Решение № 93 от 27.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Пловдив, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20225300502621 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. И. Г. ЕГН ********** от гр.***, чрез пълномощника адв.М. Г. от АК *** срещу решение № 1557/11.05.2022г. по гр.д. № 2682/2021г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени исковете на С. И. Г., ЕГН ********** от ***, да се признае за установено по отношение на А. Х. Ч., ЕГН **********, от от ***, че дължи на ищеца сумите от 5000 лева, платена авансово част от цена на движими вещи по договор от дата 05.02.2020г., и 500 лева, платено капаро за покупко - продажба на л. а.

„Форд“ с държавен контролен номер ***, за които суми е издадена заповед за плащане № 260286/23.09.2020г по частното гр. дело № 11964/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр.с., като неоснователни.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че не става ясно от мотивите на съда, защо искът е приет за неоснователен.

Сочи се, че от показанията на разпитания свидетел твърденията на ищеца се потвърждават изцяло. Безспорно е доказано по делото, че договорът е 1 развален, а платените от ищеца суми са заплатени и не са върнати. Сочи се, че съгласно ППВС № 1 от 28.05.1979г. казусът попада в третата хипотеза на чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че дори да се приеме, че е извършено плащане без основание, това би променило единствено правната квалификация, но не засяга основателността на претенцията. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски по делото.

Изпратен е с писмо от Районен съд - Пловдив отговор на въззивната жалба от А. Ч., с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя С. Г., че не става ясно от мотивите на съда, защо искът е приет за неоснователен. Мотивите на РС Пловдив са ясни и конкретни, не съществува никаква яснота относно причините, поради които искът е отхвърлен от съда.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя С. Г., че б езспорно е доказано по делото, че договорът е развален, а платените от ищеца суми са заплатени и не са върнати. РС Пловдив обосновано приема, че в приемо – предавателния протокол няма данни продавача да е уведомен за забелязани недостатъци на вещите, а към датата на поканата, послужила за разваляне на договора от 04.05.2020г, са изтекли повече от три месеца, откакто купувачът е бил във владение на вещите. РС Пловдив правилно приема, че обикновено необходимото за преглеждане на вещите време е изтекло. Ето защо правилни са изводите на ПРС, че не са били налице предпоставките, при които за ищеца възниква право да развали договора, и той не е развален. На отделно основание и правилно РС Пловдив приема, че по делото отсъстват 2 доказателства или данни ищеца да е платил сумата от 5000 лева по същия.

Плащането е договорено да стане по банков път, като доказателства за такава транзакция няма. При това правилен е извода на РС Пловдив, че само заради това, не е налице и имущественото разместване като елемент на състава на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.55 от ЗЗД и този иска следва да бъде отхвърлен.

РС Пловдив обосновано също така приема, че в „ разписка за капаро“, от 08.02.2020г., между А. Ч., като „*** и *** на „А. -2019„ ЕООД, ЕИК 205704708“ от една страна, като продавач, и от друга – ищеца, но като „*** и *** на „С. Дрифт„ ЕООД, ЕИК 205901659“ е предадено капаро от 500 лева за продажба на лекотоварен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“, страните не са договаряли в качеството им на физически лица, а между представляваните от тях юридически лица - търговски дружества. При което напълно правилен е извода на съда, че легитимирани като кредитор или длъжник по това правоотношение са други лица а не ищеца и ответника по това дело.

При това положение в казуса не е приложимо ППВС № 1 от 28.05.1979г. и казусът не попада в никоя от хипотезите на чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив не страда от пороците описани във въззивната жалба и следва да се потвърди от настоящия съд.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК основателна е претенцията на въззиваемия А. Ч. за присъждане на разноските по настоящото въззивно дело, които са в размер на 900 лв. за платен адвокатски хонорар /л.43/.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1557/11.05.2022г. по гр.д. № 2682/2021г. по описа на РС Пловдив.

ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН **********, от ***, да запплати на А. Х. Ч., ЕГН **********, от ***, сумата от 900 лева разноски по делото за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4