Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 217 от 20.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 315/2024
Вид
Решение № 217
Подписан
20.06.2024
Състав
Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Илиев

Членове:

Калинка Г.

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Д. С. С. Г. Сл. М. като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600315 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 20/13.12.2023 год., постановена по НОХД №215/2023 год. по описа на ОС – Монтана, съдът е признал подс. К. Е. М., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от 12:11:22 ч. на 13.07.2021 год. до 12:12:16 ч. на 13.07.2021 год. в гр.

***, обл. ***, при условията на продължавано престъпление, като извършил две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като чрез фактически действия - въвеждане на персонален идентификационен номер на банкова карта, използвал платежен инструменти - дебитна банкова карта № *******-***-***-***, издадена от Банка „Обединена българска банка“ АД на титуляра К. Ц. Т., живущ в гр. ***, обл. ***, без съгласието на титуляра и извършил два броя транзакции от АТМ устройство № 052508, стопанисвано от Банка „Централна кооперативна банка“ АД, находящо се в гр. ***, обл. ***, като получил облага в общ размер от 110 /сто и десет/ лв., като деянията са извършени, както следва:

Ha 13.07.2021 год. в 12:11:22 ч. в гр. ***, обл. ***, чрез фактически действия – въвеждане на персонален идентификационен номер на банкова карта, използвал платежен инструмент дебитна банкова карта № *******-***-***-***, издадена от Банка „Обединена българска банка“ АД на името на титуляра К. Ц. Т., живущ в гр. ***, обл. ***, без съгласието 1 на титуляра, като извършил успешна транзакция - теглене на сумата от 100 /сто/ лв., чрез АТМ устройство № 052508, разположено в гр. Вълчедръм, стопанисвано от Банка „Централна кооперативна банка“ АД и получил облага в размер на 100 /сто/ лв.;

Ha 13.07.2021 год. в 12:12:16 ч. в гр. ***, обл. ***, чрез фактически действия – въвеждане на персонален идентификационен номер на банкова карта, използвал платежен инструмент дебитна банкова карта № *******-***-***-***, издадена от Банка „Обединена българска банка“ АД на името на титуляра К. Ц. Т., живущ в гр. ***, обл. ***, без съгласието на титуляра, като извършил успешна транзакция - теглене на сумата от 10 /десет/ лв., чрез АТМ устройство № 052508, разположено в гр. Вълчедръм, стопанисвано от Банка „Централна кооперативна банка“ АД и получил облага в размер на 10 /десет/ лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл. 58а, ал. 4 НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил и му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието.

Със същата присъда подс. К. Е. М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, на 13.07.2021 год. в гр. ***, обл. ***, на ул. „***“ № **, в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство – ключ с който е отключил входна врата на къща собственост на К. Ц. Т. от гр. Вълчедръм обл. Монтана да е отнел чужди движими вещи – 2 бр. банкноти с номинал от 10 лв. или общо 20 лв. от владението на К. Ц. Т. от гр. ***, обл.

***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което го оправдал по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

С присъдата, подс. К. Е. М., е осъден да заплати на К. Ц. Т. от гр. ***, обл. *** сумата 110 /сто и десет/ лв. причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2021 год. до окончателното им заплащане, като е отхвърлен предявеният иск в останалата му част за сумата от 20 лв. като неоснователен.

С оглед изхода на делото, подс. К. Е. М., със снета по делото самоличност, е осъден да заплати по бюджета на МВР, по сметка на ОД на МВР Монтана сумата 176.10 /сто седемдесет и шест лв. и 10 ст./ лв. разноски на ДП, а по сметка на ОС Монтана 50 /петдесет/ лв. разноски и 4.40 лв. държавна такса по уважения граждански иск и 5.00 лв. при издаване на изпълнителен лист.

В законоустановения срок, срещу постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия К. Е. М.. По изложените съображения в същата, се иска въззивната съдебна инстанция да постанови присъда, с която отмени присъдата на ОСМонтана в ЧАСТТА с която е признат за виновен и е уважен гражданския иск, като постанови друга такава, с която да го признае за невиновен и да го оправдае за деянието по чл. 249, ал. 1 от НК. В жалбата не се правят доказателствени искания.

Възражения против така подадената жалба, не са били направени от Окръжна 2 прокуратура – Монтана и от гражданският ищец К. Ц. Т..

Присъдата в останалата й част, с която подс. К. Е. М. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.196 ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, не е била обжалвана и протестирана.

Настоящия въззивен съдебен състав, служебно допусна провеждане на въззивно съдебно следствие, със събиране на доказателства – преразпит на св. С. Ц. П..

В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – София, в пледоарията си изразява становище, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Според представителя на държавното обвинение, конкретни доводи за незаконосъобразност в жалбата липсват, а в пледоарията на защитата се лансира защитна теза за доброволно предоставяне на дебитната карта от страна на гражданския ищец на подсъдимия. Наведените доводи в тази връзка, според прокуратурата, са неоснователни, с оглед на съвкупния анализ на доказателствата по делото. В предвид на развитата теза се предлага жалбата като неоснователна да не бъде уважавана.

Защитата на подсъдимият М. – адв. М. в пледоарията си твърди, че не е доказано по несъмнен, безспорен и категоричен начин авторството на престъпното деяние и прави анализ на доказателствата в тази връзка, включително и липсата на категоричност в приетото заключение на видеотехническата експертиза относно разпознаването като подсъдимия на едно от лицата, заснети от камерата на банкомата.

Подсъдимият М. в предоставеното му право на лична защита заявява, че поддържа изложеното от защитата му, а в предоставеното му право на лична защита иска да бъде оправдан.

Апелативен съд като взе предвид подадената жалба, доводите на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК приема, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са следните:

Подсъдимият К. М. и пострадалият - св. К. Т. живеят в гр. ***, обл. ***. Св. Т. имал дебитна банкова карта с № *******-***-***-***, издадена от Банка „Обединена българска банка“ АД. На инкриминираната дата св. Т. бил оставил дебитната си карта на маса, в стая, в дома си – къща с двор, намираща се в гр. ***, обл. ***, ул. „***“ № **.

Ключът от входната врата на същата, бил държан свидетелят Т. под метална кутия на масичка в двора. С дебитната карта имало листче с ПИН кода.

Преди обяд, на 13.07.2021 год., подс. М. бил в заведение „Хъшове“ в гр.

Вълчедръм, по едно и също време с пострадалия св. Т. и св. П.. Именно с последния – св. П., подсъдимият бил на една маса и пиел бира, почерпен от въпросния свидетел, тъй като нямал пари. Подсъдимият говорел и с пострадалия – св. К. Т., по прякор „Р.“, но в тези разговори не е ставало въпрос св. Т. да е поръчвал на подсъдимия да тегли пари чрез банковата му карта. Св. П. и подсъдимият си тръгнали заедно, с уговорката свидетелят да го изчакана на т. нар. разклон „петте кьошета“ на пътя, за да отиде подсъдимият до „едно място“.

3

Подсъдимият се забавил и когато дошъл, двамата със св. П. продължили в посока центъра на града. Пътьом се спрели на инкриминираният банкомат, като подсъдимият извадил банкова карта и листче с изписан ПИН код. Посредством картата, същият изтеглил сумата от 100 лв., а в последствие и още 10 лв. Банковата карта била изхвърлена от подсъдимия, който признал за това пред св. П., както и че това била карта на св. К. Т. /Р./, която взел от дома му, ведно с листчето с ПИН кода. Двамата също така посетили казиното в града, където подсъдимият почерпил св. П. с бира и заредил 20 лв., за да играе свидетелят на „машинките“. Самият подсъдим също играл, но на разстояние от автомата на свидетеля.

Присъствието на св. П. по време – между 12:11:22 ч. и 12:12:16 ч. на 13.07.2021 год. и на мястото - АТМ устройството от което са били изтеглени сумите чрез дебитната карта на св.Т., се установява от заключението на видоетохническата експертиза. Обект на същата е изисканият и предоставен видеозапис от фасадна охранителна камера на АТМ устройство № 052508, находящо се в гр. Вълчедръм на ул. „България“ № 17 за дата 13.07.2021 год. На записа се вижда как две лица отиват пред АТМ устройството и едното от тях извършва операция по теглене на суми, а другото го чака в страни. От изготвената видеотехническа експертиза, се установява, че лицето, което е в страни е св. С. П. и който не отрича в показанията си, че е бил очевидец на тегленето на парите от подсъдимия. Вещото лице е категорично, че се касае за св. П. и още едно лице, което е изтеглило на два пъти сумата от 110 лв. и което не може да бъде лицево идентифицирано от видеозаписа.

От приложената към делото разпечатка от банка “ОББ“ АД е видно, че на 13.07.2021 год. в 12:11:22 ч. от АТМ устройство на банка ЦКБ, находящо се в гр. Вълчедръм на ул.

„България“ е извършено първо теглене от дебитната му карта на пострадалия в размер на 100 лв. След няма и минута от тази транзакция в 12:12:16 ч. от дебитната му карта от същото АТМ устройство е извършено второ теглене, този път на сумата от 10лв.

Около обяд, св.Т. се прибрал у дома си, но едва по – късно след обяда установил липсата на дебитната карта, листчето с ПИН кода и две банкноти с номинал от 10 лв. В последствие, свидетелят Т., посетил клона на ОББ в гр.Монтана, установил че от сметката му са били изтеглени сумата от 110 лв. и подал жалба в полицията.

Описаната фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен начин от приобщените в наказателното производство доказателства, събрани пред първата инстанция и в проведеното въззивно съдебно следствие, с преразпит на св. П..

Не се спори от страните, че преди обяд на инкриминирана дата – 13.07.2021 год. подсъдимият М., св. Т. и св. П., са били в заведение „Хъшове“ в гр. Вълчедръм, както и че в един момент подсъдимият и св. П. са си тръгнали от заведението, докато пострадалият все още е бил там. Безспорно е, че от сметката на св. Т., чрез използване дебитна карта, издадена на негово име, от АТМ устройство, намиращо се в гр. Вълчедърм на ул. „България“ №17, чрез две транзакции, е била изтеглена сумата от 110 лв. В производството пред първата инстанция, подсъдимият не отрича, но твърди, че св. Т. му е дал доброволно картата.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, спорно е обстоятелството дали 4 тегленето на сумите е станало с или без съгласието на титуляра – св. Т.. Във връзка с това спорно обстоятелство, въззивната инстанция споделя изводите на окръжният съд, изразяващи се в следното:

Показанията на пострадалото лице св. К. Т., че не е давал разрешение на подсъдимия да тегли пари от сметката му, не е предоставял дебитната си карта на същият и информация за ПИН кода на същата, се подкрепят и от изявленията на св. П. при разпита му пред въззивната инстанция и в приобщените показания, дадени при разпита му в досъдебното производство на 20.03.2023 год. /л. 89 от ДП/, чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1 т. 1 от НПК и потвърдени от него в съдебно заседание, които въззивният съд изцяло кредитира. Свидетелят П. е придружил подсъдимия след напускане на заведението, с уговорката да отидат до града. Изчакал е подсъдимият на разклона с улицата, водеща в посока на дома му, под предлог да се преоблече, след което тръгнали за центъра на града.