Решение № 50 от 12.04.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Харманли, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630100937 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от Д. М. Г. - Тиме с ЕГН ********** от гр. Харманли обл.Хасково ул..., чрез адв. С. М. от АК-Хасково против О. ЕИК..., гр.Харманли, пл. ... №1 с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата притежава правото на собственост върху лозе от около 0,500 - половин декар находящо се в местността „Г” землището на гр.Харманли, който в момента имот се индивидуализирал като Поземлен имот *** находящ се в местността „Г” землището на гр. Харманли област Хасково незастроен с площ от 653 кв.м. по КККР на гр.Харманли одобрени със заповед № Р Д-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр.София с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих съгласно 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 131.500, при съседи: *** 19, ***, 7718126.1 18 *** 13 и 77181.26.ll 1. Имотът й бил оставен по наследство от нейната майка Т.К Г. б.ж. на гр.Харманли починала на 06.08.2004г. Докато била жива и здрава и майка й е могла да го обработва и го е правила, но в последствие след като остаряла и се разболяла по нейна изрична воля го оставила единствено и само на нея в собственост макар, че има брат ВМГ б.ж. на гр. Харманли починал на 01.03.2023г. нейния племенник МВГ от гр.Благоевград никога не са й оспорвали собствеността върху този имот и дори племенника й и подписал декларация с нотариална заверка на подписа рег.№3290/11.04.2023г. на Нотариус №415 КМ с район на действие РС — Благоевград, че няма претенции към имота. В момента ищцата живеела в Германия и там била омъжена, но винаги го владеела и обработвала имота през летните месеци когато си идвала в България като неин собствен и към настоящия момент всяка година си идвала в България и си наглеждала имота. От тогава до сега го придобила по давностно владение, тъй като били изминали повече от 15 години.

Поради незнание ищцата и нейната майка приживе не предявили претенциите си пред О. и не били заявили за възстановяване собствеността върху имота. Имотът не бил заявен и от другиго. Повече от 15 години недвижимият имот бил владян от нея със съзнанието за своене на същия, преди това и майка й Т.К Г. го владяла явно и необезпокоявано със ясното 1 съзнание, че е собственик. От момента на придобиването му до сега единствено ищцата упражнявала владение върху имота, ползвала го и го стопанисвала и към настоящия момент.

Правният си интерес от предявяването на иска ищцата извежда от обстоятелството, че ответникът бил вписан като собственик на процесния недвижим имот в КК и КР на гр.Харманли.

Ищцата твърди, че през тази година, не могла да се снабди с нотариален акт на имота и установила, че по силата на закона, а именно, по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, към настоящия момент е записан като собственост на общината. Този факт, пораждал за нея правния интерес от образуване на настоящото дело. От момента на придобиване от майка и през 1971 г., до настоящия момент, ищцата владеела явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато имота. Никога не са го заявявали за възстановяване, тъй като не им била отнемана нито юридическата, нито фактическата власт върху имота от момента на придобиването.

Ищцата счита, че имота никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важала забраната по чл.86, ал.1 от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ/заличаващ изтеклия до 22.11.1997 г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната по чл. 113 от ЗСПЗЗ. А и не следвало спрямо него, да се прилага разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът, не бил включен в ТКЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на О. с адрес град Харманли пл. „..."№1 с Б ..., че ищцата е собственик по силата на давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот *** находящ се в местността „Г” землището на гр. Харманли област Хасково незастроен с площ от 653 кв.м. по КККР на гр.Харманли одобрени със заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК гр.София с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 131.500 при съседи: ***, ***, ***, *** и ***.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото Община Харманли.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. М. от АК – Хасково, който поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства.

Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, се представлява от юрисконсулти Георги Христов и Елена Иванова, които молят да се отхвърли исковата претенция, като считат същата за недоказана при условията на пълно и главно доказване.

Претендират разноски в минимален размер.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна 2 следното:

Видно от представената скица на поземлен имот №15-948648-01.09.2023г., на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от АГКК Хасково е записан като собственост на ответника О..

От Удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение №2 от ЗМДТ, издадено на Д. М. Г е посочен вид на имота „за земеделски труд“ и отдих /ниви с идентификатор ***, категория VIII с данъчна оценка 30.85лева.

От Удостоверение за наследници с изх.№618/10.08.2023г. се установява, че М.В.Г с ЕГН **********, починал на 02.08.1981г., е оставил за наследници Т.К Г. – съпруга /починала/, Д. М. Г. –дъщеря, ВМГ – син/починала/ и М.В.Г -внук.

От декларация нотариално заверена от КМ – нотариус в РС Благоевград, рег.

№415 на НК е видно, че М.В.Г декларира, че няма претенции към владението на Д. Г. - Тиме върху поземлен недвижим имот ***, находящ се в гр.Харманли, с пл.653кв.м, в местност „Г“.

Съгласно заключението на вещото лице в исковата молба имота е описан така, както е нанесен в кадастралната карта на гр.Харманли. Налице е пълна идентичност между имот с номер 131.500 по предходен план и имот с идентификатор *** по кадастрална карта.

Също така в заключението на вещото лице се посочва, че местността "Г" се намира в землището на гр. Харманли извън строителните граници на населеното място, като до месец юли 2003 г. за тази местност не е имало изработени планове, карти, схеми или друга картна информация. След изготвянето на картата на възстановената собственост на землище гр. Харманли не са били нанесени отделните имоти в местност „Г“, а със заповед № РД-11-214 от 28.07.2003 г. на Областния управител на област Хасково са били одобрени План на новообразуваните имоти (ПНИ) и регистър на новообразуваните имоти (разписен лист) на местности "„Г“, „Айкъра баир“ и „Ташла йолу“ и процесният имот е бил нанесен в регистъра към ПНИ на местност „Г“ с ПИ с номер ***, площ 653кв.м, вид територия – селскостопански фонд, начин на трайно ползване – лоза нетересирани, категория – осма, като собственик била вписана „О.“.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява също, че имота не е включван в кооперативни блокове, няма проведени реституционни процедури за него, не е отнеман, не е бил заявяван за възстановяване, не е бил одържавяван, отчуждаван и възстановяван. Вещото лице е отразило също, че процесния имот е нанесен на кадастралната карта на град Харманли, одобрена със Заповед № РД-18-9 / 23.03.2006 г., както следва: ПИ с идентификатор ***, площ 653кв.м, без промяна на местоположението и конфигурацията, с трайно предназначение на територията — земеделска, начин на трайно ползване — за земеделски труд и отдих съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, категория на земята — 8, номер по предходен план 131.500, за собственик е вписана О.. Вещото лице при огледа на място установил, че имотът граничи с общински път град Харманли - град Маджарово. Същият не е ограден с трайни или нетрайни огради. В процесния имот на място съществували много добре поддържани, в много добро състояние лозови насаждения ( лозе ), закрепени на телена мрежа поставена на бетонови колове.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Петко ТЕ.

Петков се установява, че познава ищцата Д. Г. от негов колега с когото тя била близка.

Знаел, че ищцата има лозе по пътя за с. Иваново, местността не знаел, но знаел къде точно е лозето и обяснява, че се намирало до първата вила по пътя за с. Иваново, на няколко метра от табелата за гр. Харманли. Ищцата си идвала два пъти в годината от Германия и по принцип тя се грижела за лозето и момчето, което й бил приятел го наглеждал и помагал.

Лозето било придобито наследствено от майка й Т Г., Д. имала и брат, когото много добре 3 познавал и от него знаел, че лозето е оставено на Д.. Не знаел като площ колко е голямо лозето, но знаел, че е наследствено и е оставено на Д.. Брат й бай Веско Г бил диригент, който също бил в Германия, но миналата година починал и не знаел дали има наследници.

Момчето, което му бил колега се грижел основно за бай Веско, а Д. била в чужбина отдавна и омъжена за германец. Твърди, че от около 25 години това момче - Янко Калинов, като идват –той се грижел, като отивал и ги вземал от аерогарата, идвали без кола, карал ги където трябва, а когато идвали напролет, ходели на лозето, гледали, свикнали били така.

Лозето се работело, с насажденията си. Това момче се занимавало с насажденията, тъй като те били възрастни. Д. идвала със съпруга си, за месец два, напролет и наесен. Имали къща в гр. Харманли на ул. „Братя Миладинови“ в която отсядали.

От разпита на свидетеля А.П.П се установява, че познава ищцата Д., която имала имот от долния край на неговата вила, който било лозе, което се обработвало от близък на ищцата - Янко. Посочва, че лозето най – напред е било на майка й баба Т и после го оставила на Д., която живеела в Германия, но си идвала лятно време, виждал я да идва и бере гроздето. Лозето се намирало малко след табелата на Харманли по пътя за с. Иваново, вляво, до асфалта. Познавал и брат й, който починал. Не бил чувал някой да има претенции към това място, там всички места били изоставени наоколо. Свидетелят живеел на вилата от десетина години постоянно там, по-рано ходил само да работи там. Д. си идвала около септември месец с мъжа си - германец.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни, житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите пресъздават личните си и преки впечатления.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.