Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 784 от 25.09.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 410/2024
Вид
Определение № 784
Подписан
25.09.2024
В сила
25.09.2024
Състав
Полина Пенкова, Кремена Големанова, Велемира Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 784 гр. Габрово, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д.а като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500410 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

С Определение №1052/17.07.2024г. постановено по гр.д. №1074/2024г. по описа на РС Габрово производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС Габрово.

В законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищеца по делото – Община Севлиево.

В частната жалба се твърди, че е предявен установителен иск за признаване за установено, че Договор за концесия № ОС-66/17.08.2016г. е прекратен и между страните не съществува правоотношение. Погрешно първоинстанционният съд приел, че цената на иска се определя по чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, както и че стойността на договора се определя от сумата на дължимото концесионно възнаграждение за целия срок на договора.

Концесионният договор е двустранен, възмезден договор, по силата на който концедентът предоставя на концесионера правото на експлоатация върху обект на концесия или върху услуга от обществен интерес, а концесионерът се задължава на свой риск да изгради обекта, да го управлява и поддържа или да управлява услугата от обществен интерес. Основна проява на концесионното право е именно правото на концесионера да получи фактическата власт върху обекта на концесията или фактическа власт върху територията, на която ще се изгражда съответният обект на концесията. По своето същество концесионният договор в най-чистата си форма е усложнена разновидност на договора за наем. Жалбоподателят счита, че цената на иска по настоящото производство следва да се определя по чл.69, ал.1, т.5 –ГПК. Освен това, съществуването на процесния договор било предмет и на друго производство, по което е постановено Определение №1169/09.05.2024г. по ч.т.д. №539/2024г.

$т.о. на ВКС, в мотивите на което е посочено, че цената на иска е в размер на 16525лв., с оглед размера на годишното концесионно възнаграждение по чл.17 от процесния договор (чл.69, ал.1, т.5 ГПК). Твърди се и че дори първоинстанционният съд правилно да е приел, че цената на иска се определя по чл.69, ал.1, т.4 - за съществуване на договор, в която хипотеза цената на иска се определяла от стойността на договора, която следвало да е концесионното плащане за една година, а не за целия срок, за който е сключен. Поради изложеното счита, че РС Габрово неправилно е определил цената на иска, поради която причина е прекратил производството по гр.д. №1074/2024г. и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд гр. Габрово. Моли съда да отмени обжалваното определение и да изпрати делото за разглеждане от РС Габрово.

Въззивният съд, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е внесена дължимата се държавна такса счита същата за процесуално допустима.

1

Жалбоподателят е предявил иск против ответника по делото да бъде признато за установено че процесния договор, сключен на 17.08.2016г., за концесия на язовир Малуча е прекратен, считано от 26.04.2023г. и към момента между страните не съществува правоотношение възникнало от него.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционния съд приел, че предявеният иск за признаване за установено, че между страните не съществува правоотношение, възникнало от сключен на 17.08.2016г. договор за концесия върху недвижим имот - язовир „Малуча”, е оценяем, тъй като се касае до имуществени права концесионерът има право да ползва имота, а концедентът да получи уговореното концесионно възнаграждение. Размерът на цената на иска за съществуване на договор се определя от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - от данъчната оценка на имота, а ако няма такава - от пазарната цена на вещното право (чл.69, ал.1, т.4 ГПК). В случая договорът няма за свой предмет вещни права върху недвижими имоти, а само облигационни такива, поради което съдът приел, че стойността му следва да се определи от сумата на дължимото концесионно възнаграждение за срока на договора, или цената на иска е 330500лв. (20 x 16525лв.), която надхвърля 25000лв., което обуславяло родова подсъдност на спора по предявения иск на окръжен съд, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК.

Въззивният съд не споделя доводите на първоинстанционния съд.

Между същите страни, във връзка с процесния договор за концесия е водено гр.д.

№1059/2023г. на РС Габрово, с предмет да бъде признато за установено, че договора за концесия е прекратен, считано от 08.03.2023г.

Производството по гр.д.№1059/2023г. на РС Габрово е прекратено и исковата молба е върната, с Определение №864/13.07.2023г. Същото е потвърдено с Определение №640/30.10.2023г. по в.ч.гр.д.№378/2023г. на ОС Габрово. С Определение №1169/09.05.2024г. по ч.к.т.д.№539/2024г. на Іт.о. на ВКС частната касационна жалба на ищеца е оставена без разглеждане.

В мотивите на Определение №1169/09.05.2024г. по ч.к.т.д.№539/2024г. на Іт.о. на ВКС е посочено, че макар и да не е посочена изрично от ищеца, цената на иска възлиза на 16525лв., с оглед размера на годишното концесионно възнаграждение по чл.17 от процесния договор (чл.69, ал.1, т.5 ГПК).

Въззивният съд изцяло възприема доводите на ВКС относно цената на иска по аналогичен иск относно процесния договор, поради което постановеното от районния съд определение, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на ОС Габрово се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираното от първоинстанционния съд Определение № 410 от 25.06.2014 г. по ч. пр. д. № 1225/2014 г. на ВКС,II т.о. касае друга хипотеза, при която концесионния договор е обхващал различни поети от концесионера задължения и в частност извършване на строителство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1052/17.07.2024г. постановено по гр.д. №1074/2024г. по описа на РС Габрово.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3