Решение № 2608 от 26.04.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София 26.04.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІI-б

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 15371 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ, предявени от М.Р.А. срещу „М.С.“ АД: за заплащане на сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие, както и на сумата от 7 000 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2016 г.

Ищецът твърди, че работил по трудово правоотношение с ответника, като заемал длъжността „разработчик софтуер (програмист)“, като към 20.02.2016 г. бил зачислен да работи по следните проекти: КАТ/ПГО, КАТ/ПТП, КАТ/АНД, по два часа на ден общо за трите проекта, на позиция „ръководител екип“ (по-висока и отговорна длъжност от тази по трудовия му договор, което не било отразено в допълнително споразумение към договора), както и по проект ВИНГ, по шест часа на ден, на позиция „Scrum Master“. А. хронологично отразява контактите си с различни служители от „М.С.“ АД, заемащи ръководни длъжности, и опитите му да ги информира за трудови нарушения и лоши практики във връзка с проекта ВИНГ; за това, че изпълнява трудови дейности, различни от трудовия му договор, както и за желанието му да напусне дружеството. Заявява, че на 21.02.2016 г. оставил лаптопа и картата си за достъп на работното място в офиса на ответника. На 4.04.2016 г. чрез нотариус му била връчена заповед за дисциплинарно наказание и уволнение. Предвид изложеното, М.А. моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на една брутна заплата на основание чл.221, ал.1 от КТ, както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 20 дни неползван годишен отпуск за 2016 г.

С отговора на исковата молба ответникът „М.С.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не е налице основание за претендиране на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, като заявява, че е заплатил в срок дължимото на ищеца трудово възнаграждение за м. януари и м. февруари. В тази връзка твърди, че А. от 22.02.2016 г. спрял да се явява на работа и впоследствие бил дисциплинарно уволнен.

По делото СРС е приел за съвместно разглеждане предявен от „М.С.“ АД срещу М.Р.А. насрещен иск с правно основание по чл.221, ал.2 от КТ, за заплащане на сумата от 10 448.58 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.220, ал.1 от