Решение № 3427 от 24.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3427 гр. Пловдив, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330103639 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от *** Л. Д., чрез пълномощник юрисконсулт В.Ц., е предявил против Е. Д. П., ЕГН: **********, от ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 17695/ 2021 г. на ПРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9509/ 09.11.2021 г., парични суми, както следва: сумата от 4 494, 23 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS- ***/ 13.03.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД, ЕИК: 202513690, прехвърлен на ищеца с договор за цесия от 22.04.2020 г., сумата от 860, 35 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2019 г.- 20.05.2021 г. и сумата от 271, 27 лева- лихва за забава за периода 21.10.2019 г.- 10.09.2021 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 09.11.2021 г., до окончателното плащане.

В исковата молба е посочено, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД, ЕИК: 202513690, бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS- ***/ 13.03.2019 г., по силата на който на лицето се предоставила сумата от 5 000 лева, като наред с това се сключила и застраховка на кредита. Предвидена била и 1 такса ангажимент в размер на 175 лева за фиксиран лихвен процент- 16, 66 %. Кредитът следвало да се изплати на 36 месечни вноски, но ответникът не изпълнил изцяло задълженията си, а направил само частични плащания, като за забавата дължал и мораторна лихва. Вземането по кредита било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 22.04.2020 г., като длъжникът бил лично уведомен за това. Длъжникът изпаднал в забава още на 20.10.2019 г., поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем според чл. 5 от договора, за което обстоятелство длъжникът бил също писмено уведомен. За събиране на вземането се образувало заповедно производство, но длъжникът възразил против издадената заповед и затова се предявявал настоящият установителен иск. Моли за уважаване на иска, претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че липсвало уведомление за предсрочната изискуемост на кредита. Освен това се посочва, че договорът за кредит бил недействителен на няколко основания: първо- шрифтът бил по- малък от законовия минимум от 12; второ- не бил посочен общият размер на кредита; трето- нямало информация как се изчислява лихвеният процент; четвърто- ГПР не отговарял на реалния и пето- клаузата за застрахователна премия била неравноправна. Клаузите в договора не били индивидуално уговорени и потребителят не можел да влияе върху тях. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора и представя писмено становище.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 9509/ 09.11.2021 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 17695/ 2021 г. на ПРС, XIII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4 494, 23 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS- ***/ 13.03.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД, ЕИК: 202513690, прехвърлен на ищеца с договор за цесия от 22.04.2020 г., сумата от 860, 35 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2019 г.- 20.05.2021 г. и сумата от 271, 27 лева- лихва за забава за периода 21.10.2019 г.- 10.09.2021 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 09.11.2021 г., до окончателното плащане, както и разноските по делото в общ размер на 165, 09 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски паричен кредит № PLUS- ***/ 13.03.2019 г., г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД, ЕИК:

202513690, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 5 000 лева, при следните условия:

2 застрахователна премия- 1 008 лева, такса ангажимент- 175 лева, 36 броя месечни вноски, всяка от по 206, 01 лева, ГПР- 20, 98 % и ГЛП- 16, 66 %.

Към договора са представени условията по кредита, съгласие за обработка на лични данни, застрахователен сертификат, общи условия на застраховката, декларация, преддоговорна информация, както и платежно нареждане за преведена по банкова сметка на кредитополучателя сума в размер на 4 825 лева.

С рамков договор за цесия от 22.04.2020 г. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД е прехвърлил вземането по процесния кредит на ищеца, като са приложени приложение към цесията, пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори под номер ***.

Представено е още уведомително писмо за цесията до длъжника, ведно с обратна разписка за връчването му на длъжника.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че ответникът е получил по кредита сумата от 4 825 лева от отпуснатия кредит от 5 000 лева, поради намаляването й със такса ангажимент от 175 лева. По кредита били върнати общо 1 260 лева, като падежът на първата частично неплатена вноска била на 20.09.2019 г., а на първата изцяло неплатена вноска- 20.10.2019 г. Остатъчното задължение по договора за главница било в размер на 4 438, 23 лева, а за договорна лихва- 989, 13 лева.

Изчислен е и размерът на лихвата за забава- общо 286, 01 лева за периода 21.10.2019 г.10.09.2021 г., при изключване на периода на извънредното положение 13.03.2020 г.13.07.2020 г.

По делото е прието и заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице е посочило след съответни изследвания, че договорът за кредит е написан със серифен шрифт- serif font, подобен на семейство шрифтове Garamong с големина 11, 55- 11, 6 пункта.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил опредЕ. парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема.

Вземането по този кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 26 от договора, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника.

Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното.

Както вече се посочи, в договора за кредит изрично е предвидена възможността финансовата институция да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не 3 съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици. Уведомлението е получено от лицето, видно от обратната разписка, а отделно от това, още с връчването на заповедта за изпълнение, а в последствие и на исковата молба с приложенията й, за което е безспорно, че същите са получени от длъжника, който е подал възражение, той се счита за уведомен за прехвърленото вземане, доколкото вече се явява известéн, че има нов кредитор. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

Както вече се посочи, няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, вземането по който е прехвърлено с цесия на ищеца.

Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

4

На първо място, според нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК размерът на шрифта от текстовата част на договора трябва да е минимум 12 пункта. Разпоредбата е в сила от 23.07.2014 г., а договорът за кредит е сключен на 13.03.2019 г., поради което нормата е валидна за него. В настоящия случай от приетата СТЕ обаче се установява, че шрифтът тук е 11, 55- 11, 6 пункта, поради което не е спазено основно императивно изискване на закона. Същото е санкционирано с най- тежката последица- недействителност на правоотношението по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Без значение е обстоятелството дали договорът е читаем или не, защото законът въвежда изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване.