Решение № 457 от 18.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Благоевград, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241200500932 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.

№ 3829/14.06.2024 г., подадена от адв. В. К., пълномощник на Сдружение „Съюз на слепите в България“, със съдебен адрес гр. С., ул. „***“ № 78, ет. 2, ап. 7 против Решение № 79/15.04.2024 година, постановено по гр.дело № 348/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

С Решение № 79/15.04.2024 година, постановено по гр.дело № 348/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев съдът е отхвърлил като неоснователен иска на Сдружение „Съюз на Слепите в България“, ЕИК 000703155, гр.С., ул.“***“ № 172, представлявано от Председателя В. Т.Д., против Община Гоце Делчев и против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община Гоце Делчев, че „Съюз на Слепите в България“ е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на процесния недвижим имот, съставляващ по действащите кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № 18- 71/02.10.2009 г. Изпълнителния директор на АГКК Поземлен имот с идентификатор *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет точка петстотин и едно точка пет хиляди и деветдесет и четири/, с адрес на имота: гр. Гоце Делчев, ул. „***“, с площ от 2 405 кв.м., трайно предназначение на територията:

1

Урбанизирана, Начин на трайно ползване: За друг вид производствена дейност, складов обект, ведно с всички подобрения и приращения върху имота.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Жалбоподателят сочи, че предмет на производството е претенция на ищцовото сдружение да същото бъде признато за собственик спрямо Република България и Община Гоце Делчев на процесния недвижим имот, съставляващ по действащите кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № 18-71/02.10.2009 г. Изпълнителния директор на АГКК Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Гоце Делчев, ул. ***, с площ от 2 405 кв.м.

Твърди се, че е установено по делото, че е налице идентичност на процесния имот с неговото отразяване в Акт за държавна собственост №1223/28.10.1981 г., както и последващите му статут и отразяване в регулационни и кадастрални планове. Твърди се, че с посочения АДС имотът е бил предоставен на през 1981 г. на предприятието на ССБ /Съюз на слепите в България/ -ПП „Успех“.

Твърди се в жалбата, че изводите на районния съд относно липсата на две от предпоставките за уважаване на иска - а именно да бъде установено съответното правоприемство между ССБ ПП Успех и ищеца, както и да бъде установено наличие на всички елементи от необходимото владение са неправилни и не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Жалбоподателят сочи, че изцяло необсъдени са останали приложените в тази връзка доказателства с исковата молба.

Твърди се, че с Решение на Централен съвет на ССБ от 29.04.1992 г., стопанската дейност на Съюза се преобразува и отделя в еднолично дъщерно дружество - „Успех ССБ“ ЕООД. Наименованието на същото е по-късно променено на „Успех ССБ холдинг“ ЕООД /съгл. приложеното Решение № 13/04.11.2005 г. по ф.д. 14616/1992 г./, а впоследствие и на „Успех филтър ССБ“ по силата на решение на едноличния собственик на капитала - ССБ, взето с Протокол № 3/19.03.2018 г. Твърди се, че обстоятелството, че се касае за единствено за структурни преобразувания, които обаче все така стоят в системата на ССБ и то като техен едноличен собственик, е проследимо не само от събраните свидетелски показания, но може да бъде прието и като общоизвествен факт, на базата на пълния достъп до тази информация, отразен в публичния Търговски регистър при Агенция по вписвания.

Твърди се в жалбата, че извод за правоприемство може да се направи и на основание представения констативен нотариален акт от 2007 година.

В жалбата се сочи, че обстоятелството на правоприемството в известен смисъл се явява и неотносимо от гледна точка на твърдението, че жалбоподателят упражнява владението си в релевантния за придобивната давност срок след 01.06.1996 г. Твърди се, че от тогава насам не е имало промяна в правения статус на субекта съгласно действащото съвременно законодателство и същият е проследим изцяло отново чрез публичния Търговски регистър, 2 като е установима и връзката му с „Успех Филтър ССБ“ ЕООД.

Твърди се в жалбата, че ССБ е бил дългогодишен наемодател на терена, като се твърди, че няма пречка владението да се упражнява освен лично, но и чрез друго лице, чиято позиция е единствено на държател, действащ обаче несъмнено от името на действителния владелец.

Поддържа се в жалбата, че собствеността е придобита на основание давностно владение като се сочи, че през годините именно жалбоподателят се е представял като собственик на имота, като е декларирал същия по реда на ЗМДТ, като е демонстрирал пред общинската администрация собственическите си права. Твърди се, че владението е установено след 1992 година и се твърди упражняваната фактическа власт да е с намерението за своене, именно в хипотезата на чл. 69 ЗС, чиято презумпция се твърди, че н е била оборена. Твърди се, че никоя от въззиваемите ответници не е въвел твърдение за наличие на каквато и да е проявна форма на защита на собствеността, в случай, че приема същата за своя. Твърди се, че отвентиците въззиваеми са се дезинтересирали и се твърди, че няма данни владението на жалбоподателя да е било смущавано или прекъсвано в който и да е период след 01.06.1996 година.

Твърди се в жалбата, че е неправилен анализа сторен от районния съд относно възможните срокове на упражнявано владение.

Твърди се с въззивната жалба, че в случая не са доказани предпоставките на § 42 от ПЗР на ЗОС, а именно наличие на хипотезата тази норма, отреждането на процесния терен да бъде жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината. Твърди се, че не е доказано в полза на общината валидно възникнало право на собственост, противопоставимо на жалбоподателя, тъй като автоматичното действие на нормата се проявява единствено ако съществуват условията за нейното п***гане.

С оглед на горното се иска от съда да отмени Решение № 79/15.04.2024 година, постановено по гр.дело № 348/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, като се претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Община Гоце Делчев. С отговора на въззивната жалба се сочи, че оплакванията са неоснователни. Твърди се, че не е спорно между страните, че процесният имот е бил одържавен през 1981 година, когато е актуван като държавен такъв с АДС № 1223/28.10.1981 година. Сочи се, че този имот е бил предоставен за ползване на ССБГТП „Успех“ град Гоце Делчев. Твърди се, че това предприятие не е сред тези, които са били клонове на „Успех - ССБ“ ЕООД, като се сочи приложения по делото препис от Решение на ЦС на ССБ от 29.04.1992 година. Твърди се с отговора на въззивната жалба, че по делото по никакъв начин не е установено кога и на какво основание спорният имот е преминал под фактическата власт на ищцовото сдружение.

С оглед на изложеното в отговора на въззивната жалба въззиваемия Община Гоце Делчев иска от съда да потвърди обжалвания съдебен акт и присъди разноски в полза на 3 въззиваемия.

Не е депозиран отговор на въззивната жалба и от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в съдебно заседание пред въззивния съд се поддържа искането за прекратяване на производството срещу държавата като недопустимо поради липса на правен интерес, като се прави искане за присъждане на разноски в полза на този въззиваем.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна и обосновава следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в една част, а в друга следва да се обезсили като постановено по непредявен иск.

Пред районния съд е бил предявен иск с искова молба с вх.№ 2037/21.4.2023 година с искане – „…предвид изтекла в полза на Сдружението придобивна давност и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, моля същото да бъде признато за собственик спрямо Република България и Община Гоце Делчев на процесния недвижим имот, съставляващ по действащите кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № 18- 71/02.10.2009 г. Изпълнителния директор на АГКК Поземлен имот с идентификатор *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет точка петстотин и едно точка пет хиляди и деветдесет и четири/, с адрес на имота: гр. Гоце Делчев, ул. ***, с площ от 2 405 кв.м. Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: За друг вид производствена дейност, складов обект, ведно с всички подобрения и приращения върху имота.“.

По аргумент от разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК ищецът следва в исковата молба да изложи всички обстоятелства, на които основава иска си и съответно на заявените за посочи конкретно искане, по което съдът да се произнесе.

По реда на чл.129, ал.4 от ГПК с Определение № 482/16.4.2025 година, въззивният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на въззивника ищец да конкретизира претенцията си в частта относно „ведно с всички подобрения и приращения върху имота“.

В отговор на указанията дадени от въззивния съд по делото е постъпила молба с вх.№ 7616/15.5.2025 година, с която е заявено, че не се поддържа претенцията за подобрения и приращения в процесния имот. В проведеното съдебно заседание пред окръжния съд на 24.6.2025 година, процесуалния представител на въззиваемия ищец е посочил и конкретизирал, че такъв иск за собственост относно „всички подобрения и приращения 4 върху имота“ не е бил предявен.

С оглед на горното се следва обжалваното решение да се обезсили в частта по непредявения иск – така по аргумент от разпоредбата на чл. 6 от ГПК.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на ППВС № 1/ 85 г. съдът дължи произнА.не и защита в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца. Когато съдът е разгледал иска на непредявеното основание или се е произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо.

Разрешението е възпроизведено и в ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивната инстанция, като съд по съществото на възникналия правен спор, който без да повтаря дейността на първата инстанция я продължава, е длъжен да определи предмета на делото само въз основа на въведените с исковата молба обстоятелства и заявен петитум.

Когато в нарушение на диспозитивното начало, въззивният съд се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала решението му, като произнесено по иск на непредявено основание е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съгласно т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС като недопустимо и подлежащо на обезсилване следва да се преценява и решението на въззивния съд, постановено по нередовна искова молба, когато дефектът, обусловил нередовността се отнА. до съществото на делото и е неотстраним пред касационната инстанция.