Решение № 16146 от 08.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8381/2023
- Вид
- Решение № 16146
- Подписан
- 08.10.2023
- Състав
- АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, изр. 1, пр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 16146 гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110108381 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Застрахователна компания „У“ АД, ЕИК ********, искова молба, насочена против ЗД „Б.И.“, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 5 052,90 лв. – регресно вземане за изплатено обезщетение за нанесени имуществени вреди на л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № Х****КВ, с включени 15,00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба – 16.02.2023 г. до окончателно изплащане и сумата от 258,01 лв. – мораторна лихва върху претендираното регресно вземане за периода от 25.08.2022 г. /дата, на която е изтекъл едномесечният срок за доброволно плащане по регресна покана, отправена до ответното дружество/ до 15.02.2023 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 22.05.2022 г. около 12:00 ч. в гр. Хасково, на кръстовището на /АДРЕС/ е настъпило ПТП, при което л.а. „Мерцедес А-160“, с рег. № Х****ВТ, управляван от Е. Х. и собственост на същата, ударил л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № Х****КВ, управляван от М Д. Д. и собственост на същия, като му причинил материални щети. За описаното бил съставен протокол за ПТП № 1752599 от 22.05.2022 г., от който се установявало, че водачът на л.а. „Мерцедес А-160“, с рег. № Х****ВТ, не е спазил пътен знак Б1 „пропусни движещите се по пътя с предимство“ и ударил движещия се по пътя с предимство л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № Х****КВ. Вследствие на удара л.а.
„Мерцедес А-160“, с рег. № Х****ВТ се ударил в бетонен стълб и бордюр, а л.а.
„Шкода Октавия“, с рег. № Х****КВ, се ударил в паркиран автомобил. Ищецът поддържа, че водачът на л.а. „Мерцедес А-160“, с рег. № Х****ВТ, не е спазил разпоредбите на чл. 47 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Сочи, че по отношение на виновния водач е взето административно отношение за нарушение на основание чл. 6, ал. 1 ЗДвП. Поддържа, че л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № Х****КВ е застрахован при него 1 по застрахователен договор „Каско на МПС“, клауза А – пълно Каско с полица № 22004110018 и срок на действие от 08.04.2022г. до 07.04.2023 г. Излага, че вследствие на ПТП на л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № Х****КВ, са нанесени имуществени вреди, както и че при ищцовото дружество е образувана щета № 22110040002, извършен оглед и направен опис на щетите. Сочи, че е констатирано наличие на тотална щета, както и определено застрахователно обезщетение в размер на 7 547,90 лева. Поддържа, че от страна на застрахования е представено удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС, поради настъпила тотална щета. Твърди, че запазените части на автомобила са пуснати за продажба и най-високата получена оферта възлизала на сумата от 2 510 лева, като на 23.06.2022 г., останките били продадени на „А.Г.3“ ООД.
Сочи, че към дата на ПТП, л.а. „Мерцедес А-160“, с рег. № Х****ВТ е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Излага, че до ответника е изпратена и регресна покана, получена от същия на 27.07.2022 г., като до момента въпреки това, претендираната сума не била възстановена. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Мерцедес А-160“, с рег. № Х****ВТ. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“. Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на елементите от фактическия състав на деликта. Оспорва вина за процесното ПТП да има водачът на застрахования при него автомобил. Релевира възражение за съпричиняване и излага, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл за настъпването на вредите, т.к. е навлязъл в регулирано кръстовище с несъобразена скорост и е създал предпоставки за настъпването на инцидента. Оспорва претенцията и по размер, счита, че същата е силно завишена, като оспорва преди ПТП увреденото МПС да е било в добро състояние и без щети. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество, при установяване на горните обстоятелства е да докаже изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество, във връзка с въведеното възражение за съпричиняване е да установи по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправни действия на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващи се в навлизане в регулирано кръстовище с несъобразена скорост.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че л.а. „Мерцедес А-160“, с рег.
2
№ Х****ВТ, към датата на ПТП-то е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, че ищцовото дружество е изплатило сумата от 7547,90 лева, като застрахователно обезщетение на собственика на лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № Х**** КВ, както и че до ответното дружество е изпратена регресна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, която е получена на 27.07.2022г.
От приложеното по делото копие на Застрахователна полица № 22004110018 /л.6/, се установява, че към датата на настъпване на произшествието лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № Х**** КВ е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско“ със срок на застрахователно покритие 08.04.2022г. – 07.04.2023г.
Не е спорно по делото, че на 22.05.2022г. около 12.00часа в гр. Хасково е настъпило ПТП между лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № Х**** КВ, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Мерцедес А-160“, с рег. № Х****ВТ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като спорен по делото е механизмът на настъпване на произшествието.
Съдът, като съобрази приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведе следния механизъм на произшествието, а именно: на 22.05.2022г., в 11.30часа, в гр. Хасково на кръстовището на/АДРЕС/, Е. Х., управлявайки собствения си лек автомобил „Мерцедес А-160“, с рег. № Х****ВТ не спазва пътен знак „Б1“ /пропусни движещите се с път с предимство/, вследствие на което удря движещия се по път с предимство лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № Х**** КВ, като причинява имуществени щети по същия. Вследствие на удара, лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № Х**** КВ се измества напред и в ляво и се удря в паркирано в близост друго ППС.
Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени доказателства, в частност – уведомително писмо /л.13/, уведомление за щета /л. 14/, опис на щети /л. 15/, опис заключение щета /л. 16/. В унисон с изведения механизъм са и материалите от изисканата и приобщена по делото административно наказателна преписка /л. 80 и сл./, от която се установя, че с Наказателно постановление № 221253-000840/06.07.2022г., на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Мерцедес А-160“, с рег. № Х****ВТ Е. Х. е наложено административно наказание „Глоба“, като липсват данни същото да е обжалвано. В подкрепа на изведения механизъм е и заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирани и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена, което обуславя извода, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Мерцедес А-160“, с рег. № Х****ВТ Е. Х..
При този извод съдът следва да разгледа релевиранoтo от ответника възражение за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в навлизане в регулирано кръстовище с несъобразена скорост.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства по делото, от които да 3 се изведе наличие на противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, респективно възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
От заключението на вещото лице по изготвената САТЕ е видно, че всички щети по лек автомобил „Шкода Октавия“ се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 22.05.2022г. ПТП.
Спорен по делото е и размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.
Съдът намира, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал.
2 КЗ. Съгласно цитираната материалноправна разпоредба тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.
От заключението на вещото лице по изготвената САТЕ се установява, че стойността на процесния лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № Х**** КВ е 7676.00лв., а стойността необходима за възстановяването му по средни пазарни цени е 7784.79лв. Доколкото видно от заключението сумата, необходима за възстановяване на МПС-то е в размер по-висок от стойността на автомобила се обуславя категоричният извод, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Видно от заключението на вещото лице /отговор задача 4/ стойността на обезщетението за уврежданията по застрахования при ищеца лек автомобил, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 5372.00лв.
Съдът като съобрази принципа на диспозитивното начало и като взе предвид, че исковата претенция е предявена за сума в по-малък размер, а именно за сумата от 5052.90 лв., намира, че искът е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение за неоснователност на акцесорната претенция за лихви, поради следните съображения: