Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4556 от 13.10.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 1337/2025
Вид
Определение № 4556
Подписан
13.10.2025
В сила
13.10.2025
Състав
Илияна Папазова, Майя Русева, Джулиана Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4556 гр. София, 13.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Частно касационно гражданско дело № 20258003101337 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

С определение №.297/4.02.25 по г.д.№.1629/24 на АС София искането на КОНПИ за изменение на постановеното по делото решение №.1136/12.11.24 в частта за разноските е оставено без уважение.

Постъпила е частна жалба от КОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че присъденото възнаграждение в размер на 4000лв. е прекомерно, като се има предвид, че пред въззивната инстанция представителят на ответниците е подал единствено отговор на въззивната жалба и не е извършил почти никакви процесуални действия по делото, които да определят претендираното възнаграждение; оспорва се извода, че сумата се дължи предвид „залога на делото“, тъй като следва да се съобразяват реално извършените действия, а не евентуалните последици за страните в техен ущърб; твърди се и, че в случая минималните размери по Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда съобразно реш. на СЕС от 25.01.24 по дело №.С-438/22.

Ответните страни Д. Е. П. и Х. Ц. М. не вземат становище.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция е приела, че се дължи присъденият с първоинстанционното решение размер на платено адвокатско възнаграждение, тъй като КОНПИ не е правила възражение за неговата прекомерност – нито във въззивната си жалба, нито в уточнението на исковата 1 молба, нито в съдебно заседание, където не се е и явил неин представител. Посочил е и, че, отделно от горното, доколкото ответниците са двама, подаден е отговор на въззивната жалба и е взето становище в открито съдебно заседание, като същевременно се отчита и залога за ответниците - дело с предмет техни имуществени права за период на проверката на КОНПИ, адвокатски хонорар от 4000лв. към м.02.2024 не е прекомерен.

Съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност единствено ако възражение в този смисъл е направено от противната страна.

Искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото – по реда и в срока по чл.248 от ГПК. Това искане следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите-чл.80 ГПК /т.11 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК; опр.№.13/ 17.01.13 по г.д.

№.1161/12, ІV ГО, опр.№.205/19.03.14 по ч. т.д.№.723/14, ІІ ТО, и др./. В случая КОНПИ не е направила възражение по чл.78 ал.5 ГПК до приключване на откритото съдебно заседание на САС, в което е даден ход на устните състезания. Срещу платеното от ответниците адвокатско възнаграждение за първи път е възразено с молбата по чл.248 ГПК – т.е. към момент, когато тази възможност вече е била преклудирана. Предвид изложеното правилно и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че не са налице предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на присъдения адвокатски хонорар и съответно за изменение на постановеното от нея решение в този смисъл.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №.297/4.02.25 по г.д.№.1629/24 на АС София Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2