Решение № 802 от 07.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. Бургас, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100501021 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на С. П. С. –ищец по гр.д.

№ 56/2024 г. по описа на Бургаския районен съд , против решение № 1024/28.05.2024 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска му против ГД“Гранична полиция „ към МВР – гр. София за заплащане на ищеца сумата от 2160 лв. –сборна левова раностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лв. ,дължима за периода от 04.01.2021 г. до 007.2022 г.

,като въззивникът е осъден да заплати на ответника и 100 лв – разноски по делото .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно с оглед неправилно тълкуване на закона .

Сочи се ,че съдът е тълкувал стеснително закона ,като според въззивника общите разпоредби относно статута на държавния служител ще се прилага по отношение на служителите по л. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР само и 1 единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР,което би дерогирало общия закон.Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР и най –вече тези за забрана за дискриминация и обективност .Освен това след влизане в сила на ЗМВР правоотношенията на заемащите длъжности държавни служители не се прекратяват ,а се преобразуват в служебни по ЗДС.Тогава възниква въпросът защо служители с трансформирано правоотношение била получили левовата равностойност за храна , а тези ,които са със сходни длъжности ,но назначени като държавни служители изначално ,без трансформация ,не биха получили такава ..Очевидно това би довело до неравноправно третиране на служителите ,заемащи едни и същи длъжности в МВР ,което е сторено от съда.Подходът е неправилен и поставя в неравностойно положение и работещите по трудов договор .

Затова се подчертава ,че разпоредбата на чл. 181 ал. 2 ЗМВР касае всички служители ,а законът изчерпателно е посочил в чл. 142 ал. 1 ЗМВР кои са служителите на МВР.

Счита се ,че решението няма и собствени мотиви ,тъй като същите са взаимствани от друг съдебен акт .Подчертава се ,че съществува противоречива съдебна практика .

Затова се моли се отмяна на решението и постановяване на ново ,с което претенцията да бъде уважена изцяло .

В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият –ответник ,чрез процесуалния си представител ,оспорва въззивната жалба. Подчертава се ,че в МВР има три категории служители

,правоотношенията с които се регламентират в три различни закона.В чл. 142 ал. 4 ЗМВР е регламентирано ,че статутът на държавните служители по ал. 1 т. 2 се урежда от Закона за държавния служител ,само статутът на служителите по т. 1 се урежда от ЗМВР.Т.е. касае се до два специални закона – ЗМВР и ЗДС,намиращи приложение по отношение на различните служители в рамките на системата на МВР и приложното поле на ЗДСл във връзка със служебното правоотношение на тези служители в системата на МВР изключва приложението по отношение правоотношенията на другия специален закон – ЗМВР.Статутът на ищеца през цялото време се е регламентирал от 2 разпоредбите на ЗДСл,в който законодателят не е предвидил заплащането на левова равностойност на храна .Неоснователно е твърдението ,че с разпоредбите на Наредба 8121з-733 /01.07.2015 г. министърът неправомерно е ограничил правото по чл. 181 ал. 1 ЗМВР.Всъщност в нея министърът конкретизира кои категории служители по чл. 142 от ЗМВР попадат в кръга на лицата ,имащи право да получават храна или левовата й равностойност .

Статутът на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР трябва да се сравнява с този на останалите държавни служители в държавната администрация и получаването на левова равностойност за храна от тях би довело до поставянето на служители с аналогични длъжности в други министерство и администрация на централната изпълнителна власт в дискриминационно положение спрямо тези от МВР.

Моли се за потвърждаване на решението .

И двете страни не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Предявен e осъдителен иск против ГД"Гранична полиция "към МВР за присъждане на сумата от 2160 лева, представляваща сборната левова равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лева, дължима за периода от 04.01.2021 г. до 06.07.2022г.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото районният съд е обявил обстоятелството, че със заповед № 8121К-2670/13.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи ищецът е назначен за държавен служител на длъжност " Началник на сектол“Логистика“ към РДГП-Бургас към ГДГПМВР, , на основание чл. 9 от Закона за държавния служител и § 69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР,а със заповед № 8121к6403/06.07.2022 г. на министъра служебното правоотношение на ищеца е било прекратено поради упражняване правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст ,считано от 17.07.2022г.

Затова съдът е определил, че спорът между страните е правен и се свежда до това, дали ищецът с оглед заеманата от него длъжност по служебно правоотношение има право на безплатна храна, респ. на левовата й 3 равностойност, в рамките на исковия период от 04.01.2021 г. до 06.07.2022 г., т. е. за приложното поле на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР по отношение на лицата по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

В тази връзка, както е посочил съдът, следва да се отбележи, че категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, както следва: т. 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. На основание чл

142, ал. 1 от ЗМВР само статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. На основание чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ бр. 14/2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) статутът на държавните служители по т. 2, каквато е и ищцата, се урежда със Закона за държавния служител, който не предвижда основания за дължимост на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г.) предвижда, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон, т. е. нормата препраща към конкретни разпоредби от ЗМВР, сред които не попада правилото на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

На основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР (ДВ, бр. 97 от 2017 г.) за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. Съгласно чл. 181, ал. 3, изр. 1 ЗМВР (изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г.) служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. По делото не се твърди и не се установява ищецът, заемащ длъжността "Началник на сектор "Логистика " при РДГП-Бургас към ГДГП-МВР, да извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда, поради което не са налице посочените законови основания за дължимост на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност. Затова районният съд е приел, че, не е налице основание за приложението на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, доколкото по делото не се твърди и не 4 се установява ищецът, заемащ длъжността "Началник на сектор "Логистика " при РДГПБургас към ГДГП-МВР, да извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда. Поради това е прието и че предявените искови претенции са неоснователни.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първостепенния съд, към които препраща на осн. чл. 272 от ГПК.

Още веднъж следва да се отбележи, че съгласно чл. 181, ал. 1 и ал. 3, изр. 1 ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, на служителите от МВР се осигурява безплатна храна или левовата й равностойност. В чл. 2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. са лимитивно изброени дейностите, приети за специфични. Не се установява ищецът да е извършвал дейност, дефинирана от нормативния акт като специфична.

Основанието за заплащане на сумите за храна /отменени и действащи / са разпоредбите на ЗМВР/, а именно – чл. 223, ал. 2 от ЗМВР /отм. -обн. ДВ бр.

122/1997 г. /; чл. 204, ал. 1 от ЗМВР/отм. -обн. ДВ бр. 17/2006 г., в сила от 01.05.2006 г. / и чл. 181, ал. 1 от сега действащия ЗМВР. За периода до 02.02.2017 г. /със заповед № 8121к-2461/07.02.2017 г. / статутът на ищеца като държавен служител се е уреждал по реда на ЗДСл и той е имала право да получава левовата равностойност на храната, като законодателят е регламентирал размера й да се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. След 02.02.2017 г. на ищеца не е била изплащана левовата равностойност на храна поради обстоятелството, че съгл. § 68, ал. 6 ПЗР ЗИЗЗМВР на служителя е определена индивидуална основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

В чл. 1 от ЗМВР от 1991 г., отм. ДВ бр. 122/19.12.1997 г. се уреждат функциите, устройството и органите на управление, правата, задълженията и отговорностите на личния състав, като в чл. 57 законодателят е изброил личния състав, а в чл. 58 на служителите от администрацията са присъждани военни звания, т. е. статутът им изцяло е бил определен от отменения ЗМВР. В ДВ чл. 122/1999 г. е обнародван ЗМВР, според чл. 192, ал. 1 от който личният състав се състои от офицери, сержанти и гражданска администрация, чиито права и задължения се определят от този закон. С изменението на чл. 192 в ДВ бр. 29/2000 г. изрично в ал. 3 е посочено, че възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения с държавни служители – 5 граждански лица се урежда по реда на ЗДСл, доколкото в ЗМВР не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 192, ал. 3 е изменена в ДВ бр.

17/21.03.2003 г., като се дава превес на ЗМВР при регламентиране статута на държавните служители-граждански лица, като за неуредените случаи се прилага ЗДСл.. Съгл. чл. 169, ал. 1 от ЗМВР/Обн. ДВ бр. 17/2006 г., отм. ДВ бр. 43/2014 г. /служителите на МВР са държавните служители и лица, работещи по трудово правоотношение, като статутът на държавните служители в МВР се уреждат с този закон. ал. 2. Както стана дума по-горе, с обнародбаното в ДВ бр. 14/20.02.2015 г. изменение на чл. 142 от ЗМВР законодателят рязко е разграничил три групи служители в МВР –държавни служители –полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението със статут по ЗМВР; държавни служители със статут по ЗДСл, какъвто е ищецът и лица, работещи по трудово правоотношение със статут по ЗМВР и КТ.

С § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14/2015 г.) е прието, че за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал.

1, т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения. С § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) е предвидено, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.

Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dfeb308a-4c30-4317-bfd7-53d24038925f