Решение № 13752 от 09.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13752 гр. С*, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110135234 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация С*“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Н. Т. Б. за сумата от 2911,23 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. до имот на адрес : гр. С*, ж.к. „И*“, ул. „С*“, бл.2, ет.1, ап.2, ведно със законна лихва от 15.06.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 336,11 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2019г. до 17.05.2021г., за сумата от 52,54 лева – възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от 15.06.2021г.

(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и за сумата от 10,11 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата от 01.07.2018г. до 17.05.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34059/2021г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово разпределение.

Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, е взело 1 становище, че дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършено съобразно нормативните изисквания.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

Безспорно е по делото, че през процесния период ответницата е собственик на процесния имот. Собственическите права върху имота обуславят качеството на ответницата на клиент на ТЕ през процесния период спрямо процесния имот - чл.153, ал.1 ЗЕ. При това страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

От заключението по съдебно – техническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач.

Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

От заключението на вещото лице се установява, че процесния имот е ползвана топлинна енергия (ТЕ) за отопление на имот, като в жилището има монтирани 3 бр. радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, както и 1 бр. щранг – лира в помещението баня. Потребявана е и ТЕ за подгряване на вода, като е извършван реален отчет на 1 бр. водoмер за отчитане на битово горещо водоснабдяване. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана през процесния период съобразно нормативните изисквания в областта на енергетиката.

Вещото лице е дало заключение, че стойността на реално потребеното количество топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 2880,42 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 2842,87 лева и резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 37,55 лева.

Изводът относно стойността на доставената в имота ТЕ не се променя предвид посоченото в заключението на вещото лице, че за 2018г. не е било свидетелство за метрологична проверка на общия топломер, а такова е предоставено само за 2020г. По делото не се установяват нарушения относно начина на отчитане и начисляване на топлинната енергия за процесния период, поради което липсата на свидетелство за метрологична проверка за част от процесния период не може да обоснове извод за недължимост на цена за консумирана в имота топлинна енергия.

2

Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

За периода м.05.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ от 31.07.2019г. и за отчетния период м.05.2019г. – м.04.2020г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2020г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това съдът намира, че ответницата е изпадала в забава за плащане на задълженията по фактури по чл.32, ал.3 ОУ, издадени за консумация на ТЕ през процесния период, и за процесния период на забавата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто размерът на основание чл.162 ГПК съдът приема, че възлиза на сумата от 332,55 лева.

По възражението за погасителна давност :

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.

Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1 ГПК) на 15.06.2021г. и тогава давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД.

Изискуемостта на най – старото претендирано месечно задължение за цена за доставена топлинна енергия - това за м.05.2018г., настъпва на 15.07.2018г. При това щом искът е предявен преди изтичане на три години, считано от настъпване на изискуемостта на 3 вземането, възражението за изтекла погасителна давност спрямо главницата за цена за топлинна енергия е неоснователно.

Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи за сумата от 2880,42 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422 ГПК), до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 332,55 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея:

Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. По възражението, че ищецът не е летигитимиран да получи цената за извършената услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача.

Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Погасено по давност е вземането за възнаграждение за услуга дялово разпределение за м.05.2018г. при приложение на тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД и предвид датата на завеждане на делото – 15.06.2021г. Непогасеното вземане за възнаграждение за услуга дялово разпределение, отнасящо се за периода м.06.2018г. – м.04.2020г., вкл., възлиза на сумата от 50,35 лева, определено на основание чл.162 ГПК.