Разпореждане № 56577 от 07.05.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 56577 гр. София, 07.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110100110 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 410 от ГПК.

С разпореждане № 39622 от 28.03.2022 г. е уважено заявлението на И. М. Д., ЕГН **********, с адрес в *****, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против *****, седалище и адрес на управление в ****я, сграда ИВТ, представлявано от управителя на клона **** за сумата от 488,96 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради отмяна на полет W6 4316 (Рим - София) от 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 25 лв.

(двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение и на М. В. И., ЕГН **********, с адрес в ***** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против *****, седалище и адрес на управление в ****я, сграда ИВТ, представлявано от управителя на клона **** за сумата от 488,96 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради отмяна на полет W6 4316 (Рим - София) от 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9239 от 28.03.2023 г.

Разпореждането е връчено на процесуалния представител на заявителите на 13.04.2023 г. На 03.05.2023 г. пълномощникът на И. Д. и М. И. депозира молба с искане за изменение (допълване) на разпореждането и заповедта в частта им за разноски и присъждане на минимален адвокатски хонорар в полза на пълномощника на заявителите по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Съдът намира молба по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:

Искането е депозирано от процесуално легитимирано лице – заявителя в производство, чрез пълномощника му. Молбата е подадена и в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 вр. чл. 413 ал. 1 от ГПК.

1

Съдът намира за неоснователно искането на заявителя за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията и по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съгласно клаузите на договора за правна защита и съдействие (л. 8 и 9 от делото), Адвокатско дружество „Х. и Иванов“ предоставя безплатна адвокатска защита на заявителите на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата т.е. на материално затруднено лице.

Съдът счита, че разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата е неотносима, когато договорът за правна помощ е сключен с адвокатско дружество, какъвто е настоящият случай, тъй като същата предвижда възможността адвокат или адвокат от Европейския съюз да предостави безплатна правна помощ и именно в тяхна полза при уважаване на искането се присъжда възнаграждението. Разпоредбата не предвижда такава възможност за адвокатските дружества и съдружия. Освен това, нито със заявлението, нито с молбата за изменение за разпореждането в частта му за разноските са представени каквито и да било доказателства, че заявителите са материално затруднени лица, което да обуславя възможността за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Предвид тези съображения, решаващият съдебен състав счита за неоснователно искането, мотивирано с разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата респ. молбата за допълване на крайния съдебен акт в частта му за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 248 и чл. 413 ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. М. Х., АК – София, със съдебен адрес в **** за допълване на разпореждане № 39622 от 28.03.2023 г., постановено по частно гражданско дело № 110 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав и осъждане на длъжника *****, седалище и адрес на управление в ****я, сграда ИВТ, представлявано от управителя на клона **** да заплати сумата от 800 лв. (осемстотин лева) – по един адвокатски хонорар в минимален размер (400 лв.) на основание чл. 38 ал. 1 т.2 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата за всеки един от двамата заявители.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на процесуалния представител на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2