Определение № 803 от 16.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. Велико Търново, 11.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500616 по описа за 2024 година

С Решение № 485/28.08.2024 г. по гр. д. № 363/2023 г. Великотърновският окръжен съд осъдил „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД - гр. София, да заплати на В. А. Д. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в следствие смъртта на М. Й. Д., настъпилата на 19.10.2022 г., поради причинената тежка телесна повреда като пострадала при ПТП от 21.11.2019 г., за което е виновен Н. Г. Г., управлявал л. а. Шкода Фабия рег. № ЕН 73****, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.05.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърлил предявения иск в останалата му част - до пълния предявен размер от 150 000 лв. - за разликата от 50 000 лв.

Осъдил „ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Г. Б. сумата от 6 840 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС в размер на 1 140 лв., определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Осъдил В. А. Д. да заплати на „ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 236.67 лв. направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва върху нея и в частта, с която е отхвърлен иска за законна лихва върху присъденото обезщетение от 100 000 лв. за периода от 14.02.2023 г. до 04.05.2023 г., е подадена от ищеца В. А. Д. чрез пълномощника адв. Г. Х.. Счита, че съдът неправилно е приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на търпените от ищеца неимуществени вреди вследствие от 1 смъртта на майка му. Обезщетението не е съобразено с икономическата обстановка към датата на вредоносното събитие и с константно присъжданите нива на обезщетения при сходни казуси. Законната лихва е присъдена в противоречие с чл. 429 от КЗ. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на още 50 000 лв., ведно със съответната законна лихва и законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 14.02.2023 г. – 04.05.2023 г.

Въззивната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и е допустима за разглеждане.

В нея не се правят доказателствени искания.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен до размер на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, е подадена от ответника „ЗК „Лев Инс“ АД чрез пълномощника юрисконсулт К. И.. Счита решението в тази част за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и с относимата към правния спор тълкувателна практика, и като необосновано, тъй като мотивите не кореспондират с доказаните по делото релевантни факти. Неправилен е изводът на съда, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи на ищеца, независимо, че такова е изплатено на пострадалата. Правото на обезвреда на вредите, настъпили от деликта е реализирано, то е погасено и не може да възникне в патримониума на трети лица, които черпят права за обезвреда от същия юридически факт. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковата претенция, ведно с акцесорния иск, като присъди разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и е допустима за разглеждане.

В нея не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от В. А.

Д. чрез адв. Г. Х.. Счита я за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Претенцията е за обезщетяване вредите на ищеца лично вследствие от смъртта на неговата майка, а полученото от нея обезщетение е за вредите, която тя е претърпяла.

Въззивният съд счита, че в първоинстанционното решение е допусната фактическа грешка, която следва да бъде отстранена преди разглеждане на въззивните жалби. Видно от решението, съдът е уважил претенцията за законна лихва, считано от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане, но не е отхвърлил иска за периода от 14.02.2023 г. до 04.05.2023 г. – така както е предявен. Допуснатата грешка е от значение при произнасянето на въззивната инстанция, тъй като с въззивната жалба на ищеца решението се оспорва и в тази част. Предвид това, производството по делото следва да бъде прекратено и делото върнато на първостепенния съд за процедура по чл. 247 от ГПК, след което делото следва да бъде изпратено отново на ВТАС за 2 образуване съобразно правилото на чл. 80, ал. 10 от ПАС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 616/2024 г. по описа на ВТАС.

Връща делото на ВТОС за изпълнение на процедура по чл. 247 от ГПК, след което същото следва да бъде изпратено отново на ВТАС за образуване съгласно чл. 80, ал. 10 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от него да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3