Решение № 4788 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4788 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110217497 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Х. Д. А., ЕГН: **********, чрез адв. Ат. П. САК, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 229зз-1566 от 16.11.2023 г., издадена от полицейски орган – И. С. И., на длъжност „полицай“ при ОСПС – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, вр. чл. 21 от ЗООРПСМ на Х. Д. А. е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на законовите изисквания за форма на заповедта и при липса на материалноправни предпоставки за издаването й. Твърди се, че в заповедта не са посочени индивидуализиращи данни на служителя, който я издава – име длъжност и месторабота. Сочи се липса на каквито и да е фактически основания за издаването на заповедта, а също и липса на правни такива, доколкото посочването единствено на чл. 21 от ЗООРПСМ е общо и не дефинира обстоятелства, предопределящи задържане. Освен това се оспорва по същество извършването на противообществена проява по смисъла на чл. 21 от ЗООРПСМ от жалб. А., поради което и се претендира нарушаване на правото на защита на задържаното лице, както и противоречие с целта на закона. Иска се отмяната на атакувания акт, като същевременно се претендират и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. Д. А., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. П. - САК, който поддържа жалбата и моли за 1 отмяна на оспорената заповед за задържане на основанията, изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като се позовава на дългогодишно приятелство с жалбоподателя.

Ответникът по делото – И. С. И., редовно призован, не се явява, представлява се в различните съдебни заседания от юрк. ***, от които юрк.

*** поддържа жалбата, а в хода по същество юрк. *** счита, че издадената заповед е правилна, законосъобразна, издадена от компетентен орган, като е допустимо допълнителни доказателства да се съдържат в други документи.

Намира за безспорно установени предпоставките за задържане на лицето по чл. 72 от ЗМВР. Мори за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От приложената административна преписка се установява, че жалбоподателят Х. Д. А. е бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ - СДВР на 16.11.2023 г. в 21:0 0 часа въз основа на оспорената Заповед за задържане на лице № 229зз-1566 от 16.11.2023 г. В същата е отразено, че издателят е И. С. И., изпълняващ длъжност „полицай“ при ОСПС – гр. София. Като правно основание за задържане на лицето била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, вр. чл. 21 от ЗООРПСМ.

В графата фактически и правни основания за задържане на лицето други обстоятелства не са посочени. При задържането на жалбоподателя са му били разяснени неговите права, видно от подписаната от него декларация за правата на задържаното лице. Извършен му е обиск на 16.11.2023 г. в 22:20 ч. от служител на 05 РУ - СДВР, където бил преместен, като жалбоподателят А. бил освободен на 17.11.2023 г. в 16:15 ч.

Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предвидената от закона писмена форма, като съобразно разпоредбите на чл.

72, ал. 1 от ЗМВР правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР (ако се приеме за издател посоченият в екземпляра от заповедта, съдържащ се в предоставената от ответника административна преписка, полицейски служител).

Същевременно безспорно се установи, че в екземпляра от заповедта, връчен на задържаното лице, липсва вписан издател – имена, длъжност и служба, както и липсват подписи, както на полицейския орган, така и на 2 задържаното лице, а също и на свидетел на отказа или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта (макар да няма такова отразяване).

Липсата на каквито и да е индивидуализиращи данни на полицейския орган, както и негов подпис и такъв на задържаното лице на практика сочат нарушение на чл. 74, ал. 2 и 3 от ЗМВР, като липсват задължителни реквизити на административния акт.Следва да се отбележи, че подписи на полицейския орган и задържаното лице липсват дори и в представения от ответника екземпляр. Това представлява съществено процесуално нарушение, категорично основание за отмяна на атакувания административен акт.

Настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административното производство е допуснато и друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото процесната заповед за задържане не съответства на императивното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР да съдържа ясна и недвусмислена формулировка на фактическите основния за задържането на лицето – такава въобще липсва. Поради това е ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере фактическите основания за задържането си и адекватно да организира своята защита.

По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.

22 от ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, е извършило действия/бездействия, които предполагат задържането му. В конкретния случай в атакуваната заповед липсва каквато и да е фактическа обстановка.

Съгласно постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения 3 административен акт. Така и когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.

Действително, съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния административен акт и да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган, като и в този случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и организират защитата си срещу акта. В материалите по административната преписка се съдържа докладна записка, в която са описани фактическите обстоятелства, послужили за основание за задържане на лицето. Според съдебния състав обаче със същата не могат да се счетат изпълнени целите на изискването за мотивиране на административните актове, доколкото в заповедта не е препратено към докладната записка, нито има данни последната да е предявена за запознаване на жалбоподателя. В този смисъл не са приложими и доводите на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

В приложената по делото докладна записка се твърди, че на 16.11.2023 г. около 21:00 часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул.

„Ген. Гурко“, пред сградата на Министерството на младежта и спорта, ответникът задържал лице, което подпалило жълт полимерен контейнер за боклук и хвърляло предмети и камъни по полицейски служители. След задържането му лицето било установено като Х. Д. А.. Твърди се още, че действията на А. били извършени по време на нерегламентиран протест във връзка с проведена футболна среща на Националния стадион „Васил Левски“.

В тази връзка е била издадена оспорваната Заповед за задържане.

Същевременно обаче от показанията на свид. Костов, които е очевидец на събитията, се установява различна фактическа обстановка, като този свидетел е категоричен, че описаните в докладната записка действия са били осъществени на посочената дата и място, но категорично не от жалб. А., а от други, непознати нему лица.

Съдът счита, че в приложената по делото административна преписка не се съдържат други писмени доказателства, като и в хода на съдебното следствие не събраха и гласни такива, които да навеждат на извода, че са били налице данни по смисъла на закона за извършена от задържания противообществена проява по смисъла на чл. 21 от ЗООРПСМ или за неговата съпричастност към 4 такава към момента на връчване на заповедта за задържане. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретна проява.

Действително, за прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление, както и да е определена точната квалификация на деянието по чл. 21 от ЗООРПСМ.

Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на такава проява. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършена от страна на лицето проява по смисъла на чл. 21 от ЗООРПСМ, както и участието му в такава, т.е. не са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, вр. чл. 21 от ЗООРПСМ. Следователно оспорената заповед за задържане е издадена и в противоречие на материалноправните разпоредби и е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.