 03.11.2021г., сключен между арендодателя „БГ Плант“ ООД и арендатора ЗП С. З. К., поради противоречие с добрите нрави, и при условията на евентуалност - иск за обявяване недействителността на конкретно посочени клаузи от този договор.

С исковата молба е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 16, том 2, рег. № 1218, дело № 170/2023 г., по силата на който ищецът придобил от А.Б.Я. и Н.Т.Ц ПИ с идентификатор *** по КККР на с. С., общ. С., обл. Х., намиращ се в м. „Н.З.“, с площ от 22 810 кв. м., и ПИ с идентификатор *** по КККР на с. С., общ. С., обл. Х., намиращ се в м. „Н.З.“, с площ от 498 488 кв. м.

Представен е вписан в Службата по вписванията при РС– Х. на 04.11.2021г. (рег. № 7135, партида № 103 V, дв. вх. рег. № 7119) Договор за аренда на земеделска земя от 03.11.2021г. с нотариална заверка на подписите, сключен между „БГ Плант“ ООД - арендодател и ЗП Спас З. К. - арендатор, с предмет ПИ с идентификатор ***, с площ от 498,488 дка, с чл. 23 от който страните по договора са постигнали съгласие, всички спорове, възникнали по време на изпълнението на договора, да се решават по общия исков ред по подсъдност на арендатора.

Преписи от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответниците „БГ Плант“ ООД и С. З. К., от които в срока по чл. 131 от ГПК са депозирани отговори. Ответникът С. К., чрез представляващия го адв. М., с отговора е направил възражение за неподсъдност на делото на сезирания РС– Сливница, тъй като счита, че първият ответник няма пасивна процесуална легитимация, за да бъде страна по делото, а адресът на втория ответник е в гр.

С., като освен това имало и договорна местна подсъдност, регламентирана в чл. 23 от договора за аренда, според която местно компетентният съд е този по адреса на арендатора, т.е. РС– С..

С Определение № 440 от 20.08.2025г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението на ответника К. за местна неподсъдност на иска пред РС- Сливница. Посочил е, че в случая договорната подсъдност по чл. 117, ал. 2 от ГПК е неприложима, тъй като ищецът не е страна по договора и не е обвързан от уговорката между страните по него.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения.

Спорът, предмет на частната жалба, касае съотношението между разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ГПК и чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието.

От една страна, разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ГПК урежда правото на 2 страните по имуществен спор да дерогират по общо съгласие, обективирано в писмена форма, определената от закона местна подсъдност на спора (с изключение на тази по чл. 109 от ГПК), като възложат разрешаването му на избран от тях съд. В настоящия казус страните по арендния договор са се възползвали от тази правна възможност, като с чл. 23 от същия са уговорили разрешаването на правните спорове, възникнали по време на изпълнение на този договор, „по подсъдност на арендатора“.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако последният е бил вписан. (Дори и да не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиване, но тази хипотеза е неотносима към процесния случай). В настоящия казус ищецът „С. Инвестмънт“ ЕООД е приобретател на арендувания обект, като го е придобил от третите лица А.Я. и Н.Ц. след сключване на договора за аренда между „БГ Плант“ ООД и С. З. К., а този договор е бил вписан.

При тези данни, и по аналогия с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 21.02.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2023 г., ОСТК, приобретателят на арендувания обект на договора би следвало да е обвързан от клаузата на този договор, уреждаща изборната подсъдност за разрешаване на правните спорове, произтичащи от него.

Същевременно, обаче, настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от районния съд съображения и цитираната от него съдебна практика, която отрича приложението на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ в конкретния случай, доколкото ищецът не е правоприемник на арендодателя („БГ Плант“ ООД) а е приобретател на арендувания имот от трети лица - А.Я. и Н.Ц.. В такава хипотеза уговорената в договора за аренда местна подсъдност не обвързва ищеца. Поради това местно компетентен да разгледа исковете му е не съдът, посочен в договорната клауза по чл. 117, ал. 2 от ГПК, а съдът, определен по общите правила за местна подсъдност на ГПК.

С оглед гореизложеното и доколкото в случая исковите претенции са насочени срещу двама ответници, приложима е разпоредбата на чл. 116 от ГПК, съгласно която иск срещу няколко ответници от различни съдебни райони се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. Тъй като първият ответник е търговско дружество, чието седалище се намира в съдебния район на сезирания с исковата молба Сливнишки районен съд, и ищецът е избрал да предяви исковете именно пред този съд, изборът му е валиден и законосъобразен, а възражението за местна подсъдност е неоснователно, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че първият ответник нямал пасивна процесуална легитимация, за да бъде страна по делото. Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 7/2020 г., ОСГТК, страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора.

Поради това процесните искове правилно са насочени срещу всички страни по договора за аренда, които са пасивно процесуално легитимирани да отговарят по тях, вкл. ответника „БГ Плант“ ООД.

По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

3

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 440 от 20.08.2025г., постановено по гр.д. № 297/2025г. по описа на Районен съд – Сливница, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е оставено без уважение възражението на С. З. К. за местна подсъдност на предявените искове по чл. 26 от ЗЗД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1835 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. С.чева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800501022 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. З. К., подадена чрез адв. Е.я М., срещу Определение № 440 от 20. 08. 2025 г., постановено по гр. д. № 297/2025 г. по описа на Районен съд – Сливница, в частта му, с която е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за местна подсъдност на иска пред сезирания с исковата молба съд.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния закон, поради което моли съда да го отмени и да изпрати делото за разглеждане на С.ския районен съд на основание чл. 117, ал. 2 от ГПК. Посочва, че ищецът „С.

Инвестмънт“ ЕООД бил предявил иска в качеството си на правоприемник на правата на арендодателя по договора за аренда от 03.11.2021г., който го обвързвал с всички произтичащи от него права и задължения, вкл. и по отношение на уговорената в чл. 23 от него местна подсъдност. Позовава се на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, съгласно който всеки приобретател на арендуван имот замества арендодателя в договора за аренда, който е бил вписан, поради което вече няма качеството на трето лице спрямо своя прехвърлител. Претендира присъждане на разноски за производството.

Подаден е и отговор на частната жалба от „БГ Плант“ ООД – с.

Хераково, чрез адв. Лора Георгиева, ответник по иска, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Ответникът по жалбата счита за приложими общите правила за местна подсъдност, а не договорените такива съгласно чл. 23 от договора за аренда от 03.11.2021г. На първо място посочва, че дружеството – ищец не е страна по договора, поради което договореното между страните по него не го обвързва. На второ място изтъква, че ищецът не е правоприемник на арендодателя, тъй като не е придобил имота от него, а от трети лица. Отделно от това заявява, че уговорената между страните по договора клауза за подсъдност е недействителна, тъй като не е спазено изискването за изрично посочване на конкретен имуществен спор, както и конкретен съд, който да бъде местно компетентен. Моли съда, обжалваното 1 определение да бъде оставено без уважение като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите на странита, намира за установено следното от фактическа страна:

„С. Инвестмънт“ ЕООД е предявило срещу „БГ Плант“ ООД и С. З. К. главен иск за прогласяване недействителността на Договор за аренда на земеделска земя от 03.11.2021г., сключен между арендодателя „БГ Плант“ ООД и арендатора ЗП С. З. К., поради противоречие с добрите нрави, и при условията на евентуалност - иск за обявяване недействителността на конкретно посочени клаузи от този договор.